Условията за директните продажби на фермерите трябва да се побългарят

Ивана Мурджева, член на УС на Националното сдружение на малките семейни ферми и производители, пред Агро Пловдив 

Госпожо Мурджева какви конкретни предложения направихте по време на днешната кръгла маса, за да се улесни регистрацията на малките фермери, а с това и достъпа им до пазарите за директни продажби?

Основното предложение, което направихме и беше прието, е да се съберат на едно място всички институции, работещи по тези въпроси. Досега всяка от тях си имаше своя гледна точка. Сега за пръв път се събраха общините, БАБХ, МЗХ. Това беше най-конкретното ни предложение, понеже считаме, че без общи действия е невъзможно да се постигне ефективна регулация. От там нататък анализът, който предстои да се направи, ще покаже какви ще са конкретните стъпки. Без това няма как да се продължи напред, защото се вижда например, че общините са разглеждали въпроса от една позиция, Агенцията по храните е имала свои приоритети, аграрното министерство е акцентирало върху трето. Обединяването на всички институции сега оценявам като голям напредък.

Отново анализи за директните фермерски продажби? Спомена се че Франция е с 10 години напред, а вероятно сме изостанали и от други страни. 

Няма как да не се мине през законови промени, защото на нас до момента ни куцаше националната регулация. Постигнахме голям напредък с това, че се призна липсата на подобна регулация. Тук се спомена за най-малко два месеца, който считам за реалистичен срок за това поне да се обявят първите стъпки, които ще се предприемат. Като се има предвид колко са чакали фермерите досега, този срок е оптимистичен. Можехме да сме с четири години напред, ако някой преди четири години беше направил тези стъпки за въвеждане на национална регулация по отношение на достъпа на фермерите до пазарите за директна продажба.

Откъде произлиза проблема с регистрацията на фермерите?

От високите критерии и прилагането им директно от европейските регламенти, без да се отчита спецификата на отделните страни и региони. Ако това може да се пренебрегне за средните и едри производители, то при малките съобразяването на правилата с тези специфики няма как да се заобиколи. На много места сме прилагали европейското законодателство, пренебрегвайки националната специфика, но там се е работело на друго ниво. В момента обаче, когато се заехме с дребните производители, видяхме, че водещо е именно спецификата на отделните страни.

Как стоят нещата в другите страни? Какъв е опитът им?

Както знаете за повечето европейски страни запазването на традиционните храни и поминъци се счита за нематериално културно наследство. В кръга на шегата на тази кръгла маса трябваше да участват и представители на Министерството на културата.

Каква е ролята на общините за организиране на фермерските пазари?

Те имат основна роля в организиране на пазарите на фермерите. Те са тези, които имат контролни и регулаторни функции. Говорим за запазване на местните региони и общности, а в общината ние виждаме шапката на тези общности. Самите общини са стигнали до идеята, че без съдействие от тяхна страна и протягане на ръка, нещата няма да се получат. Общинските администрации са най-добре запознати с проблема за достъпа на фермерите до пазарите, защото работят на места. Ако те искат да са силни, да имат силен местен бюджет, силни местни инициативи, малките фермери могат да са им само един голям нематериален актив и трябва да разчитат на тях.