Проф. Владислав Попов: Преките субсидии на ЕС все повече ще „позеленяват“ фермите

BASF
Броят на биологичните оператори расте с впечатляваща скорост, но между 30 и 50% от тях са в бранша само заради субсидиите, смята преподавателят от Аграрния университет

проф. Владислав Попов

„Дълбокото ми убеждение е, че Европейският съюз ще насочва земеделските производители постепенно и обвързано към „позеленяване“ на стопанствата. Очаквам в следващия програмен период след 2020 г. преките субсидии да са остойностени според екосистемните ползи и услуги на фермите.“ Това мнение изрази ръководителят на Агроекологичния център в Аграрния университет (АУ) в Пловдив проф. д-р Владислав Попов. Според него Брюксел ще създаде таблица с критерии, от прилагането на които ще се определя и размерът на преките плащания за всяко стопанство. Какви критерии ли? Например, отглеждането на определени видове култури, присъствието на горска растителност във фермите, състоянието на водните обекти в тях, прилагането на щадящи природата технологии и т.н. Критериите за „зелените плащания“ през сегашния програмен период (2014/2020) са само една малка стъпка в тази посока, според проф. Попов. Той не е сигурен, че политиките на другите континенти насочват земеделието към подобен хоризонт, но Европа отчетливо се стреми към зеленото фермерство.

Наблюдава се и тенденцията големите  химически компании да увеличават сегмента на биологичните препарати.

Що се отнася до биологичното земеделие в България, което е така или иначе е „позеленено“, преподавателят в АУ има

няколко критични бележки

Между 30 и 50% от биологичните ферми у нас са предимно ползватели на субсидии. Плащанията по досегашната мярка 214 от Програмата за развитие на селските райони (2007/2013) са ги привлекли към специфичното земеделие. „Те отглеждат растенията по традиционен начин, с единствената разлика, че не използват пестициди и химични торове. Така хабят природни ресурси. По задължение преминават през обучителни курсове. Но всичко, което вършат, е свързано с получаването на субсидиите, след като  им опишат фермата и произведената продукция. Ако субсидиите бъдат спрени, те ще изчезнат“, убеден е професорът.

Във връзка с помощите за биопроизводството в България, преподавателят смята, че тази и следващата 2015 година, ще са нулеви. Трябва да се приемат наредби и други нормативи за прилагането на мярката за биоземеделие. Като добавим и това, че Брюксел все още не е утвърдил българския проект на новата ПРСР,

биологичните производители едва ли ще получат финансиране преди 2016 година.

Така беше и през предишния програмен период. Той стартира през 2007 г., а плащанията се отпушиха в края на 2009 и началото на 2010 г., припомни проф. Попов.

„Броят на биологичните оператори (производители, преработватели и търговци) расте с впечатляващи цифри всяка година. Ако през 2009-а те бяха 480, през януари 2014 г. вече бяха 4000. Очаквам всяка година да се увеличават с по 1000″, каза преподавателят.

За това са помогнали не само субсидиите, но и пазарът. Въпреки че

в страната не действа нито един пазар за биологични плодове и зеленчуци,

интернет е пълен с онлайн търговци, което е донякъде притеснително. „Наред с диетичните и натурални храни, се продават и биологични. Но дали тези стоки са придружени със задължителния сертификат, е съвсем друг въпрос. „Добре е търговците да знаят, че ако представят даден продукт за биологичен, но не могат да докажат, че е точно такъв, търпят глоби от хиляда до 5 хиляди лева, ако са физически лица и от 5 до 10 хиляди, ако са юридически“, обърна внимание проф. Попов.

 

Биологичното земеделие изисква знания, които непрекъснато да се допълват. По принцип земеделието не е никак просто занимание, твърди Владислав Попов. А обучението на производителите по мярка 111 е само началото на азбуката. Според него у нас употребяваме думата „фермер“ доста лековато. „За да бъдеш фермер, трябва да си второ-трето-четвърто поколение земеделски производител. Да си попил знания от дядо си, от баща си.“ Вероятно затова тези, които са приели земеделието като основно занимание, се обръщат към Центъра за продължаващо обучение в АУ и записват срещу заплащане допълнителни курсове с теоретично, но и практическо обучение в опитните полета на университета.

 

Leave a Comment


четири − 1 =