Най-ценният човек за фермера е опитният консултант. Има ли го у нас?

Въпреки че ползите от професионални съветници в земеделието са стократно по-големи от разходите за хонорар, попаднахме само на две подобни фирми

В Европа, САЩ, а вероятно и на други континенти съществува професията „консултант на фермера“. Тук въобще не става въпрос за писането на проекти по европейските програми, а за съвети по практическо земеделие. Европейските производители на селскостопанска продукция масово са обвързани с договори към подобни фирми, в които работят агрономи с висока степен на професионализъм. Тяхното задължение е непрекъснато да се дообразоват, като следят научни разработки, опити, резултати, присъстват на семинари и конференции, в час са за новите технологии, машини, поливни системи, пестициди и торове. Подписвайки договор с консултантска фирма, европейският или американският фермер прехвърля на нея отговорността да определи кога какви практики, най-вече с сферата на растителната защита и подхранването, да се извършат в стопанството. Има ли вече и у нас подобни консултантски фирми? АгроПловдив попита и научи за две фирми, които съветват.

Валя Бояджиева, агроном, собственик на агроаптеки в Пловдивска област: Вероятно има, но аз лично не съм чула за такава фирма. Зърнопроизводителите по принцип нямат особена нужда от консултантски услуги, защото това производство не е свръх чувствително на болести и неприятели, и управлението му е далеч по-лесно от това да се грижиш за овощни, лозя или зеленчуци. По-големите плодово-зеленчукови стопанства по принцип си наемат агрономи на трудов договор и така на практика си назначават консултант. По-малките търсят съвети в агроаптеките. С годините забелязвам две тенденции. Първата е, че хората, които се занимават със земеделие ориентират децата си към Аграрния университет (АУ), за да могат по-професионално да продължат бизнеса. Особено се цени специалността „Растителна защита“. Факт е, че магистърските програми за растителна защита в АУ не могат да поемат всички кандидати за тях. Второто, което ми прави впечатление е, че все по-малко остават истинските агрономи специалисти. Дипломите въобще не са гаранция за компетентност.

Проф. Светослав Бобев, преподавател в катедра „Фитопатология“ в Аграрния университет: Светът отдавна е измислил топлата вода – фермерите си гледат технологично собственото производство и реализацията на продукцията. Отделно от това си наемат специалисти, които да ги консултират за растителна защита. Това е звено, което стои между науката и практиката. При нас тази функция се пада на регионалните служби по РЗ, които са към Българската агенция по безопасност на храните. Тях обаче ги разбиха малко.

В Европа има такива съветници, запознах се с такъв човек в Белгия. Той работи на ниво макроскопска диагноза. Той като има проблем и не може да се справи, взима си пробата, носи я в местния аграрен институт, плаща за услугата и след това връща обратната информация на фермера. Производителите не са задължени да стигат такова ниво.

Проф. Тоньо Тонев, ръководител на катедра „Общо земеделие и хербология“ в Аграрния университет: Има отделни колеги, на които им прави чест, че се занимават с тази работа. Колегата Петромир Петров консултира в Северна България по обща агрономия няколко от водещите земеделски фирми. Ами партньорството им с този човек се изразява не в десетократно, а в стократно по-големи ползи отколкото са разходите, които фирмите правят. Петров неизменно, всяка година е на „Хербитур“ (проект за научно-приложно земеделие, организиран от проф. Тонев в опитните полета на АУ – б.р.). Сигурно кореспондира и с колегите преподаватели от фитопатология, ентомология и т.н.  Впечатлен съм от най-големите детайли, в които той влиза.  И когато отиде да консултира, този човек е високо професионално подготвен. И в тази дейност има и не толкова подготвени хора, но в основата си това е изключително перспективно и бих пожелал да има повече такива хора с подобно самочувствие, че могат да го правят.

Икономическата възвращаемост от тази инвестиция не е десетки, а стотици пъти . Безумие е да предпочетеш да загубиш или да пропуснеш ползи пред това да платиш дневен или месечен хонорар на компетентен специалист. Надявам се, че ще дойде такъв момент и у нас, когато ще има повече консултантски фирми на високо равнище. Аз съм бил канен не от една или две фирми, но за съжаление не мога да се клонирам, за да отговоря.

Красимир Кумчев, агроном, фермер и управител на консултантска фирма: Не съм търсил фермери овощари, които да консултирам, те сами ме намират. Така стартирах консултантската си дейност. Съветвам собственици на овощни градини – ябълки, череши, сливи и други в районите на Карнобат, Плевен, Стряма и Крумовград. Подписваме годишни договори и аз се ангажирам да следя състоянието на градините им и да им давам указания какви практики да извършват. Посещавам насажденията от един до три пъти месечно. Първият договор като консултант подписах преди пет години, след което клиентите започнаха да се увеличават чрез най-добрата реклама – от уста на уста. Но най-отговорната ми работа в консултантската сфера бе, когато една банка ме потърси и поиска да подпише с мен договор за управление на актива. А активът беше най-голямата ябълкова градина в страната – тази до село Динк (над 1200 дка – б.р.). Резултатът бе неочаквано добър за банката, защото преди да поема градината тя бе напълно занемарена и дори се обсъждаше изкорняването ѝ. Инвеститорът поиска да удължи договора, но не се разбрахме за условията и така този ангажимент ми отпадна. Но пък беше добро предизвикателство това да върна в нормално плододаване гиганстското като площ насаждение.

Цените за консултантската услуга са различни, защото зависят от няколко фактора – големината на градината, отдалечеността ѝ от Пловдив, където живея.