Проф. Тоньо Тонев за безумията и новаторството в земеделието

По груба сметка печалбата от декар царевица е над 150 лв., от рапица до 150, от пшеница – 70-80 левапроф. Тоньо Тонев

 Визитка:Проф. д-р Тоньо Тонев е ръководител катедра „Общо земеделие и хербология“ в Аграрен университет – Пловдив. От години той управлява два големи научно-приложни проекта: „Хербитур“ и „Царевицата – царица на полята“. По първия проект той от 12 години залага опити върху  полетата на университета, за да измери потенциала на новите сортове пшеница, ечемик, рапица, царевица и слънчоглед. Изпробва новите пестициди и торове на търговските дружества, базирани в страната. Прилага и нови технологии. Ежегодно в последния понеделник на месец май и първия на юни, проф. Тонев събира множество фермери, дистрибутори и експерти, за да разкаже и демонстрира резултатите от „Хербитур“. Интересът е толкова голям, че понякога се налага да разпредели желаещите да присъстват на този открит урок на пет групи в различни дни. 

Проектът „Царевицата – царицата на полето“ пък цели да покаже огромния потенциал на тази зърнена култура. Въпреки, че в страната добивите от нея рядко надхвърлят 1000 кг/дка, при опитното поле на проф. Тонев измерените резултати са между 2000 и 2500 кг. Професорът обяснява, че използва най-доброто, за да ги постигне – най-високодобивните сортове и хибриди, най-добрите хербициди, фунгициди и инсектициди, най-ефективните торове, най-точните сеялки, капкова система за напояване и правилни обработки. Идеята му е да демонстрира докъде може да достигне тази култура.

Професорът за хербицидите: Кога да се прилагат

При пшеницата и ечемика хербицидите като правило се внасят напролет. Но предвид настъпилите агро-метеорологични промени аз упорито се опитвам да променя мислите на хората, че в голямата си част растително-защитните практики трябва да се изтеглят есента – след сеитбата, преди поникването с някои почвени хербициди, и във фаза братене. Идеята е още през есента да се преборим с основните видове плевели, които съществуват при пшеницата и ечемика. Подходът трябва да е строго конкретен. Трябва да се следят метеорологичните условия, да се следи състоянието на културата.

Колкото по-рано освободим културата от конкуренцията на плевелите, толкова по-голямо жизнено пространство ѝ осигуряваме, а оттам и по-добри възможности за изява.

При есенното третиране на плевелите, добивите могат да се повишат от 10 до 30 и повече процента в зависимост от степента на заплевеляване. И обратно – в условията на много силно заплевеляване добивите от зърнено-житните култури могат да спаднат с 30-35%.

С хербициди се третира в определени фенофази. Т.е., ние не можем да третираме току-що поникналата пшеница или ечемик. Те трябва да встъпят във фаза след 3-и лист, когато започва братенето. В някои години, когато имаме влажна и топла есен, и имаме интензивно развитие и добре братили посеви, когато те са и „добре“ заплевелени, тогава е наложително да не чакаме пролетта, а още през есента да извършим третиране. Разбира се това носи след себе си и доста подводни камъни. Могат да се случат резки промени в метеорологичната обстановка и тогава да постигнем нежелани фитотоксични прояви в културите. Трябва да разчитаме метеорологичната прогноза в краткосрочен план, за да не стресираме допълнително растенията, защото не бива да забравяме, че хербицидите са растителни отрови. В една или друга степен, те стресират и културното растение и ако бъде натоварено с още един стрес от големи температурни амплитуди или много ниски температури, можем да наблюдаваме нежелани прояви. Употребата на хербициди през есента е нов, повратен начин на мислене, но не бива да се прилага като шаблон.

При хубави, влажни условия, рапицата засята в средата на септември, встъпва във фаза „розетка“ до настъпването на зимните студове. И тогава няма никакъв проблем – напротив, желателно е хербицидните третирания да се извършат изцяло наесен. Обратно, ако имаме суха есен и късно поникване на рапичните растения, тогава остава под въпрос въобще оцеляването на рапицата.  И ако третираме с някои хербициди, като например Лонтрел и след това се наложи да разорем този посев поради измръзване, ние се поставяме в капан.. Остатъците от пестицида остават токсични и за следващата култура, ако тя да кажем е слънчоглед. Привърженик съм добре вкоренените рапични растения след 4-6 лист да бъдат третиране срещу плевели.

При рапицата е налагаща се практика есенното третиране срещу плевели. При пшеницата може би под 5% са фермерите, които чистят от плевели есента. А това има изключителен ресурс. Защото не рядко имаме ситуация, когато при топла и влажна пролет културата да се е развила добре, но да нямаме техническа възможност да влезем с наземна техника в посева. И тогава тя прераства, минават оптималните фази за внасяне на хербициза.

Безумията, на които съм свидетел

В некомпетентни ръце вредите от хербицидите могат да надвишат многократно ползите от тях. Много често попадам на такива случаи, за съжаление.  И твърде големи фермери понякога извършват безумия, наблюдавал съм това с хербициди на база 2,4-Д и на база дикамба. Кога се внасят – това са азбучни истини в растителната защита. Тези хербициди не трябва да се прилагат след фаза братене на зърнените култури. А съм виждал да ги внасят при формиране на първи, втори стъблен възел на пшеница и ечемик! Не трябва да се внасят след 3-ти лист на царевица. А ги използват при  7-8 лист. Те не убиват културното растение в смисъл да загине, но добивът при неправилно третиране, получен от единица площ, е с  20-30% по-нисък. Стъблата на царевицата стават по-крехки и при буря, или силен вятър, или при обработка с култиватор, те се накланят и голямата част от тях се чупят.

За жалост често се сблъскваме с недостатъчно компетентни хора, които в същото време имат някакво празно самочувствие. На глупака морето му е до колене. Той не признава собственото си безсилие и не иска да признае по-високата компетентност на другия. В същото време повечето производители често се обаждат, за да се консултират. Постоянно се допитват, в конферентна връзка сме.

Рекордните добиви на 2014

Тази година условията за зърнено-житните култури бяха благоприятни и добивите от добре гледаните ечемични и пшенични посеви бяха много високи. Високи добиви имаше и от рапицата. Това се дължи на факта, че зимата и есента на 2013-2014 г. бяха меки. Реколтата при рапицата достигна 350-450 кг/дка. При пшеницата отчетоха рекордни добиви от 700-900 кг. и в Северна, и в Южна България. Не беше недостижима цел. Резултатите и от слънчогледа, и от царевицата тази година са ненадминати при онези земеделски производители, които са извършили основните земеделски практики. Конкретно при слънчогледа много от хората чакат по-добри цени. Рапицата мисля, че е реализирана.

Забавно ми е

Всичко е въпрос на икономически ползи, тъй като правилното инвестиране в растителна защита, в подбора  на сортове и хибриди е източникът на по-добри доходи. Забавно ми е, когато тръгнат да се правят икономии от торове или препарати. Възвращаемостта на всеки лев, вложен за растителна защита, е 5-10 пъти.  Няма как да спечелиш от това, че ще икономисаш от хербициди, от семената.

От кое колко се печели

Съвсем грубо мога да кажа, че от царевицата могат да ви останат като печалба 150 лв./дка, от рапица – над 100 до 150 лева, от пшеница – 70-80 лева. Разбира се, това е при условие, че си взел правилни управленчески решения. Ако си избрал интензивен и късен хибрид царевица и не си обезпечил с поливки, той може тотално да се провали. На международните пазари трудно можеш да въздействаш. Въпросът обаче е да произведем повече и по-висококачествена продукция. Когато имаме многообразието на суровини, с които да излезем на пазара, т.е. правилно структурирана стопанска единица, едната от културите ще те бутне, другата ще те изправи. Големият смисъл на сеитбооборота в икономическия му аспект е този. Когато отиваш на пазара с разнообразна стока, шансът за оцеляване и просперитет е по-голям.

2 Comments

  1. Вълчинков казва:

    50% от потенциала на царевицата реализиран в производствени условия се смята за добро постижение
    – акад Н. Томов.

  2. Вълчинков казва:

    50% от потенциала на царевицата реализиран в производствени условия се смята за добро постижение
    – акад Н. Томов.7

Leave a Comment