Доц. Божин Божинов: Най-лошият сценарий е политически удобен аграрен министър, който не е в час

При най-оптимистичния вариант средствата по новата Програма за селските райони ще бъдат пуснати през март 2015

Доц. д-р Божин Божинов, член на УС на Института за агростратегии и иновации, коментира пред АгроПловдив

Най-песимистичният сценарий за българското земеделие е 2015 г. да е нулева за прилагането на новата Програма за развитие на селските райони. Той ще се сбъдне ако сложим министър на земеделието, който е политически удобна фигура, но не е в час с аграрните проблеми. Такъв министър ще влиза шест месеца в темата, защото не знае какво се случва. Ако това стане, отиваме в месец май 2015 г. и тогава започваме да съгласуваме с Брюксел техните забележки по Програмата и нашите отговори. И така годината си е отишла.

Как стоят нещата в момента?

Предишното правителство твърде много се лута какво и как да направи, което бе нормално. И така нашата концепция я внесохме съвсем в последния момент, в последния час и секунда на 31 юли. Смяната със служебното правителство създаде проблем с разминаването на визиите между предишното управление на министерството и сегашния министър. А и никой не знае кой ще бъде следващият министър и каква концепция ще иска да прилага.

Междувременно обаче

Брюксел задава въпроси

Като този например: В предходния програмен период мелиорациите не ви бяха приоритет, а през този ще бъдат. Защо е това разминаване в стратегията?

Има и технически въпроси. Направили сме слот анализ, тоест, описали сме силните и слабите страни и заплахи пред изпълнението на програмата 2014-2020. Но този слот анализ е доста непълен. Да кажем, една от забележките на Брюксел е проблемът с комасацията. Тоест, земята е комасирана на база ползване, но не е комасирана на база собственост. А това е голям проблем при изпълнение на проекти за хидромелиорации, които минават през частни земи. Не можеш да събираш всички дребни собственици, които са си дали земята под аренда, защото не можеш да ги издириш да се включат в проекта, камо ли ако трябва да се съфинансира.  И това създава проблем за приоритетното развитие на хидромелиорациите и поливните системи.

Относно директните плащания ЕК също чака отговори. Възраженията са срещу

твърде многото средства за поддръжка на животните

в т.нар. обвързани плащания. Проблемът е, че в предния програмен период сме правили обвързани плащания към сектора с идеята той да стане после самостоятелен, да се откачи от субсидиите. За следващия програмен период пак казваме, че продължаваме да финансираме животновъдството. В 13-те процента обвързани плащания големият дял е именно за този сектор, срещу което възроптаха производителите на плодове и зеленчуци. А едно от питанията на Брюксел е: Добре, вие финансирахте вече животновъдството, но не се вижда подобряване. Кога това плащане ще доведе до резултат? Разбира се, такива въпроси има към всички страни членки за техните си неща. Това са нормални въпроси. Проблемът е, че трябва да им се отговори.

И тук стигаме до най-големият проблем в момента. Той е, че

администрацията работи без да знае кой ще стане министър

другия месец и каква ще бъде новата политика на министерството. В момента служителите отмятат чисто техническите въпроси. Но има по-стратегически, на които те няма как да отговорят. Трябва да дойде новото политическо ръководство на министерството, да каже каква ще бъде политиката и тогава да започнат да се пишат отговорите.

Европейската комисия има също така

възражения срещу подкрепата за малките фермери,

защото там ще отидат прекалено много пари без да се вижда ясен ефект. Например, ако се дадат 1250 евро на дребните производители, те няма да станат икономически самостоятелни. Няма да се постигне повишаване на ефективността на производството, защото това е твърде малка сума. Брюксел казва: тази мярка не е добре мотивирана. Не виждаме защо на малките ще се дадат тези пари по този начин, защото не виждаме къде ще бъде ползата за българското земеделие. Ако само ще им даваме пари, за да им даваме пари, на нас не ни изглежда добре. Засега това са питания.

Ако сме максимални оптимисти,

приемаме, че администрацията ще отговори на техническите въпроси в близките дни. Ако се формира правителство и новият министър на земеделието и храните  е наясно какви ще са политиките, на администрацията ще ѝ трябват още три-четири седмици, за да отговори и на стратегическите въпроси на ЕК. До края на ноември приключваме със забележките на Брюксел и изпращаме стратегиите обратно. Комисията ще ги разглежда през декември, през януари щ каже „ОК“ и февруари-март могат да се появят парите по ПРСР 2014-2020 г.

За зелените плащания

Вярно е, че още не са приети наредбите за зелените плащания. Но големите асоциации направиха разяснителни курсове сред членовете си и обясниха какви условия трябва да бъдат спазени, за да могат да се изпълнят изискванията на Брюксел за зеления компонент при директните плащания.

В момента се търсят варианти от ДФЗ  как да се направят наредбите така, че да могат да се изпълнят като администриране. Доколкото си спомням, периодът за засичане на зелените изисквания към стопанствата е от 1 май до 31 юли. В този срок Дда се обход хората на ДФ „Земеделие“ трябва да обходи терените. Но това са 35 млн. дка! Просто няма как да се случи! Миналата година министерството категорично отказа да даде тази функция на частни фирми. Задължението е вменено на фонда. Обсъжда се вариантът ДФЗ да приема заявленията на фермерите и само на онези стопанства, за които е преценено, че са рискови, да се прави фактическа проверка на място. Дали Брюксел ще се съгласи е дискусионен въпрос. Този проблем стои пред всички държави членки.

Свързани публикации: Доц. Б. Божинов: Стопаните трябва да направят програма за сеитбооборот, за да не загубят 30% от субсидиите