Децата на ТМ Инокс и „Вила Юстина“ изработиха съд за фондю

Националната инициатива „Гордея се с труда на моите родители“ премина и през Пловдив

Необичаен петък изживяха 25 деца и по-големи ученици, чиито родители се трудят в ТМ Инокс и „Томика метал“ в Пловдив и във „Вила Юстина“ в с. Устина, Пловдивско. Групата симпатични малки гости бе посрещната с много усмивки и балони още в 8 часа сутринта в завода за неръждаеми съдове, който е в близост до „Търговиите“ на „Брезовско шосе“ в града. Посещението бе част от националната инициатива „Гордея се с труда на моите родители“, която се провежда за втори път.

Децата веднага бяха въведени в любопитния сценарий на деня. Тяхната задача в завода бе да изработят майсторски съд за фондю. След като го направят, трябваше заедно с него да потеглят към винарната в село Устина, където ги очакваше най-сладката част – обяд с десерт от фондю с пет килограма шоколад.Той, разбира се, щеше да е подготвен в съда, изработен в завода. И така …

„За да стане съдът за фондю, трябва най-напред … Какво? Да се начертае!“ Така започна дългата опознавателна разходка на малката група. Като начало децата се срещнаха с конструкторите на ТМ Инокс, които им показаха как се чертае на компютър. Теоретично, фондюто изглеждаше готово на екрана, но оттам нататък започваше дългия път на изработването му – мармирането на ламаринения лист с кръгове, нарязването му, огъването и заваряването, и накрая фолирането на готовото изделие. Работниците показваха кое как се прави, а огромните халета ехтяха от шума на многото машини. На момичетата им стана най-интересно, когато един мотокарист предложи да ги разходи из цеха и те накацаха върху мотокара. 15-годишният спортист Орхан от Устина пък призна, че му е било най-интересно при машината за рязане на листовете.

Около 10 часа уморените деца седнаха на царска гала закуска, но като хапнаха, пак тръгнаха из обекта, защото работата е работа, за да се свърши.

Разделени на две групи, те „направиха“ съда за водна баня, поставката и крачетата. След 11 часа се прегърнаха с родителите си, направиха си обща снимка и оттам поеха към Устина.

„Вила Юстина“ е разположена в най-красивата бяла сграда на селото. Отдалеч прилича на замък, в който започват и свършват приказките. Така от завода за неръждаеми съдове, децата се озоваха в приказката за виното, която със сигурност е по-вълнуваща за по-друга възраст. Те обаче научиха, че виното се прави в огромни зали, пълни с големи бъчви. И че най-отговорната и тежка задача е да опитваш напитката всеки ден, защото „виното е нещо живо“.

Така приключи пловдивското участие в инициативата „Гордея се с труда на моите родители“. Децата видяха какво работят мама и тате, и запомниха много повече неща, отколкото ако ги бяха прочели в учебник. Накрая получиха и сертификат „Млад специалист“ – истинска препоръка, ако някога решат да работят в дмете предприятия.