Непознат и опасен вредител по сливата премина Дунав и се преселва на юг

 Осата се храни с костилките преди да се втвърдят и може да унищожи над половината реколта

Преди три години производители на сини сливи от района на Силистра пристигат през лятото в Пловдив, за да търсят спешна помощ от специалистите по ентомология в Аграрния университет. Носят и „материал“ със себе си – преждевременно окапали плодове. Хората не знаят какво съсипва реколтата, но следите от него са видими. Насочват ги към проф. д-р Радослав Андреев.

Проф. Андреев заедно с колегите си от Института по овощарство в Пловдив – проф. Христина Кутинкова и доц. Веселин Арнаудов започват да обследват проблема. Виждат в костилките на донесените сливи ларви на непознат вредител – вретеновидно, белезникаво тяло с глава без крака. „Отначало помислихме, че е хоботник, но бързо отхвърлихме това“, припомня си проф. Радослав Андреев. После започнали да търсят в световната ентомологична наука снимки на образци, които приличат на ларвите в костилките на силистренските сливи. Така открили какво е това чудо. Латинското му наименование е Eurytoma schreineriSchr, но за улеснение проф. Андреев го нарича Сливова костилкова оса.

За пет години вредителят се е прехвърлил от Молдова в Румъния, а после е преодолял Дунав и е нападнал градините със сини сливи в област Силистра. Проф. Андреев няма информация докъде костилковата оса е стигнала в преселението си на юг. „Засега се знае, че е в Северна България, но опасността да прехвърли Стара планина е реална, въпреки че Балкана е сериозна бариера“, разсъждава преподавателят.

Борбата със сливовата костилкова оса не е невъзможна, но производителите трябва да знаят, че има такъв неприятел и да третират в правилния момент. Дори и едно пръскане е достатъчно, за да се предотвратят пораженията в градините. В противен случай над половината реколта може да се окаже на земята, а това да предизвика още по-сериозни последици през следващата година.

По данни на агростатистиката към Министерството на земеделието и храните сливите и джанките у нас са върху 58 930 дка (2013 г.) и заемат второ място по площи след черешите сред овощните насаждения. В Пловдивска област сливите се отглеждат върху 15 503 дка (2014 г.) по информация на Областната земеделска дирекция.

Опитът ни да открием допълнително информация до кои територии е достигнал новият вредител чрез Гугъл търсачката, удари на камък. От сливовата костилкова оса няма българска следа в интернет.

Ето и характеристика на неприятеля, чиито автор е проф. Радослав Андреев: 

Разред Ципокрили – Hymenoptera  

Сем. Семеяди – Eurytomidae 

Сливова костилкова оса – Eurytoma schreineriSchr. 

Неприятелят е нов за нашата страна. Установен е за пръв път през 2011 година в района на Силистра. За него е

известно, че е разпространен в Молдова, Румъния, Украйна и Русия. Напада най-силно сливата и при висока плътност може да намали добивите с над 50%. Слабо вреди по кайсия, череша и трънкосливка.

Възрастните насекоми са дребни оси (приличат на бадемовия семеяд). Тялото е тъмнокафяво до черно, лъскаво. Крилата са прозрачни със силно редуцирано жилкуване. Антените са броеничести с удебелен връх. Стъпалата са жълто- до светлокафяви.

Мъжките оси са по-дребни с дължина на тялото 4-6 mm. Коремчето им е стълбчесто.

Женските оси са с дължина 7-7,5 mm. Коремчето им е висящо, заострено в задния край, с яйцеполагало.

Яйцето е бяло, бъбрековидно.

Ларвата е червеобразна, без крака. бяла, слабо извита, заострена в двата края, с ясна сегментация. Има малка, едва забележима, жълто-кафява глава. На дължина достига 7-9 mm.

Какавидата е белезникава, но преди имагиниране потъмнява.

Сливовата костилкова оса развива едно поколение годишно. Зимува като ларва в костилките на окапалите плодове. През пролетта, когато температурите надвишат 10-12°С (края на март – началото на април) ларвите какавидират. Какавидният стадий продължава две-три седмици до месец.

Имагиниралите възрастни оси в продължение на 3 до 6 часа изгризват малък кръгъл отвор (с диаметър 1-1.5mm) в стената на костилката и излитат. Летежът започва в периода на образуването на завръзите. Осите копулират без допълнително хранене. Те са активни при температура 16-18° С. Яйцеснасянето започва 3-4 денонощия след излитането.

С яйцеполагалото си женските пробиват зелената обвивка и поместват по едно яйце във вътрешността на

плодчетата, до невтвърдената костилка. В мястото на снасяне се наблюдава отделяне на капка смола. При нарастването на плодовете раната зараства и често остава незабележима. Средната плодовитост е 30-40 яйца. Ембрионалното развитие продължава 15-20 дни.

Излюпените ларви се хранят с ядката във вътрешността на костилката. Всички повредени плодове спират да нарастват, променят цвета си от жълто до червено-кафяв, спаружват се, окапват, загниват и след време изсъхват. Масовото окапване започва през юни и продължава през юли.

Изхранването на ларвите продължава около месец, след което те изпадат в диапауза и остават да зимуват.

Борба

Събирането и унищожаването на повредените плодове, намалява плътността на зимуващите ларви и нападението през следващата година.

Химичната борба трябва да се проведе срещу възрастните, преди яйцеснасянето. В градини с по-слабо нападение е достатъчно едно третиране, а в градини с по-силно – две и дори три. Няма официално приет ПИВ и регистрирани препарати. Подходящи са контактни инсектициди от всички групи. Третирането срещу ларвите на плодовите оси (Черна и Жълта) засяга и голяма част от възрастните на Костилковата оса, но летежът на този неприятел продължава и в следващите 2-3 седмици, като изпреварва борбата срещу Сливовия плодов червей и ако има необходимост трябва да се направят самостоятелни пръскания.