Холандски професор: Честно казано, с 30-40 г. сте назад в оранжерийното производство

В Холандия лозунгът е: Самостоятелният напредва с по-бързи стъпки, но обединените производители стигат по-надалеч
Над 50% от оранжериите се отопляват с когенерация, други с гореща от вода от 4 км дълбочина

 

Проф. Макс Рейс, университет Холандия

Проф. Марк Рейс, университет Вагенинген, Холандия

Холандският професор по аграрна икономика Марк Рейс бе гост на Аграрния университет. Неговите изследвания в университета Vageningen са в сферата на оранжерийното производство, с което Холандия е сред първите в Европа. Проф. Рейс е в България по покана на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП) и тази седмица той посещава комплекси на членове на асоциацията, като съответно отговаря на въпросите на наши производители и дава препоръки. В Аграрния университет Марк Рейс се срещна с преподаватели от катедра „Градинарство“, но основно разменяше информация с доц. д-р Стоян Филипов, който обучава студентите именно в оранжерийното производство.

Ето какво разказа за холандското земеделие на закрито проф. Рейс, отговаряйки на въпросите:

Къде е България

Честно казано, от това, което видях до момента, вие сте с 30-40 години назад. Когато огледах вашите оранжерии, се върнах в спомените си за това, което беше в Холандия миналия век. Но въпросът не е само в технологиите. Вие можете да направите една голяма стъпка към тях, но ако нямате наука, която да работи за производителите, ако нямате обучени хора, ще спрете дотук. Когато нашите холандци построят модерна оранжерия в друга държава, се забелязва именно това – липсата на знание дърпа назад. Ако искате да карате бърза кола, трябва да си наемете шофьор. Точно затова в холандските университети над 50% от докторантите са чужденци.

Холандското производство е на ниво „университет“

В нашия университет Вагенинген работим по проекти, финансирани от държавата. Холандското правителство отпуска пари за научни разработки в девет сфери, едната от които е оранжерийното производство. Темите са по предложение на частните фирми в този сектор. Те ги задават и резултатът от нашата работа трябва да има практическа полза за тях. Освен това трябва да го поднесем в съвсем изчистен и сбит вид. Популяризираме изследванията първо в медиите, които от своя страна провокират интереса на производителите. Трудовете ни са абсолютно достъпни и видими. Ако някой производител иска да е пионер в предложена от нас иновация, той получава компенсации от създадената Гаранционна програма, именно защото е поел риск. Понякога получаваме поръчки за научни разработки от организации на производители, които си плащат за това. Затова у нас производството е на университетско равнище.

Оранжеристите – в организации

В Холандия се стимулира създаването на организации на производители. Имаме такъв лозунг: „Самостоятелният се движи с по-бързи стъпки, но обединените стигат по-надалеч.“  Оранжеристите, които са в организации, правят икономии от вода, енергия или откриват нови пазари, получават финансови стимули от държавата.

Как се пазим от конкурентен внос 

Въвели сме разпоредбата, според която всички плодове и зеленчуци, които са откъснати на повече от 80 км от мястото, където се продават, не могат да се обозначат като „свежи“. Холандците искат да консумират качествена храна и затова следят дали стоката, която купуват е „свежа“. Освен това имаме куп ограничения за остатъчни пестициди в продукцията. Нашите производители стриктно спазват правилата и зеленчуците са в норма. Не е така с вноса и санитарните органи връщат вредната продукция.

До. Стоян Филипов (вдясно) и председателят на БАПОП Пламен Димитров

Доц. Стоян Филипов (вдясно) и председателят на БАПОП Пламен Димитров

 

Най-важен е пазарът

За нас не е важно да се фокусираме върху производството, а да видим за кой пазар го правим. Най-големият риск е да внедриш нови технологии и да не знаеш кой и на каква цена ще купи продукцията. Особено ако става дума за стока, която трябва да се реализира за една седмица. Когато строим оранжерии в други държави, възлагаме на организации да проучат всичко там – от климата и слънчевите часове, до пазара, цените, работната ръка, заплатите, политиката – всичко.

Напоследък се стремим да имаме устойчиво развитие. А това означава да произвеждаме като правим икономии на вода и ток, щадим природата, внедряваме иновации.

Отоплението – с когенератори и с вода от 4 км дълбочина

Около 50-60% от оранжериите в Холандия се отопляват с когенерация. За да снижим разходите, продаваме излишната енергия, която отива в бита. Когенерацията е хубаво нещо, защото при горенето се отделя въглероден диоксид, който пък служи за храна на растенията. Ето това е пример за устойчиво производство. Има производители, които си осигуряват отопление от подземните води в дълбочина. Преди правеха сондажи на 2 км надолу, сега на 4 км. Там водата е 140°, тоест, под формата на пара. Налягането я изкачва. От нея може да се произведе електричество, а с отпадните води, които са горещи около 90°, отопляваме. След като температурата им намалее до 40-50 градуса, вкарваме водата в мрежата за отопление на домакинствата.

Полиетиленови палатки при мек климат

В държавите, където климатът е мек, е по-добре да се изградят полиетиленови палатки. Конструкцията не е важна. По-важно е дали вътре имате контрол на климатичните фактори, хидропоника и т.н. И при сух, и при влажен климат можете да имате висока продукция. Но пак повтарям: по-важно от производството е пазарът.

1 Comment

  1. Димчо Ганчев каза:

    Ами честно казано, и 1000 години да сме назад, предпочитам зеленчуци отгледани на открито под слънцето!

Leave a Comment