Селекция в сектора ще имаме, когато започне да се печели от него
Автор: Мартин Иванов
Проф. Иван Венев
„В България се отглежда основно пшеница царевица, рапица и слънчоглед. Най-едрите арендатори, които аз наричам латифундисти, нямат нужда от животни, които да ползват като работна сила. Те вземат няколко машини и трактористи, работят, преработват, товарят корабите и получават субсидиите, а българските селяни са без работа”, заяви пред медиите проф. Иван Венев, който беше отличен с приз за цялостен принос в селективната политика и генетиката на животните на церемонията ‘Зоолог на България- 2014”.
Според него някои сектори от селското ни стопанство, особено във високопланинските и полупланински области, както и в дървообработването, все още имат нужда от животни, каквито са конете, които да се използват за работа. Той смята, че трябва да се вземат мерки за постепенно ограничаване на субсидиите на едрите земевладелци, и да се увеличат парите за животновъдите, овощарите и производителите на плодове и зеленчуци. „Унизително е за страната ни да внасяме домати и ябълки от Полша или лук от Египет”, заяви още професор Венев, и припомни, че през далечната 1965 година България е била лидер в експорта на домати в света.
Селекцията на животните е ефективна само когато животновъдството стане печеливш сектор
Селекцията в животновъдството според него може да е на висота само тогава, когато имаме стада, и хора заинтересувани от това да отглеждат животни и да печелят от дейността си. Сега според него „се мъчим да спасяваме автохтонните породи със субсидии, а дори и широко разпространените породи животни, от които се изхранваме, отиват на изчезване.
Дали парите са достатъчни?
Според него това е относително. Всеки животновъд който ги получава, казва че са малко, а пък тези които ги дават, казват че са много. Животновъдството си отива заради евтиния внос от Европа. Според него трябва да се търси баланс. Той определи като грешка решението при влизането на страната ни в ЕС да се съгласим да получаваме само 25% от размера на субсидиите н останалите страни, но да отваряме пазара си за свободен внос. Ограничението на субсидиите за земеделие де факто доведе до това, секторът у нас да се съсипе. За разлика от Полша, която е отстояла интересите си още преди влизането в Общността.
Христо Николов: Имаме рози за 4 тона розово масло, а пазарът ни е за 2,5 тона! Идва най-тежката криза 
Близо 40 хил. тютюнопроизводители получиха националната помощ 
Почти 900 млечни крави, които плават от декември из Средиземно море, трябва да бъдат убити 
Пшеницата на фючърсната борса MATIF достигна 250 евро/тон 
Определени са ставките на националната помощ за тютюна 
Проф. Иван Венев: Животновъдството си отива
Селекция в сектора ще имаме, когато започне да се печели от него
Автор: Мартин Иванов
Проф. Иван Венев
„В България се отглежда основно пшеница царевица, рапица и слънчоглед. Най-едрите арендатори, които аз наричам латифундисти, нямат нужда от животни, които да ползват като работна сила. Те вземат няколко машини и трактористи, работят, преработват, товарят корабите и получават субсидиите, а българските селяни са без работа”, заяви пред медиите проф. Иван Венев, който беше отличен с приз за цялостен принос в селективната политика и генетиката на животните на церемонията ‘Зоолог на България- 2014”.
Според него някои сектори от селското ни стопанство, особено във високопланинските и полупланински области, както и в дървообработването, все още имат нужда от животни, каквито са конете, които да се използват за работа. Той смята, че трябва да се вземат мерки за постепенно ограничаване на субсидиите на едрите земевладелци, и да се увеличат парите за животновъдите, овощарите и производителите на плодове и зеленчуци. „Унизително е за страната ни да внасяме домати и ябълки от Полша или лук от Египет”, заяви още професор Венев, и припомни, че през далечната 1965 година България е била лидер в експорта на домати в света.
Селекцията на животните е ефективна само когато животновъдството стане печеливш сектор
Селекцията в животновъдството според него може да е на висота само тогава, когато имаме стада, и хора заинтересувани от това да отглеждат животни и да печелят от дейността си. Сега според него „се мъчим да спасяваме автохтонните породи със субсидии, а дори и широко разпространените породи животни, от които се изхранваме, отиват на изчезване.
Дали парите са достатъчни?
Според него това е относително. Всеки животновъд който ги получава, казва че са малко, а пък тези които ги дават, казват че са много. Животновъдството си отива заради евтиния внос от Европа. Според него трябва да се търси баланс. Той определи като грешка решението при влизането на страната ни в ЕС да се съгласим да получаваме само 25% от размера на субсидиите н останалите страни, но да отваряме пазара си за свободен внос. Ограничението на субсидиите за земеделие де факто доведе до това, секторът у нас да се съсипе. За разлика от Полша, която е отстояла интересите си още преди влизането в Общността.