Проф. Христина Янчева: 980 студенти участваха в платени стажове във ферми и кооперации

Мениджъри на аграрни дружества оценяват в Държавната изпитната комисия, дружества предлагат стипендии и награди за възпитаниците на Аграрния университет

Проф. д-р Христина Янчева, заместник-ректор на Аграрен унверситет – Пловдив пред АгроПловдив

Проф. Янчева, колко студенти от агрономическите специалностти на университета завършват годишно и имате ли информация какъв процент от тях се занимават след дипломирането си със земеделие?

По наши данни около 80 процента от студентите, които са записали агрономически специалности се реализат в селскостопанските направления. Защо? Голяма част от нашите студенти са деца на фермери. Те са записали Аграрния унверситет (АУ) съвсем целенасочено, за да се върнат след това в практиката и да приложат наученото, така че да подобрят работата в стопанството. Друга част от възпитаниците ни намират работа в службите по растителна защита, а също и в научните институти, които са към Селскостопанска академия. Имаме студенти, които започват работа при по-големите търговци на торове, препарати и семена. Някои се ориентират към Българската агенция за безопасност на храните или към Националната служба за съвети в земеделието. С тези служби ние поддържаме добри контакти, а с някои от тях имаме и договори за работа на наши студенти. Така през последната година по проект на Министерството на образованието и науката (МОН) за студентските стажове във висшето образование

много от нашите студенти работеха в реална работна среда.

Стажовете бяха платени. Квотата на нашия университет беше за 980 студента и толкова от тях успяха да се запишат за въпросните стажове в последните две години. Право да участват имаха и задочни студенти.

С каква продължителност беше стажът?

Условието беше да се изработят 240 часа. Това даваше възможност за гъвкаво работно време по график, който студентът си е съставил. Проектът на МОН беше много хубав и се надяваме, че ще продължи, защото има голям интерес към него. Когато го обявихме, местата се запълниха много бързо. И сега студентите питат дали ще бъде продължен стажът. По него те могат да се регистрират от първи курс. Кандидатстването беше в електронна форма: студентът сам се регистрира, прави си профил, търси си работодател. После ако работодателят го хареса, потвърждава и се определя началната дата на стажа. Заплащането беше осигурено от образователното министерство, което пък бе спечелило финансиране по ОП „Развитие на човешките ресурси“.

 

Къде се провеждаха платените стажове?

Можеше да се избира работно място във ферми, при земеделски производители, в кооперации, в общини, дори и в банки. Разпределението беше в зависимост от направлението, в което се обучава студентът.

Други стажове имате ли?

Този, за който споменахме сега, беше платен и доброволен. Но има и още един задължителен стаж, който е в учебния план и е преддипломен, тоест след четвърти курс. Той е с продължителност един месец и трябва да бъде проведен също в реална работна среда. Когато студентите се върнат есента, защитават този стаж пред държавна комисия.

А би ли могъл Аграрният университет да подпише договори с фермери, с фирми, за провеждането на подобни стажове, които работодателят да заплаща, ако е доволен от студента? Имам предвид, че доста от хората в земеделието се оплакват от липса на квалифицирана работна ръка.

Имаме подобни договори. Ще дам един пример, който е пресен. Голяма

пловдивска компания предложи да награди пет студента със стипендии от 2000 лева.

Подборът беше доста интресен. Дружеството имаше изискване студентите да са с много добър успех. След първичния подбор ги накараха да напишат есе по определена тема. Следващият етап беше интервю с техния мениджър „Човешки ресурси“ и накрая петима бяха одобрени. След време говорех с мениджъра и той сподели, че фирмата вече е предложила работа на някои от стипендиантите. Това е много добър пример за връзка между университета и бизнеса. Добре работим и с още няколко фирми. Една от големите компании в Димитровград също предлага стажове на нашите студенти, както и практическо обучение. Мисля, че трябва да вървим в тази посоча – да създаваме близки връзки между образованието и бизнеса. Така нашите студенти ще имат повече компетентност, когато започват работа. В последно време бизнесът се оплаква, че специалистите, които ВУЗ-те подготвят, не отговарят на техните изисквания. Точно затова тези стажове са една стъпка напред на висшето образование към реалното производство.

Идват ли в университета фермери – големи или по-малки – които да си търсят бъдещи помощници сред студентския поток?

Идват, да! Особено от Северна България. Една сериозна фирма, която отглежда и лозя, поиска да даде стипендии на първокурсници с условието, когато завършат да започнат работа при тях. Проблемът беше, че стопанството им се намира в Северозападна България. И така успяха да се договорят само с едно момиче, на което дават стипендия. Друг интересен факт е, че много добре работим с общините в района около Пловдив. Например с кмета на Садово. Всяка година той подбира деца от ромски произход, на които общината плаща таксите, за да могат те да бъдат интегрирани.

Кметът избира природно интелигентни младежи,

които са завършили училището с добър успех. Ние също сме доволни от тях, те много добре се справят с учебния материал. В подобна връзка сме и с община Първомай. Понеже кметът е наш възпитаник, съдейства за стажове на студенти.

Тоест, успявате да осигурите „по-меко кацане“ на студентите от академичните висоти върху нивите?

Стараем се, като в добавка ще кажа, че в последните 4-5 години включваме представители на бизнеса в Държавните изпитни комисии. При защита на дипломни работи човек от бизнеса оценява как се справят студентите, които вече са преминали успешно семестриалното обучение. Като казвам „бизнес“ имам предвид представители на земеделски сдружения и организации, както и мениджъри на големи фирми. В комисиите, които се състоят от пет до седем човека, сме включвали и представители на научните институти.

А кой факултет е най-ухажван от аграрните фирми?

Факултетът по растителна защита работи много добре с дистрибуторските фирми. Тези дружества дават и награди на отличниците при завършването им. Но същото важи и за факултетите по полевъдство и лозаро-градинарство.

И все пак доста фермери смятат, че за да са готови да упражняват професията, студентите трябва да бъдат изпитвани директно на полето.

Но ние от доста години провеждаме задължителен държавен практически изпит. На опитните ни полета студентите трябва да разпознават различните видове пшеница, болести, вредители, да нагласят сеялката, да направят резитба и т.н. Задачите са според специалността.

Коя е най-желана специалност, за която се изисква най-висок бал при кандидатстване?

Малко е труден този въпрос, защото отговорът е променлив през годините. Първо обаче трябва да изключим икономическите специалности от въпроса, защото, както знаете, към 60% от студентите в България се насочват към тях. От агрономическите специалности растителна защита е сред най-желаните, но също и към полевъдството има интерес, както и към лозаро-градинарство.

Преди години в университета се обучаваха доста чуждестранни студенти от цял свят. Сега как е?

Можем да ги разделим в няколко групи. Едната е от чужденци от ЕС, които се записват като граждани на общността и учат тук докато се дипломират.

В тази група имаме предимно гръцки студенти,

които преди да станат първокурсници овладяват една година българския език. Другата група студенти са по програма Еразъм. Последните пристигнали тук са от Хърватия, но сме имали също от Испания, Португалия, Полша и други страни. Но освен от ЕС, имаме и студенти от Казахстан, които идват или за един семестър бакалавърска и магистърска степен, или на стажове за десет дни, ако са докторанти.

Мислили ли сте да каните фермери лектори, които да споделят опита си пред студентите?

Прилагаме го. Идвали са производители, които изнасят публични лекции пред студентите. Ние съобщаваме за тях на информационните табла и в сайта на АУ като посочваме деня, часа и аудиторията, където ще се изнася лекцията. Това е традиция. Всеки факултет организира такива срещи с изявени представители на аграрния бизнес.

И един любопипен въпрос… Колко земеделски министри са възпитаници на Аграрния университет?

(Усмивка) В годините след 90-та имаме трима земеделски министри, които са учили тук – Румен Христов, Нихат Кабил и проф. Греков за последно.