Неуправляемият Жерар Депардийо празнува 66 години

От неук бедняк французинът се превръща в истинска звезда на световното кино и не пропуска да се забърка в пореден скандал

Днес руският гражданин – ексцентрик, пияница и талантлив актьор – Жерар Депардийо, става на 66 години. Въпреки, че се отказа от родината си заради данъците, той е един от най-популярните актьори във Франция, ценен за превъплъщенията си в нежни, но мъжествени герои. Обичан е и в Америка. Наскоро го мярнахме и в Пловдив, където бе отседнал заради снимките на новия филм „Пътуването“.

И досега Депардийо си остава широко търсен актьор, който може да се похвали с кариера, която се разпростира близо пет десетилетия. През 2012 г. той има поддържаща роля в отлично приетата драма „Животът на Пи“. По същото време, той е избран и за ролята на опозорения френски политик Доминик Строс-Кан в драмата „Добре дошли в Ню Йорк“.

Докато е водещ актьор в Европа, Депардийо прави първия си голям хит сред американските зрителите през 1990 г. с историческия романс „Сирано дьо Бержерак“. Той получава номинация за Оскар за превъплъщението си в едноименния герой на филма. Бержерак е писател, който се страхува, че ще бъде отхвърлен от истинската си любов, Роксана, поради непривлекателния си нос. Той пише своите красиви любовни поеми, но кара друг мъж да ѝ ги носи.

През същата година Депардийо си партнира с Анди Макдауъл в съвременната комедия „Зелена карта“. На следващата година приема да участва във френската комедия „Mon père, ce héros“, като три години по-късно повтаря тази роля в американската версия „Баща ми е върхът“ в който Катрин Хейгъл играе дъщеря му.

Роден в Шатору, Франция на 27 декември 1948 г. той е едно от петте деца в семейството на металоработник и домакиня. Израснал в бедни условия, Депардийо има ограничено образование. Той бяга от дома си в тийнейджърските си години и се издържа с временни работи и някои престъпни деяния.

Тийнейджърът Депардийо в крайна сметка се отправя към Париж, където започва да учи актьорско майсторство в Theatre National Populaire. Депардийо печели роли в театрални постановки, както и в телевизията в първите дни на кариерата си. Със своята висока и тежка фигура той често е избиран за ролята на лошо момче или бандит.

Прави своя пробив в киното с „Going Places“ (1974). Тази популярна драматична комедия му отваря врати за много други филмови възможности. Две години по-късно, той се появява в „Двадесети век“ (1976) заедно с Робърт Де Ниро. Депардийо работи и с френската легенда Катрин Деньов в „Последното Метро“ (1980), като печели хвалебствия за работата си по тази военна драма. За изпълнението си във филма той получава първата си награда Сезар (френския еквивалент на Оскар) за най-добър актьор.

Депардийо е водеща новина с някои от извънекранните си лудории. Той е участвал в няколко автомобили аварии, включително и в катастрофа с мотоциклет. През 2011 г. има проблеми на полет на Air France, защото е в нетрезво състояние и се твърди, че дори уринира на пътеката на самолета. Той е арестуван за шофиране на скутер във Франция в нетрезво състояние. В знак на протест срещу френската висока данъчна ставка, през 2012 г. Депардийо лобира пред руския президент Владимир Путин за гражданство в страната му. Молбата му е удовлетворена на следващата година.

С първата си съпруга Елизабет Гиньо̀, Депардийо има две деца – Гийом и Жюли. Гийом, който също е актьор, умира през 2008 г., от вирусна пневмония по време на снимки на филм в Румъния. Брака на Депардийо с Гиньо̀ продължава от 1970 г. до 1996 г. Двойката се разделя през 1992 – същата година, в която Депардийо има дъщеря на име Роксана с актрисата Карин Сила. Той също има син – Жан, от друга връзка.

Подгови: Даниела Вълева