Семепроизводителите искат шанс за субсидиране по ПРСР
До 2020 година производството на семена у нас може да се затрие, предупреди в парламента браншовата организация
Автор: Мартин Иванов
До 2020 година в България може въобще да няма производство на семена, алармираха от Асоциацията на семепроизводителите по време на заседание на комисията по земеделие. Причината за това е, че този отрасъл не е включен в нито една от мерките за подпомагане и в новия програмен период на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).
Според асоциацията в периода 2007-2013 година страната ни е загубила 50% от своето производство на семена. Въпреки, че семепроизводителите са имали до момента няколко срещи с аграрния министър Десислава Танева, те не са получили отговор на поставените от тях въпроси и проблеми. От асоциацията са притеснени, че редицата регулации от страна на ЕС, както и силната държавна обезпеченост под формата на специалисти, работещи в Агенцията по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, създават пречки пред хората, решили да се занимават със създаване и отглеждане на семена.
Годишното потребление на семена у нас според тях е между 350 и 380 хиляди тона и обхваща всички агрокултури. Цената на тези семена в осреднени стойности е над 500 млн. лева, а за миналия програмен период сме загубили близо половината от тези пари.
Производителите на семена припомниха, че през 1990 година в страната ни е имало 8 завода за производство на царевични семена, а сега няма нито един. Тогава обработваемите площи засети с царевица са възлизали на 6 млн. декара, а сега са 4 млн. декара. Отделно в цялата страна е имало над 150 предприятия за производство на семена от пшеница и ечемик.
Според анализ на специалистите в страни като Германия например не се засяват семена без те да са сертифицирани. От асоциацията поискаха контрол върху производството на семена у нас, защото сега всеки може сам да си ги произведе или да ги закупи без да има гаранции, че са сертифицирани. Това обаче не е добра земеделска практика, категоричен е браншът.
В миналото страната ни е изнасяла традиционни култури като боб и леща, но сега поради липса на подготовка повечето фермери вместо да спазят изискванията и да засеят 5% от площите си с подобни азотфиксиращи култури, трябва да ги оставят под угар, което ще им донесе значителни загуби.
От асоциацията поискаха още да се даде възможност за подпомагане на семепроизводителите при реализиране на проекти за изграждане на предприятия за производство на семена. Сега у нас липсва подобно подпомагане. Според експертите страната ни може да търпи критики от ЕС поради неизпълнение на точните разпоредби, тъй като подобна помощ за изграждане на заводи за производство на семена, която е в рамките на 85% от инвестицията, се дава в Австрия и Германия.
Депутатите обещаха подкрепа за решаване на проблемите на семепроизводителите.
Заводът в Кнежа все още съществува.