Как градското момче Михаил Ангелов стана абсолютен отличник в АУ

Човек трябва да подходи към образованието си като към работа на пълен работен ден, казва студентът, който вече изнася доклади на научни конференции

Той се казва Михаил Ангелов и е на 32 години. Преподавателите в Аграрния университет го познават и, честно казано, се гордеят с него, защото Михаил е абсолютен отличник. От началото на следването си във факултета по полевъдство до дипломирането си миналата година той няма оценка, различна от „Отличен 6“. Завършил е специалността „Растителни биотехнологии“, а в момента се обучава в магистърска степен по растителна защита.

Висок, симпатичен, естествен, добронамерен … Разговорът с младежа, когото някои определят като гений, тръгва леко и непосредствено.

Михаил признава, че преди да запише Аграрния университет (АУ) не е имал понятие от земеделие. Познанията му се изчерпвали от малката градинка при вилата на село. Той е от София, получил е средното си образование в сегашната Професионална Гимназия по Химични и Микробиологични Технологии „Проф. Пенчо Райков“ в столицата. След това е опитал да продължи в университетската специалност „Органични химични технологии“, но когато станал втори курс, се отказал. Любопитно е, че нито в техникума, нито в университета, който записал тогава, се е проявявал като отличник.

Нататък биографията му прави силно отклонение от земеделските науки. В продължение на девет години бъдещият фаворит на АУ работи в техническия отдел на звукозаписно студио. Очевидно програмирането му се е отдавало и в един момент го назначават за ръководител на отдел във фирма, която се занимава с мултимедия и технологии. И точно когато му потръгнало в тази кариерата, Михаил прави сериозна корекция в посоката: кандидатства и се записва в Аграрния университет.

„Аграрният университет предлагаше всичко, което ми беше интересно“, разказва за обучението си младежът. „В България няма по-добър ВУЗ от него и нито един друг университет не разполага с толкова добра база и преподавателски състав в сферата, към която съм се насочил.“ Неговият личен приоритет са именно растителните биотехнологии. Те са човешката намеса в Божиите работи – от внасянето на нови гени в кода на растението до създаване на прословутите ГМО. „Разбира се, не съм се занимавал с ГМО поради забраната в ЕС“, обяснява той, но теоретично е наясно с методите. Според него Европа рано или късно ще започне да отглежда генно модифицирани растения. „Неизбежно е“, казва Михаил. И вместо обичайния мотив, че това ще се случи, защото населението расте, а почвените ресурси намаляват, той смята, че законовите забрани са тесен калъп на науката. И че човек винаги се стреми да направи още една крачка напред. „Някои хора казват, че няма смисъл от изследване на Космоса… Но все пак човекът го тегли натам“, дава пример студентът, който обожава космическите изследвания.

Михаил направо се увлича, когато говори за биотехнологиите в земеделието. Интересна му е селекционната работа, подпомогната от маркери. С бърз и лесен лабораторен анализ може да се установи дали дадено растение носи определен ген. При генната модификация на растенията може да се „изреже“ ген с определени и търсени качества и да се внесе експериментални растения. При междувидовата хибридизация се разчита на класическа кръстоска, но вместо растения от един и същи вид се използват два различни вида, разказва младият учен.

В момента Михаил участва в експериментите в научната лаборатория по имунитет на растенията, която е към Института по зеленчукови култури „Марица“ в Пловдив. Опитите там са свързани със създаване на устойчивост на доматите към вируса на доматената мозайка. Тази болест е твърде позната на оранжерийните производители, които търпят загуби от вируса. Той деформира листата и  намалява добивите. „В момента търсим гени, които обуславят устойчивост срещу този вирус“, поясни младежът.

Той е решил твърдо да се занимава с наука, защото смята, че животът е твърде къс, за да си губиш времето с неща, които не са ти интересни. Признава, че въпросът със заплащането не го интересува толкова, колкото тръпката да създаваш нещо ново и полезно. Решил е да продължи с докторантура.

Още като студент в „Полевъдство“ Михаил Ангелов е прекарал девет месеца в Западно Померанския технологичен университет в Полша, където се е озовал по програмата Еразъм. „Обучавах се в лабораторията по молекулярна биология, тъканни култури и физиология на растенията. И се изумих“, припомня си той. От какво? „Най-вече от цялостния подход на държавата към образованието и науката“, обяснява студентът. В Полша държавниците оценяват важността на образованието и науката, и без съмнение те са безспорен приоритет при финансирането. Защото без изследвания и приложими иновации, просперитетът на една страна е наистина невъзможен. Ето това е важната и направо фундаментална философия и път, които липсват в България.

Студентът отличник още отсега е поел към полетата на науката. Той е изнасял доклади на научни конференции на теми: „Приложение на ДНК маркерите при домата“ и „Устойчивост на домата към вируса на доматената мозайка“.

На въпроса как все пак може да се постигне пълно отличие в Аграрния университет, студентът отговаря: „Смятам, че човек трябва да подходи към образованието си като към работа на пълен работен ден.“ Просто и ясно, нали?

Прочети още: Потърсих западен университет за магистратура, но по-добър от Аграрния не открих!