Недостигът на Мед влошава изкласяването и протеина при житните, вреди и на овощните

В Германия по поръчка на Министерство на ЛебозолТюрингия за селско стопанство, екология и околна среда е било направено продължително петгодишно изследване на влиянието на микроелемента Мед върху културни растения. Компанията за течни торове „Лебозол България“, чиято фирма-„майка“ е в Германия, любезно предостави на АгроПловдив резултатите от немските наблюдения.

Функция на микроелемента Мед(Cu) в растението

Медта има съществена задача в растителната обмяна на веществата: участие чрез своята ензимна дейност в различни окислителни процеси (подобни функции като Желязо). Около 70 % от общата Мед в растението се намират в активните при обмяната млади листа. Оттук може да се предполага участие във фотосинтезата. пшеницаТъй като в растението почти не се натрупва Мед, дефицитът проличава първо върху младите листа. Недостигът на Cu понижава съдържанието на нишесте и останалите въглехидрати и така се явява основната причина за забавеното образуване на суха маса.

Недостатъчното снабдяване с Мед повишава напр. азотното замърсяване в сока на захарното цвекло и влияе негативно на протеиновото съдържание на хлебната пшеница влошавайки хлебопекарните й качества.

Като съставна част на ензими в обмяната на лигнини Медта има решаващо значение при укрепване на клетъчните стени. Последица от недостиг на Мед са тънкостенни клетки, които влошават устойчивостта при житни. По-нататък Медта засилва образуването на веществото фитоалексин, което потиска действието на фитопатогенните гъби и оказва влияние върху имунитета срещу болести. Медта има решаващо значение при опрашващата способност на полените на пшеницата и стимулира образуването на семена и плодове.

За оценка на запасеността с Мед, особено при зимна пшеница, допълнително като показател се разглежда съдържанието на Азот в растението съответно съотношението Cu:N (ppm Cu/% N), а не само съдържанието на Мед. При зимната пшеница протича нормална обмяна на веществата в растението едва при съотношение Cu:N > 1. Високите дози азотно торене при ниска запасеност на почвата с Cu води до недостиг в растението, т.е. интензивното земеделие предполага достатъчна запасеност на почвата с Мед.

Симптоми на недостиг на Мед при растенията

При житни симптомите се установяват първоначално при най-младите листа като поява на увяхвания, подобни на хлороза промени в цвета, както и побеляване. Най-младите листа се завиват от върха по надлъжната артерия, изсъхват („ бял връх“) и се прекършват. Дължината на междувъзлията е видимо намалена. Развитието на генеративните органи също страда, изкласяването е затруднено. Класовете и метлиците са недобре развити, съответно напълно празни („белокласие“). Подобни са проявленията и при двусемеделните растения: по-младите листа се завиват под формата на кесийка и увяхват при светложълто оцветяване на листната повърхност (междужилковите пространства ) с последващо образуване на жълто-бели до жълто-кафяви некрози. Съцветията са деформирани или е нарушено цветообразуването, младите леторасти при плодните дръвчета изсъхват и загиват.

Геоложки произход и съдържание на Мед в почвата

Съдържанието на Мед в почвата е геогенно предопределено и почти не се влияе от количествата усвоени от растенията. От значение са сведенията за естествените запаси в почвата. Най-често от недостиг на Мед страдат песъчливи, предимно дилувиални и преди всичко мочурливи почви. Разтворимостта на Cu спада обаче с повишаване на рН-стойността на почвата. Така например 30 % от площите с високо съдържание на карбонати и рН-стойности, като долен триас, мушелкалк и горен триас, показват ниска запасеност на Мед.

Нужда от Мед при различните култури

В Тюрингия в продължение на 5 години бяха проведени многобройни опити торене с Мед при зимна пшеница и зимен ечемик, за да се изследва въздействието върху добива при почвено и листно приложение (виж таблицата по-долу). Беше установено, че най-голяма нужда от мед имат пшеницата, зимният и пролетният ечемик, овесът, слънчогледът и ленът, морковите и люцерната. Култури със средна необходимост са ръжта, царевицата, зеленият бол, цвеклото, червената и бяла детелина, ливади и пасища. Най-„независими“ от този важен елемент са лещата, зрелият боб, лупината, рапицата, мак, коноп, картофи, бяла ряпа и алабаш, и фуражно и бяло зеле.

таблица за мед

От резултатите става ясно, че почвеното торене с Мед при култури с висока потребност, като зимна пшеница и зимен ечемик, способства за повишаване на добива с 30 кг/дка и в продължение на 4 години има последващ ефект от 9 кг/дка. Почти толкова високи са ефектите върху добива от листното торене.

От резултатите става ясно, че почвеното торене с Мед при култури с висока потребност, като зимна пшеница и зимен ечемик, способства за повишаване на добива с 30 кг/дка и в продължение на 4 години има последващ ефект от 9 кг/дка. Почти толкова високи са ефектите върху добива от листното торене.

Ефикасност на торенето с Мед при зимна пшеница и зимен ечемик

таблица мед

Необходимостта от торене чрез употребата на чисто микроелементен тор се основава на почвен и/или листен анализ или на базата на доказани в практиката стойности при препоръката.Указания за практическо торене

В растениевъдството до неотдавна се наблюдаваше изключително рядко недостиг на Мед в акутна, остра форма. Във всеки случай дори и латентния недостиг ( с почти незабележими симптоми) може да доведе до задържане на растежа и намаляване на добива. Препоръчително е редовно визуално наблюдение на площите, особено ако на тях се отглеждат култури с висока потребност от Мед. Това наблюдение сигнализира за необходимостта от почвена проба, която да даде представа за състоянието на запасеност.

След степенуване на резултатите от почвените проби в съответните класове на запасеност следва препоръка за торене при клас „ниска запасеност“ и отчасти при клас „средна запасеност“. Количеството Мед като тор при отглеждане на култури с висока потребност възлиза на следните килограми чисто хранително вещество:

Почвена група Почвено торене (действие над 4 години) Листно торене (годишно действие)
Песъчливи, глинесто-песъчливи, глинести, мочурливи 0,5 кг/дка 0,05 кг/дка

При оптимална почвена реакция и своевременно установяване на дефицит на Мед в почвата се ползва почвено торене. Причина за това е степента на действие – до четири вегетационни периода.

В повечето случаи решението за листно торене се взима по време на вегетация. Като предимство на листното приложение се приема съчетанието с мероприятие по растителна защита или с друг листен тор, например с азотен течен тор. Да се съблюдават определените фенофази за постигане на най-ефективно действие на медния тор.

Таблица: оптимален момент за листно торене с МедКултура Стадий на развитие, момент на вегетация
Житни Височина от 10 до 25 см, вретенене
Слънчоглед Между 6-ти и 8-ми лист
Царевица Височина от 30 до 40 см, завършен 4-ти лист
Зеле Между 4-ти и 7-ти лист
Спанак Есента съотв. пролетта при напълно развити листа
Картофи Оформяне на реда
Цвекло Оформяне на реда
Люцерна, детелина Директно преди цъфтеж
Заключение

Ниските съдържания на Мед в почвата са предимно геогенно обусловени. Състоянието на запасеност с Мед трябва да се контролира периодично с почвен и/или растителен анализ, особено при производството на култури с интензивно потребление на Мед (пшеница, ечемик и овес). В случай на необходимост от Cu чрез целенасочено торене може да се предотврати влошаване на добива и качеството. Ако се установи ниско съдържание на Мед в почвата при производство на култури с интензивно потребление, се препоръчва почвено торене с 0,5 кг/дка Мед (запасяващо за 4 години), съответно листно приложение 0,05 кг/дка. В случай на листно торене същото може да се комбинира успешно с необходимо мероприятие по растителна защита или с азотен течен тор.
Състоянието на запасеност на почвата с Мед при потенциално застрашени от дефицит площи трябва да се проверява през 4 – 6 години чрез почвен анализ.

Leave a Comment