Сътворението: … И проф. Живондов създаде новия плод сливо-кайсия!

Стендесто е тъмен, сочен, леко кисел, а плодовете му тежат 40-45 грама

Stаndesto. Това е името на съвършено новия плод, който проф.д-р Аргир Живондовот Овощарския институт в Пловдив създаде след 25 години задълбочен труд. Майчиният род е сливата Стенлей (Prunus domestica), бащиният – кайсията Модесто  (Prunus ar

снимки на сливо-кайсията

Илюстрации в монографията за Стендесто показват как изглежда новия плод

meniaca).

Stаndesto вече е признат след 3-годишни изпитвания, направени от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС). От догодина ще има и разсади за продажба от сливо-кайсията. Към новия вид проявяват огромен интерес от много държави, сподели проф. Живондов.

Стендесто е тъмен плод. Цветът му варира от тъмносин до виолетов. Вкусът му е  … негов собствен. Взел е сладостта на бащата и киселата жилка на майката. Плодовете му са с тегло 40-45 грама, тоест пак по средата – по-едри са от сливите и по-дребни от кайсиите.

Началото

През 1987 година авторът е започнал да работи по кръстосването на двата вида. „Не си губи времето“, бил обичайният съвет, който получавал от колегите си. „Истина е обаче, че не съм първият в страната, който се опитва да създаде нови вид. В монографията си за Stаndesto съм описал работата на няколко наши сериозни учени, които са вложили много от живота си в кръстосването на различни  родове, разказа професорът.

В самото начало на дългогодишната си работа проф. Живондов трябвало да разреши един огромен проблем, който не е стоял пред учени като Иван Мичурин и Лютер Бърбанк. Проблемът бил в това, че броят на хромозомите при сливата и кайсията изобщо не съвпада. Уж са костилкови, уж са братовчеди, които би трябвало да могат да се търпят, но не е така. Сливата има 48 хромозоми в соматичните си клетки, а кайсията – едва 16. За да има съвместимост, за да си „допаднат“ двата рода, броят на хромозомите им трябва да е еднакъв.

„Бърбанк например, който е гениален биолог, също е създавал хибриди, но той е кръстосвал видове с равен брой хромозоми и този проблем не е стоял пред него“, посочи проф. Живондов.

„В половите клетки на кайсията имаме 8 мъжки и 8 женски хромозоми, а при сливата – по 24, разясни базовата информация създателят. Следователно…“ Следователно, той можел да се опита да направи нов вид с 32 хромозоми.

Технологията

Аргир Живондов

25 г. са изминали от идеята до сертификата и монографията за новия плод

Години наред, проф. Живондов правел следното: когато започвала да цъфти кайсията (тя изпреварва сливата), събирал тичинките. Прашецът им се изсушавал и поставял в пеницилинови шишенца. После, когато цъфнат сливовите дръвчета,  трябвало най-напред да се махнат тичинките, които произвеждат оплождащия прашец – полена.

„На едно дръвче има десетки хиляди цветове, а сливата цъфти само 3 дни. Хващал съм приятели и съпругата ми да идват на помощ“, припомни си с удоволствие проф. Живондов. След това започвало опрашването на плодниците на сливата с прашеца на кайсията. „Установих, че най-добра работа за това върши гумата на молив, а не четчица,“ поясни авторът. След операцията, професорът обгръщал с тензух клонките и дори цялото дърво, да не би пчелите и другите насекоми да извършат нежелано кръстосване.

Не всички цветове на опитните сливи правели завръз след контролираната полова намеса. По-скоро – много малко цветове допускали прашецът на кайсията до яйцеклетките си и образували плодове. От 10 000 цветове, едва 50 проявявали авантюризма да родят нещо съвсем различно. Нещо, което стана известно вече под името сливо-кайсия.

Името

Не всеки хибрид обаче бил сполучлив. Аргир Живондов създал 115, а от тях одобрил едва 10. От 10-те пък засега само Standesto е получил сертификат. Следващият вид, с който ще се заеме ИАСАС ще се казва Stanvani.

„Имената на новите хибриди се налагат от само себе си. И те са кръстоска“, поясни авторът. Например Стендесто се получи много естествено от сливането на Стенлей – сортът слива и Модесто – сортът кайсия. „Стенвани“ пък идва от Стенлей и Еревани – сортът кайсия.

Логистиката

В момента новият вид влиза като главна тема в заниманията на различни специалисти от Овощарския институт. Те ще започнат да изпитват кои агрогехники са най-добри за сливо-кайсията, каква растителна защита да му се прилага, кой тип резитба ще е най-подходящ за него. И т.н. „Като цяло аз съм наясно с изискванията на растението, но колегите ще изградят цяла система за отглеждането му, която ще хвърли допълнителна информация за характера на Стендесто, посочи професорът.

Неотдавна Аргир Живондов издаде луксозна монография на работата си върху създаването на новия вид. Тя е с цветни илюстрации върху гланцирана хартия. Тя е на два езика – български и английски. Международните учени, на които той е подарил книгата, остават възхитени от успешния опит на професора и волята му да  не се отказва от експеримента, продължил толкова години.

За съжаление, създателите на уникални нови растения получават само слава за таланта и упоритостта си. Те нямат авторски права във финансовия смисъл, не получават и поощрителни награди.  Но пък, когато се обърнат назад, могат да кажат: Създадох нещо ново, което ще остане в историята на науката. А, в крайна сметка, това се отдава на много малко хора.

 АВТОРЪТ

Проф. д-р Живондов започва работа в Овощарския институт като агроном през 1981 година. По-късно се явява на конкурс за докторантура, на който защитава дисертация за нектарините в България – плод, който е въведен от него в овощарството. През 1986 г. печели конкурс за научен сътрудник, а през 2002 г. става доцент. От 2004 до 2012 г. е директор на Института по овощарство, а през 2012 придобива професорска титла.

От 1987 г. създава хибриди и е автор на 26 нови сорта.

Leave a Comment