Доц. Михов: Агрономството е обречено на успех

Броят на задочните студенти в Лозаро-градинарския факултет на Аграрния университет расте

Агрономството е обречено на успех, тъй като едва 2% от хората на планетата се занимават със земеделие. А прехраната на останалите 98 на сто зависи от тяхната дейност. В това е убеден деканът на факултета по Лозаро-градинарство в Аграрния университет в Пловдив доц. д-р Красимир Михов.

За разлика от доста ВУЗ, където броят на кандидат-студентите е по-малък от този, който е обявен за прием, за Аграрния университет мераклиите са повече от заявените места. Факултетът по Лозаро-градинарство ще приеме за учебната 2015/2016 г. 212 първокурсници в пет специалности. Най-много  – 110, ще се обучават в Лозаро-градинарство, 42-ма в Аграрно инженерство, 20 – в Хидромелиорации, 20 – в Декоративно градинарство, 20 – в Тропично и субтропично земеделие.

Традиционно най-желаната специалност е Лозаро-градинарството. Но доц. Михов наблюдава увеличен интерес към Хидромелиорациите и към най-младата специалност – Декоративно градинарство. Обяснението му е логично: прогнозираното засушаване ще превърне бъдещите сдружения на водоползвателите в следващата група богати земеделци. Същото очаква и горовладелците.

Нова специалност към факултета, която ще се разкрие в следващите години, е Механизирани и компютърни технологии в аграрното производство.

Друга тенденция, която отбелязва деканът, е в нарастващия брой на задочници. Само преди три години в специалността Лозаро-градинарство редовните към задочните студенти са били в съотношение 80:30. В момента то вече е 65:45. Причината е в обстоятелството, че расте броя на тези, които осъзнават, че нямат време за губене. „Задочните студенти са по-мотивирани и за тях е важно не толкова да получат диплома, колкото знания. Те най-често са семейни, имат стопанство и с обучението си в Аграрния университет разчитат да запълнят празнините в познанията си за земеделието“, отбеляза доц. Михов.

Засега дистанционното обучение не се практикува в Лозаро-градинарския факултет, тъй като има практически занимания, които е по-трудно да се усвоят пред компютъра. В полето на факултета (500 дка) се показват наживо резитбите при различните овощни видове, сеитбата на зеленчуците, засаждането на разсади, колтученето, поливането и т.н.

Задължителните дисциплини във факултета са 43, а избираемите и факултативните – 37. Принципно, съотношението между задължителни, избираеми и факултативни предмети е  60:30:10.

„Прави впечатление, че студентите масово избират да добият познания в сферата на гъбопроизводството, пчеларството, билкарството и други перспективни земеделски дейности“, посочи доц. Михов. Разбира се, почти всички студенти записват като избираем предмет и чуждия език, докато чужденците в специалността Тропично и субтропично земеделие (предимно от Турция и Гърция) изучават български език.

 

Има ли работа след дипломирането? И още как, отговаря деканът. Доста земеделци смятат, че отглеждането на зеленчуци, лозя или овошки не е сложно занимание, но със сигурност грешат. Земеделската наука може да разкрие потенциала на растенията. В момента зеленчуковата продукция е едва на 30% от възможностите. В Европейския съюз има 60 хиляди сорта в сортовата листа и за да направиш правилния избор ти са нужни знания. Интензивното зеленчукопроизводство изисква по над 15 поливки на вегетация, третирания срещу болести и неприятели, и други практики, които гарантират високи добиви и качество. Това се постига с познания.

Начинаещ агроном с тригодишен опит не може да бъде нает за по-малко от 1200 лева месечна заплата. А такъв с опит и организационни качества получава по 5-6 хиляди лева. Гладът за хора с диплома за агроном е голям и в Кариерния център на университета наши и чужди фирми често се обаждат, за да търсят кадри, поясни доц. Красимир Михов. Наскоро от Гърция и Молдова са поискали специалисти лозари при месечно възнаграждение от 1500 евро. Голяма част от студентите се реализират и в европейски държави, където признават дипломите на Аграрния университет.

„Който завърши обучението си при нас получава реален поминък. България се препълни с безработни юристи и икономисти. А за агрономи засега има постоянен глад“, обобщи деканът.

Прочети още: Доц. Божин Божинов, АУ: Гладът за агрономи полевъди е огромен