Целият свят в щайги на тържище „Родопи“, България я няма

Салата, репички, лук и няколко касетки ябълки – с това родното земеделие участва в най-голямата борса на Южна България
ягоди

Гръцки ягоди, 2.50 лв. – ухаят, но са кисели

Гръцката продукция уби нашата, коментират търговците

Тържище „Родопи 95“ продава плодове и зеленчуци от всички континенти, но ако опитаме да броим кои от стоките са български, ще ни стигнат пръстите на едната ръка. Въпреки голямото разнообразие от произходи на продуктите, все пак една държава е първенец и това е Гърция. Търговците на тържището разполагат с ежедневна информация за коя стока от съседката има свръхпредлагане и коя е в дефицит. Цените се променят често, защото малкият ни пазар реагира светкавично на амплитудите на гръцкия. Все едно тържището до пловдивското село Първенец е част от пазарната мрежа на съседката.

Ягодите например днес са само 2.50 лева за килограм, защото гръцките фермери са

тържището до Първенец

Тържището в събота предиобед – не само, че няма българска стока, но и клиентите са малко

пренаситили родината си, че и нас, с този плод. „Първите ягоди се появиха през декември на 15 лева и оттогава досега падат. През миналата седмица бяха по 4 лева, а сега вече са на такава цена, че можеш да ги купуваш за компот“, обясни търговка, която е подредила щайгите съвсем до входа. Първите български ягоди излизат в края на април и традиционна цената им започвала от 6 лева. Дотогава пък гръцките може да са станали и лев. Как нашите производители на ягоди ще спечелят, не е ясно.

Около щайгите се носи сладък аромат на ягоди. Но на вкус не са нито сочни, нито сладки. „Така е, защото ги обират от оранжерията  зелени“, смята жената.

В павилионите са подредени круши от Аржентина по 3.60 лв. за килограм, ябълки от Италия (1.40-2.30 лв.), домати от Гърция, остров Крит (2.20-2.30), патладжани от Гърция (2.20), моркови от Турция (0.90), кромид от Полша (0.70), картофи от Германия (0.80), праз (1) и кервиз (2.50) от Гърция, пресни картофи от Египет (1), тиквички от Гърция (2.50), капия от Гърция (3.30), зеле от Испания (3)  и т.н.

Ако клиентът попита кое е българско, продавачите започват да се оглеждат, търсейки някоя стока. Гледат, гледат и като видят чувала с марули, се радват, че могат да отговорят – „Салатите са български – 0.60 лв. за брой“.

Дори се видя и следният куриоз. Един дядо се спря пред щайги с ябълки. Наистина български ябълки. Продаваше ги Любомир Бойчев от Първенец, който ги е произвел. „Откъде са ябълките?“, любознателно попита дядото. „От България“,

Любомир Бойчев от Първенец

Любомир Бойчев от Първенец се смее, но преди това призна, че се чуди в коя държава да емигрира

отговори му Бойчев. И дядото се засмя, все едно му пробутват менте на пазара. „Да, бе, да, веднага ти повярвах!“ „Български са, бе“, ядоса се производителят. „Сигурно, сигурно“, продължи да се радва дядото като в пиеса.

„Нищо българско не остана“, обобщи Иван Стоянов, който от години търгува от павилион на тържището. Според него най-лошото започнало, когато сме станали член на Европейския съюз. „Тогава се отвориха границите за европейската стока и вече нито мита, нито друго защитаваше нашата продукция. Вече гръцкото, полското и немското не влиза като внос, а като „вътреобщностна доставка. Преди да влезем в ЕС, ни биеха най-много турските стоки. А сега – гръцките“, описа картината търговецът.

В момента единствените наши продукти на пазара са марулите, пресният лук и чесън, магданоза, малко краставици, гъби и съвсем малко ябълки. Българската стока свършва през октомври-ноември, но дори и в разгара на лятото се мъчи от конкуренцията на „вътрешните доставки“. Гръцките и полските фермери не само че получават повече европейски субсидии, но и държавните им бюджети подпомагат силно селското стопанство. „Вносното е дори повече от 90 процента“, сметна на око Стоянов. „И непрекъснато расте“, добави той.

„Няма никаква сметка в ябълките. От 10 години имам градива – 130 декара, но случих само 2-3 хубави години и те бяха преди да се отворят границите с Европа през 200 7 г.“, разказа Любомир Бойчев. Мъжът поясни, че ако си сложи надница за труда и тегли чертата, със сигурност ще е на загуба. Той продава „Грени смит“, „Флорина“ и „Златна превъзходна“ на много сносни цени – от 0.60 до 1.10 лева за килограм. „Още малко ще се мъча. Ще пратя децата да учат в чужбина, и ние ще се изнесем натам. Тук не се живее“, каза мъжът много искрено.

Единствените други продавачи на български ябълки продават стока от Стамболийски, но до една седмица ще я свършат.

гъби в тарелка

Антон Шалев се притеснява от конкуренцията на полските гъби

Антон Шалев от с. Марково пък е подредил тарелки с гъби печурки. Български гъби! Продава ги по 0.80 лв./250 грама. Нашите гъбари също не са оставени да им е удобно на пазара. Притиснати са от полските печурки. „Полската гъба е по-качествена на външен вид“, признава Шалев. По-бяла, по-едра и по-трайна е. Обаче на вкус българската печурка я биела по всички показатели. „Не само че е по-вкусна и ароматна, но е истински биологичен продукт“, подчертава производителят. Полската стока е по холандска технология, третира се както за цвят и едрина, така и за по-дълго съхранение.

На въпроса търсят ли клиентите българското, търговците се замислят и казват: „Някои търсят и ако има българско, го предпочитат. Но българското става все по-малко.“ „Тя, страната си отиде, вие търсите български плод. Няма го“, възкликна ядосано един от търговците, подредил пред дюкяна света в щайги.

 

 

Leave a Comment