Дебат за земеделието: И 500 лева да са субсидиите, стопаните няма да цъфнат

Десетки са другите проблеми: сив сектор, ДДС, което пречи на сдружаването, работна ръка, напояване, раздаване на парите на калпак
"Референдум"

„Референдум“

И 500 лева (на дка) да станат субсидиите в земеделието, стопаните няма да цъфнат и вържат, тъй като има поредица от други проблеми. С този генерален извод, изречен от икономиста Николай Вълканов от фондация ИнтелиАгро, се съгласиха тази вечер в дебата по БНТ производителите Мариана Милтенова от Съюза на градинарите и фермерът от Пловдив Красимир Кумчев, председателят на Държавната комисия по стокови борси и тържища Едуард Стойчев и Николай Вълканов. Снежана Благоева от Министерството на земеделието и храните изрази по-различно мнение: МЗХ е започнало да „чисти“ големите проблеми, свързани с правилното разпределение на субсидиите, наемането на безработни, контрола на границите. Следователно …

Две от по-дълго разискваните теми бяха за реализирането на продукцията и създаването сдружения от производители.

Мариана Милтенова открито заяви, че секторът на плодовете и зеленчуците се води към умишлен фалит от десетилетие и една от причините е, че на границите се допуска вноса на продукция без ДДС. Според нея там има вериги от хора, които се облагодетелстват, отваряйки вратите за контрабандна стока. И по тази причина липсват реални действия това да се прекрати. От друга страна Милтенова посочи, че именно защото групите и организациите от производители трябва да са регистрирани по ДДС, затова и техният брой е незначителен. Според нея държавата трябва да направи сериозен анализ на приходите от ДДС върху земеделската продукция и ако се окаже (както Милтенова подозира), че те са незначителни, просто да премахне данъка за плодовете и зеленчуците. Това ще отвори възможност за толкова трудното и толкова необходимо сдружаване на стопаните.

Като добър пример за сдружаване Николай Вълканов посочи Полша, където има създадени 173 групи на производители. И Холандия, където 90% от земеделците участват в сдружения. „Така човек, който отглежда 20 дка зеленчуци, може да е по-конкурентен, нищо че е малък производител“, обясни той.

Снежана Благоева потвърди нежеланието на българските земеделци да се обединяват. „У нас има регистрирани 12 групи“, посочи тя.

По този повод Едуард Стойчев информира, че според справка на ДКСБТ за периода 1 април – 10 май е установено, че 83% от ябълките на нашия пазар са от Полша, а 17% са български.

Красимир Кумчев не се съгласи с посочените проценти. „Българските ябълки свършват към декември. Ние произвеждаме само 35 хиляди тона, а консумираме 120 хиляди. Полша бере годишно 700 хиляди тона. В момента, според мен, няма няма наши ябълки на пазара“, каза той.

По повод обединенията на земеделците Милтенова обясни, че Полша е подходила доста по-различно и по-ефективно. Там сдруженията са много, тъй като преди да се създадат, донорски организации са убедили земеделците да го направят и са финансирали начинанието. У нас фермерите най-напред трябва да изминат сами трудния път на обединението и едва тогава получават подпомагане. От друга страна пречи и манталитетът на българина, който смята, че ако си намери съмишленици, те, в крайна сметка, ще го излъжат и окрадат. А това, според Милтенова, не е далеч от истината. И въпреки всичко тя смята, че земеделците трябва да преодолеят недоверието си и да започнат да се сдружават с маркетингова цел.

Прекупвачите се оказаха според събеседниците на предаването „Референдум“ хем проблем, хем не чак толкова голям. Едуард Стойчев преразказа думите на голям оранжериен производител, който отглежда розови домати и е направел собствено разследване. От оранжерията му стоката излизала на 3 лева, но когато минела през двама прекупвачи и през тържище, тя стигала до пазара на 6 лева за килограм. Учудването от фрапантния пример веднага утихна след като Николай Вълканов даде обяснение. Ако потребителят отиде до оранжерията, може да си закупи доматите за 3 лева. Но, той пазарува от магазин. А докато продукцията стигне до рафта или пазарната маса, тя трябва да се превози, опакова, етикетира, а съответно ще има и брак. Навсякъде по света производителите получават 25-30% от пазарната стойност на продукта, който произвеждат, посочи той.

А с това Мариана Милтенова тутакси се съгласи. Тя обаче смята, че ако се създадат държавно-общински тържища и пазари на производители, в които има и бази за заготовка, гражданите ще могат да закупуват стоката на по-ниски цени.

Каква стока, попита Красимир Кумчев. Ние нямаме достатъчно продукция, която да заготвяме на подобни тържища и пазари. Фермерът още в началото на дебатът заяви, че според него съществения и най-голям проблем на българското земеделие е, че няма визия и цел как да се развива то. Няма краткосрочни и средносрочни задачи, изпълнението на които да говорят за способностите на всяко конкретно правителство.

Други важни проблеми, посочени от събеседниците, бяха описани отново от пловдивския фермер. Създадохме със съдружник сливова градина. Искаме да прекараме ток до нея. Оказа се, че трябва да чакаме 7-8 месеца и да платим 70-80 хиляди лева. При градината имаше сондажен кладенец. Отидохме в Басейнова дирекция, откъдето ни обясниха, че можем да го ползваме като платим 7 хиляди. Нали се сещате, че тези разходи се отразяват в себестойността, попита Кумчев. И даде пример с Гърция, където всеки фермер е електрифициран и водоснабден без това да му струва нещо.

„Тоест, каква е средата“, намеси се Николай Вълканов. У нас фермерите са подложени на брулене и крадене. Супер скъпо им е да си прекарат ток и вода. Неуредиците в „Напоителни системи са тотални. Животновъдът прави с кредити обори като царски дворци, без да е необходимо да са чак такива. Задлъжнява. После му идва проверка от Агенцията по храните и му казват, че нещо не му е наред.

Тук Снежана Благоева успя да вземе думата и да обясни, че се изготвя стратегия за напояването, която ще е готова тази година и ще реши проблема и като водна инфраструктура, и за всяко стопанство поотделно. Освен това тя посочи, че има примери със създаването на държавни и общински тържища и пазари, които обаче не са заработили, защото не са били припознати от производителите като места за търговия.

Присъстващите казаха добри думи и за новата програма на МЗХ и социалното министерство за наемане на безработни с еднодневен трудов договор.

Финално, разговорът приключи с по няколко думи на събеседниците. Красимир Кумчев обозначи като слабост на земеделската политика раздаването на помощи без да са обвързани с резултати от дейността. Този, който получава добив от 500 кг от декар ябълкова градина, ще получи същата по размер субсидия като друг, който е достигнал 4 тона от декар. Раздаване на пари „на калпак“ нарече той очертаните субсидии.

И 500 лева от декар да стане субсидията, това няма да направи нашите производители по-конкурентни, по-работливи, по-бизнесмени, заяви Николай Вълканов. От тази година субсидията за българските говедовъди ще бъде по-голяма от тази, която получават френските.  Но съм сигурен, че производството им на мляко няма да стане колкото тяхното, песимистично затвори темата Вълканов.

 

1 Comment

  1. mfj,e/rje. каза:

    Защо лъжете за говедовъдите? субсидията е 225лв за доина,месодаина крава.За сравнение 213г субсидията на глава беше 220лв.

Leave a Comment