Не повече от 10 бубари у нас се опитват да разчистят Пътя на коприната

Въпреки че не е останала и една копринена фабрика, за пашкулите има търсене в чужбина, твърди Светослава Илиева, стопанка на ферма „Буболинка“
Някога

Напълно унищоженото в края на 20 век, бубарство бавно и трудно се възражда у нас. Промените след 10 ноември 1989 г. убиха както предприятията за коприна, така и производителите на пашкули по селата. Там останаха само черниците. 180 000 души, заети в текстилните фабрики и 100 000 домакинства, които са отглеждали буби, загубиха препитанието си. Неразумната приватизация доведе до затваряне на предприятията, тъй като новите собственици искаха вместо да произвеждат, да са просто богати. И продадоха богатото наследство от социализма. С това бе прекъсната връзката между производителите на пашкули и купувачите на стоката. Затова и бубарите изчезнаха.

Възраждане във враждебна среда

Едва отскоро бубарството показва признаци на съживяване, но в една вече враждебна обстановка. Заводи за производство на коприна липсват, няма европейско финансиране на сектора, не се срещат търговски организации, които да изкупуват пашкулите. И въпреки това…

Единствената положителна новина е, че Опитна станция по бубарство и земеделие (ОСБЗ) във Враца все още съществува. Именно тя е центърът който обединява всички случайни или неслучайни бубари в страната. А те реално са не повече от десет.

Светослава Илиева Снимка от личен архив

Светослава Илиева
Снимка от личен архив

„Около 10 сме, но всъщност само двама-трима се занимаваме в по-голям мащаб с отглеждането на буби“, разказа пред АгроПловдив Светослава Илиева, управител на копринена ферма „Буболинка“.

Тя е разположила своя копринен бизнес в село Мандрица, Ивайловградско. Светослава е имала успешна друга дейност в столицата, но преди пет години се запалила по бубарството заради „мили детски спомени“. Опитала се е първо да създаде стопанство в Пазарджишко, но установила, че на бубите не им понасят местата, където има модерно и едро земеделие, използващо множество химикали. Затова се насочила към изчезващото село Мандрица, в което живеят не повече от 80 човека. Там, до границата, на бубите им харесало.

Тук върху 11 дка стопанката отглежда черници – дървото на копринената пеперуда, а намеренията ѝ са да увеличи насаждението до 40 дка. Тази година тя е закупила от ОСБЗ 10 кутийки бубено семе. В момента бубите активно се завиват с уникалната копринена нишка и плетат пашкулите си.

Стълбът на бубарството – Опитната станция във Враца

И продавач на бубеното семе, и купувач на копринените пашкули е Опитната станция във Враца. Забележително е, че години наред тя не просто е оцелявала, въпреки затритото у нас бубарство, а е извършвала и активна научна дейност. От години тя се ръководи от проф. Паномир Ценов, за когото малцината бубари говорят с уважение.

В структурата на станцията се намира и единствената в страната база за производство както на племенно суперелитно и елитно, така и на индустриално F1 хибридно бубено семе, се съобщава в сайта на ОСБЗ. Научното звено е в състояние да произвежда годишно над 2000 кутийки елитно и 15 000 кутийки хибридно бубено семе, както за пролетно, така и за лятно – есенно бубохранене.

Разполага с цех за производство на дребен бубарски инвентар и с маточни черничеви насаждения с високопродуктивните местни и чуждестранни районирани сортове. ОСБЗ – Враца произвежда 100 % черничево брашно, както и изкуствена храна за отглеждане на буби през всички сезони на годината.

Във връзка със затваряне на цикъла при производството на пашкули и сурова коприна в станцията функционират и цехове за първична преработка на пашкулите, свилоточене, пресукване, избелване и боядисване на коприната и производство на готови изделия както от чиста коприна, така и в съчетание с други естествени влакна (памук, лен, вълна).

Мечта: Производителите да се обединят
Гъсеници на копринената пеперуда Снимка на ферма "Буболинка"

Гъсеници на копринената пеперуда
Снимка на ферма „Буболинка“

„Не, не бих казала, че на този етап човек би могъл да се издържа от бубарството“, призна стопанката на ферма „Буболинка“. Тази дейност обаче може да подпомогне финансово домакинствата в селата. Отглеждането на буби не е никак лесна работа, защото те са свръхчувствителни както към климатични аномалии, така и към пестициди, а също така реагират отрицателно при небрежни грижи към тях, обясни Светослава Илиева. Например, киселинните дъждове миналата година попарили оптимизма на бубарите.

А те имат да се справят с много, много проблеми. От една страна, надеждите им, че тяхната дейност ще получи европейско финансиране през новия програмен период, се оказаха чиста илюзия. (Гръцките, а и други бубари от ЕС със сигурност получават средства.) От друга, през годините така и не се е появил инвеститор, който да възроди бубарството, като изгради фабрика за копринен текстил.

Освен това бубарите се сблъскват с комично-отчайващата некомпетентност на държавни служители, които например питат дали местният ветеринар е поставил ушни марки на бубите. Или дали животинките са описани по семейства.

„Трудя се, боря се, справям се“, описа ситуацията Светослава. Тя вярва, че един ден неспирните усилия, които хвърля, за да превърне фермата „Буболинка“ в добре уредено стопанство, ще ѝ се отплатят. Защото копринените нишки на бубите са ценност, която светът търси и превръща в красива, лека тъкан вече 4000 години. Тоест, този бизнес не може да пресъхне, не може да бъде заменен, не може да стане старомоден.

„Иска ми се производителите на копринени пашкули в България да се обединим, за да открием добър пазар на продукцията си. Има фабрики в Европа, пък и в съседна Турция, на които бихме могли да предложим пашкулите“, обясни бубарката от Мандрица. Но със сигурност, ако всеки сам тръгне да предлага стоката си, не би имал успех, защото количеството няма да е интересно за купувачите.

Преди 6 години в страната е създаден Текстилен клъстър Коприна. От неговата интернет страница въобще не може да се разбере каква дейност е осъществил през това време, за да се възроди бубаро-копринения сектор.

Първи указания за бъдещи бубари

В интервю отпреди две години, проф. Паномир Ценов дава следните най-общи данни за начинаещи бубари: „Много хора се интересуват от бубарство, защото виждат в него възможност за получаване на доходи при сравнително ниски инвестиции и за кратък срок от време. Ако желаещите да се занимават с бубарство притежават съществуващи черничеви дървета трябва да имат предвид, че за отглеждането на една кутийка буби са необходими около 50 добре развити високостъблени дървета. Ако дърветата не са изрязвани през предходните години е добре да се изрежат с цел повишаване добива на листна маса. За отглеждането на една кутийка буби е необходима около 20 м2 разгъната площ на стелажи или етажерки. Помещенията за отглеждане на бубите трябва да осигуряват поддържането на оптимална температура от 22º  до 27º  С и достатъчно проветряване. Ако кандидат-бубарите не разполагат с черничеви дървета, първото най-важно нещо е да си създадат черничеви градини. За закупуване на черничеви фиданки биха могли да се обърнат към ОСБЗ-Враца. Що се отнася до изкупуването на пашкулите, желаещите да се занимават с бубарство могат да се свържат с Текстилен Клъстер Коприна.“

 

 

1 Comment

    Leave a Comment


    − седем = 2