Й. Делгянски: Умни хора и заем от 2 милиарда трябват на земеделието

Най-големият зърнопроизводител в Южна България е убеден, че до 3 години селското стопанство може да изведе страната от депресия

Йосиф Делгянски е най-големият фермер в Южна България. Обработва около 85 000 декара земя на територията на две области – Пловдивска и Старозагорска. Има изключителен опит в селското стопанство, тъй като е в този сектор от десетилетия. И в годините на соца, и в годините на прехода, и сега той винаги е знаел коя е следващата стъпка. Това му е помогнало да изгради собствената си база. Извън нея Делгянски  има добра представа как националното селско стопанство може да излезе от кризата, заради която днес 80-90 процента от продукцията на вътрешния пазар е чужда.

Общи правила

„Независимо от това с какво искаш да се захванеш, трябва задължително да направиш обстойна предварителна сметка. Ние, зърнопроизводителите, излязохме от калта и станахме световно конкурентни, защото умеем да смятаме“, поясни Йосиф Делгянски.

Сметките на всеки фермер трябва да дават отговор на един въпрос: Мога ли да бъде конкурентен на световния пазар със собствената си продукция? Това е най-важният въпрос. За да стигне до верния отговор, фермерът трябва да провери няколко неща. Да е наясно с помощта, която може да получи от държавата и от програмите на Европейския съюз. На база на това и на инвестициите, които трябва да направи, да изчисли себестойността на стоката, която ще произведе. Да я сравни като качество и цена със най-добрите по света. („Светът е малък, а България е отворена държава. Ако не се съизмерваш с най-успелите, те ще те фалират“, обясни фермерът.) И ако отговорът на основния въпрос е – да, твърдо да – тогава да се хване на работа и да направи всичко, което зависи от него, за да успее.

Това е сметката, която всеки фермер трябва да си направи. Но преди това държавата трябва да свърши своята работа. Тя трябва да създаде ясни правила, които да са неотменими поне за следващия програмен период (2014-2020 г.) А правилата да са такива, че да помагат за възраждане на селското стопанство.

Животновъдството

Преди седмица министър Иван Станков предложи на зърнопроизводителите да отглеждат животни за месо. Така те можели да помогнат за възраждането на бранша. Йосиф Делгянски изпревари министъра с около 8 месеца. Още миналата година той реши да направи овцеферма с френската порода „Ил дьо Франс“. И, според основното правило, започна да прави сметка изгодна ли е инвестицията. Няколко месеца по-късно, фермерът се отказа от плана. Проучванията му показаха, че в момента държавата подпомага млечното животновъдство, като напълно е загърбила тези, които отглеждат животни за месо. За млечните крави и овце държавата плаща субсидии за изхранване, които са над 3 пъти по-високи от предназначените за фермите за месо. Отделно от това има финансова подкрепа и за качественото мляко. Следователно, напътствията към зърнопроизводителите да вложат средства в създаване на животновъдни ферми, нямат мотивация.

Отглеждането на животни за месо трябва да стане специален акцент в селскостопанската политика на държавата, според Делгянски. В момента 90 процента от месото е от внос. Ако държавният бюджет не подкрепи това производство, никой няма да има интерес в него. Западноевропейските фермери взимат по 380 евро за глава едър рогат добитък като субсидия. Тук помощта е 70 лева годишно. „Какъв е смисълът да поддържаш такава ферма, щом конкуренцията от Европа ще те принуди да продаваш на загуба“, пита зърнопроизводителят.

Според него има логика министърът да покани зърнения бранш да изгради животновъдни ферми. „Ние имаме капитал, имаме и доверието на банките. Можем. Но пари на вятъра не хвърляме. Нека държавата да насочи финансиране към животновъдството, за да е конкурентно на западното, и тогава ще вземем участие“, поясни Йосиф Делгянски.

Според него животновъдният сектор може да се възроди и ако министерството приложи руския опит. „Отскоро в Русия с държавни пари се изграждат ферми, оборудват се, заселват се с по 200 крави. И се предават на животновъдите срещу договор за изплащане на инвестицията в рамките на 20-30 години. Русия дръпна бързо напред откак приложи този модел“, свидетел е фермерът от Раковски.

Зеленчукопроизводството 

„Едно семейство трябва спокойно да може да се издържа, ако отглежда зеленчуци върху 20-30 декара. Но и тук трябва да се обособят ясни правила, които да са в сила поне 7 години. Министър Станков обяви зеленчукопроизводството за „слабо производство“, което се нуждае от държавна подкрепа. И тук вносът отвън ни притиска и затова финансовото подпомагане е задължително“, смята Делгянски.

Той има личен план как да помогне да се развие зеленчукопроизводството в селата, в чиито землища отглежда зърнени култури. Йосиф Делгянски смята да предостави на малките семейни ферми парчета от зърнените полета. Ежегодно зеленчуковите градини ще сменят местата си, защото сеитбооборотът е задължителен, за да се намалят последствията от вредителите и болестите. Зърнопроизводителят ще се ангажира с огранизация по ротацията. Така той и семейните ферми ще са си взаимно полезни.

Сдружения на производителите

В селското стопанство има много посредници, които обират каймака от труда на фермерите. Затова всеки бранш трябва да се организира, да се събере, за да се защити, според фермерът. „Да видим овцевъдите, предлага той. Министър Станков беше казал, че Арабският свят иска да купува български агнета. Обаче изкупната цена в момента е толкова ниска, че износът изобщо не е стимул. Най-вероятно цената е ниска, защото, за да отиде месото в Ливан, например, няколко търговеца трябва да спечелят и то повече отколкото овцевъдите. Ако браншът имаше сдружение, то щеше да се заеме с възможността за директен експорт без прекупвачи. И тогава щеше да се види ползата от износа.“

Държавен заем за селското стопанство

„Не ми допадна в предизборната платформа на ГЕРБ обещанието, че няма да взимат държавен заем. Според мен той е задължителен и трябва да е целеви – за развитие на селското стопанство. Точно то може да създаде огромна заетост и да се развие до степен да е конкурентноспособно на европейското. Историческите кризи на България са били преодолявани благодарение на селското стопанство. И сега има шанс това да се случи. Необходимо е единствено стратегията за възход да се създаде от професионалисти и новото правителство да има ясната позиция, че трябва да заложи на земеделието като на най-сигурният спасителен вариант за страната. Заем от 2 милиарда лева ще е достатъчен да се съвземат селата, да се създадат модерни стопанства, да върнем на народа българската продукция и да се конкурираме с чуждата навън.“

Така вижда нещата Йосиф Делгянски, фермер от Раковски, с опит, който нито един министър досега не е имал дори и след приключването на мандата си.