Геният Вивекананда пленява американците с идеята си, че всеки е Бог

На 4 юли 1902 г. един гений на Индия умира. Вивекананда е духовен търсач, който е открил, а това е дадено на малцина в историята на света. Затова неговите братя ученици са убедени, че смъртта е пристигнала, защото е била повикана от него. Той е бил само на 39 г., но по-рано е предсказал, че няма да доживее до 40. В Индия тази схвърхпрактика – да напуснеш тялото си по собствена воля, се нарича махасамадхи. Преди това през деня в Белур матх, близо до Калкута, Вивекананда преподава веданта на няколко ученици, след което се разхожда със свами Премананда, който също като него е бил ученик на ученик на Рамакришна. Вивекананда умира привечер, след молитвена служба. Докторите посочват апоплексия като причина за смъртта му.

Свами Вивекананда e роден като Нарендранатх Дутта в аристократично семейство на 12 януари 1863 г. в Калкута, Бенгал. Още от съвсем малък той смайвал с ранно развития си ум и силна памет, и превъзхождал връстниците си както в ученето, така и в спорта, а също и в артистичните прояви. От дете медитирал, а в младостта си си поставял въпроса какво е Бог и как да го открие. Нито едно духовно учение не задоволило младежа, докато не се запознал с Рамакришна. Той попитал и него виждал ли е Бог и за пръв път получил отговор: „Да, аз виждам Бог, точно както виждам теб тук, само че по много по ярък начин. Бог може да бъде осъзнат,човек може да го вижда и да говори с Него, както аз сега виждам и говоря с теб. Но кого го е грижа? Хората проливат горчиви сълзи за съпругата и децата си, за богатство и имущество, но кой го прави за Бог? Ако някой искрено плаче за Него, Той със сигурност се проявява.“

Петте години, които Вивекананда прекарал с Рамакришна, го променили. Един от най-важните уроци, които той получил от Рамакришна е: „Джива е Шива“. Тоест, всеки индивид е самият Бог.

След смъртта на Рамакришна Вивекананда заживява като странстващ монах и прекосява Индия надлъж и нашир, понесъл със себе си единствената си дреха, заедно с глинена паница, с която просил и се хранил. Подслон му давали както бедни индуси, така и най-заможните, впечатлени от вдъхновените, мъдри проповедите на младия монах.

По-късно, когато Вивекананда заминал за САЩ, в една от лекциите си разказва за странстването си така: „Много пъти съм бил в челюстите на смъртта, гладуващ, с болезнени нозе и изтощен. В течение на дни нямах храна и често не можех повече да продължа. Аз падах под някое дърво и животът изглежда ме напускаше. Не можех да говоря, едвам можех да мисля, но най-накрая умът се върна към идеята: „Аз нямам страх, нито смърт; никога не съм роден, нито умрял; никога не гладувам, нито жадувам. Аз съм То! Аз съм То! Цялата природа не може да ме смаже. Тя моя прислужница. Отстоявай силата си, ти Господар на господарите и Бог на боговете! Възвърни загубената си империя! Стани и върви, и не спирай!“ И аз ставах с нови сили, и ето ме днес тук, жив! Така, когато се появи мрак, заявете реалността и всичко враждебно трябва да изчезне. Тъй като в края на краищата, то е само сън. Макар трудностите да изглеждат високи колкото планини, ужасни и мрачни, макар всички неща да изглеждат, те са само Мая (илюзия). Не се страхувайте и тя е пропъдена. Смажете я и тя изчезва. Стъпчете я и тя умира.“

Много години след смъртта на гениалния индус сънародникът му нобелов лауреат Рабиндранат Тагор заявява „Ако искате да опознаете Индия, изучавайте Вивекананда. У него всичко е положително и нищо отрицателно.“ Националния ден на младежта се отбелязва в Индия на рождения му ден 12 януари.