Д-р Звездомир Желев: Пазете лозята от Оидиум, семковите от Огнен пригор!

Този година струпясването по ябълката бе отнесено от вятъра, маната по лозата се разви предвидимо

Д-р Звездомир Желев, преподавател във факултет „Растителна защита“ при Аграрен университет Пловдив, пред АгроПловдив

Д-р Желев, каква е 2015 г. спрямо болестите и неприятелите при ябълките?

При ябълката имаме сравнително лесен сезон, но в същото време той е коварен по отношение на струпясването. Имаше малко силни зарази и много слаби такива, които можеха да подведат стопаните. Една от причините беше в силните ветрове и малки по количество валежи – от края на март до началото на май. Периодът беше такъв, че падаше дъжд, изстрелваха се аскоспори (зимна зараза на гъбата), но веднага

след това се появяваше силен вятър.

Той изсушаваше листата и спорите загиваха поради невъзможност да заразят. Това се повтори много пъти. Подобно явление наблюдавахме и при бялата ръжда по черешата. Тази година имаше лъжливи тревоги  – изстрелване на спори, които не можаха да се реализират. Въпреки, че хората пръскат периодично, те могат да изтърват някоя зараза. Още повече, че условията за третиране често бяха неблагоприятни.  При струпясването залогът е голям. Проведените пръскания в самото начало на заразата са много важни, защото веднъж заразила, гъбата има голям потенциал да се размножава като лятна форма. Ако до изчерпавне на зимната зараза (обикновено в края на май и начало на юни)  стопаните са успели да опазят градината чиста, по-нататък през лятото дори и да вали, няма голяма опасност от зараза на плодовете. И тогава можем драстично да намалим пръсканията или да ползваме изключително контактни продукти.

Докога се пръска срещу струпясването?

Риск има до прибирането на продукцията. Миналата година  някои стопани спряха да пръскат след края на май, защото градините им бяха чисти. Но непосредствено преди прибиране на плодовете  болестта се появи и реколтата се компрометира. Това се отнася най-вече за чувствителни сортове като Златна превъзходна. Условията бяха силно благоприятни, дори единични петна бяха достатъчни гъбата да се размножи до опасно ниво.  Нещо повече, в Западна Европа е установено, че дори устойчивите сортове в подобни години са изложени на риск и борбата е наложителна при силни или средни по сила инфекции. Възможно е генетичната устойчивост да бъде преодоляна временно или трайно ако няма правилна стратегия. През 2014 г. нашите наблюдения установиха единични случаи на зараза при устойчиви сортове като Флорина и други.

Каква е ситуацията при ябълковия плодов червей?

Сезонът е средно рисков. Вече второ поколение започва да напада. Сега е моментът срещу него да се започне по-активна борба.

Имате ли наблюдения за неприятелите при праскови и сливи?

При тези насаждения в опитите в частни стопанства използвахме диспенсери, които на 100% решиха проблема. Това са продукти на база феромони, които дезориентират мъжките пеперуди. Те не могат да копулират, няма яйцеснасяне и популацията намалява. Водим борба единствено със сливова оса.

При ябълките само диспенсери може да се използват

ако плътността е много ниска през изминалия сезон и има достатъчна изолация от неподдържани градини. Ако плътността е по-висока обикновено ги комбинираме с вирусни инсектициди, които прилагаме в точния момент, определен от прогнозния модел. В градини с много висока или неизвестна от предходната година плътност на ябълков плодов червей използваме доказали се в практиката и конвенционални инсектициди. Вирусните инсектициди са по данни на производителя безвредни както за работниците, така и за консуматорите. Те заразяват насекомите и се запазват  дългосрочно в короната на дървото. Вирусът се запазва и в умрелите ларви и заразява следващите поколения. Освен всичко друго по информация от наши колеги от катедра Ентомология заразените пеперуди не могат да презимуват. Така че системата, която описахме, е много добра и приложима дори в биологичното земеделие! В Италия цели райони са покрити с диспенсери. У нас също намират все по-широко приложение.

Миналата година бе катастрофална за повечето лозя заради маната. Но тазгодишният сезон като че ли е по-безопасен. Така ли е?

При лозята годината в сравнение с предишната до момента е по-спокойна. Тази година първата зараза за района на Пловдив според модела и нашите наблюдения започна като по учебник – в средата на май. Миналата година първата зараза бе в края на април и това, заедно с ранния цъфтеж, бяха основните причини да се приложат късно третиранията за тази болест и повредите от мана по съцветието да е много силно.  Повредите по листата се компенсираха частично, но не и тези по репродуктивната част на лозата.

Кога трябваше да пръскат лозарите тази година?

Сред първата зараза тази година, последва общо взето сух период  със слаби, разпръснати във времето валежи. Около 13 май, разбира се, трябваше да се третира. Лозарите, които ползват нашия прогнозен модел, го направиха. Други интуитивно се сетиха. Друг е въпросът, че по това време първите повреди обикновено не са важни в икономическо, а само епидемиологично значение. Те се изразяват в единични петна на няколко декара, но същите тези петна могат да доведат до по-масова зараза през следващите един или два цикъла на гъбата. Опитът ни показва, че не бива да пропускаме незащитени от каквато и да било зараза растения, но в същото време е възможно да започнем сезона с контактни или икономически по-целесъобразни системни фунгициди. От начало  на цъфтеж до фаза грахово зърно на плодовете е необходимо да използваме в точния момент най-добрите продукти. Кои са те единствено експерименталните данни и опитът на лозарите могат да определят. За мен винаги е било учудващо защо хората търсят предимно „добре утвърдени” продукти на по 20 и повече години. Често, но не винаги, реалността е противоположна, тъй като при по-старите продукти (активни вещества) има по-голяма потенциална възможност да е създадена резистентност към тях. Това не е правило, но има логика и данни за подобни предположения. Тук не говоря за медните препарати и сярата, които от стотици години се ползват и резистентност към тях не е възникнала. Контактните продукти са по-стабилни в това отношение. Новите продукти на база нови активни вещества според мен имат известно предимство от тази гледна точка. Нашият Център за интегрирано управление на болести по растенията извършва опити с фунгициди и се получават интересни и полезни за практиката резултати. Като предимство може да се отчете използването на система за микродъждуване и създаване на подходящи условия за болестите. Дори в по-сухи години като 2015 г. ние получаваме данни кои продукти са по-ефикасни и доколко можем да разчитаме на тях при условия за силна зараза и измиване. Планираме открити дни за среща с фермерите на полето, за да покажем резултати, а не само да се разчита на рекламни материали.

До момента срещу мана колко пъти сте третирали?

През тази година опитите ни са насочени към тестване на фунгицидни средства с цел по-добро познаване на продуктите и тяхното място в схемата за борба. Този вид  опити провеждаме по стандартен протокол и с изкуствено дъждуване.  Но нека направим оценка на ситуацията. За района на Пловдив до момента са регистрирани от прогнозната система RimPro две силни и две слаби инфекции. Първата от тях бе на 13 май и налагаше поне контактен продукт. Останалите три зарази бяха чак в периода от 17 до 25 юни и можеха да се овладеят с едно пръскане с добър системен продукт. Рискът бе минимален и поради това, че ранните сортове бяха преминали силно чувствителната фаза „грахово зърно”.  Към момента всички сортове са напреднали в развитието си, растежът е затихнал и има малко нов и незащитен прираст, медни продукти са достатъчни до края на сезона, в който се води химична борба. Неспазването на карантинните срокове преди беритба на гроздето е не само незаконно, но и безсмислено, особено ако няма климатични условия за зараза и плодовете са преминали чувствителна фаза спрямо мана, брашнеста мана.

Службите по растителна защита предупреждават за опасност от брашнеста мана. Какви са вашите наблюдения?

При брашнестата мана е „по-интересно“. В момента тя се появява на много места. В Северна България видях лозя, които просто са смазани от тази болест.  За брашнестата мана няма прогнозни модели, на които можем да се доверим. Принципът тук е, че в периода от начало на  цъфтеж до две-три седмици след прецъфтяване трябва да сме безкомпромисни. Да използваме най-добрите фунгициди, като ги редуваме на база активно вещество. Винаги е добре да добавяме сяра в стандартна доза. Нашите лозя например са перфектни, третирали сме 3-4 пъти срещу брашнеста мана. При брашнестата мана има значение атмосферната влага, а интензивните валежи дори имат пряк негативен ефект върху нея. И да не се заблуждаваме – повредите по плодовете се появяват сега, но те са следствие от зараза, която сме пропуснали в периода на цъфтежа и малко след това.

При оидиума има ли предварителни признаци, които да насочат вниманието на лозарите?

Парадоксът при брашнестата мана е, че първите зарази остават незабелязани. Гъбата колонизира тъканта, но плътността ѝ е по-ниска (незабележима) до момента, в който се получи зашумяване и атмосферната влага в самата лоза се повиши. Брашнестата мана се подтиска от пряка слънчева светлина, затова зелените резитби са много важни. Друг е въпроса, че те трябва да са балансирани поради риск от слънчев пригор. Тази гъба не може да се изкорени. Сярата е може би единственият продукт с близко до такъв вид дейсвтие, тя изгаря и подиска поне временно налепа на повърхността. В някои райони, например на Италия, сярата все още се разпрашва, но у нас не се прилага това. Негативният момент  при прашенето е, че голяма част от продукта попада в околната среда. При изпръскването на сярата регистрираната доза е 200 до 300 грама на декар. Лозарите трябва да знаят, че сярата е класически продукт за втората половина на вегетацията, но ако се приложи малко преди беритба, тя може да повлияе на ферментацията.

Има ли сиво гниене?

Такава болест има по лозата, но не всяка година. Сивото гниене заразява в два момента – по време на цъфтеж и по време на прошарване и узряване на гроздето. Третиранията трябва да са по време на цъфтеж, при затваряне на чепката и/или по време на прошарване. Резултатите са разнопосочни в годините по отношение момента на пръскане и явно зависят от климатичните условия в съответната фаза и сорта.

Има някаква опасност, за която искате да сигнализирате стопаните?

Да, за Огнен пригор по семковите. От 4-5 г. не е имало сериозно нападение от Огнен пригор, който поразява дюля, круша, ябълка, мушмула. И тази година бяхме изненадани от тази болест. Вече имаме модел на прогноза, който правилно отчете, че ще има силна зараза. Това е нов модел. В много райони на България много дюли и други семкови са нападнати.

Когато годината е лоша, е добре да има информация чрез прогнозния модел. Идеята е още в самото начало да се изрежат тънките клончета, а не да се чака тя да стигне до по-дебелите и до ствола. Прогнозният модел за Огнения пригор показва етапа от развитието на бактерията и може да се води превантивна борба с препарати на база алуминиев фозетил или калиев фосфит. Това е препоръка, която се дава в много страни по света и макар да не води до 100% контрол, би следвало да индуцира устойчивост в растението и да намали загубите.