Нов Център за върхови научни постижения в Пловдив ще помага на земеделието и фармацията

Одобрен е проект в сферата на растителните технологии по „Хоризонт 2020“, който при успешен втори етап ще бъде реализиран с 15 млн. евро

България има одобрен проект в сферата на растителната наука по европейската програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. Проектът е под името PlantaSYST и е за създаване на Център по растителна системна биология и биотехнология в Пловдив. От 1 юни т.г. започна първият етап по осъществяване на проекта, който е свързан с подробна разработка за изграждането на бъдещото научно ядро. Финансирането е до 500 хил. евро. След 12 месеца Европейската комисия ще се поизнесе дали ще подпомогне втория етап – реализирането на проекта. При него помощта достига до 15 млн. евро.

PlantaSYST е проект на консорциум, който обединява екипи от три български и два германски института. Координатор е доц. д-р Цанко Гечев от Института по молекулярна биология и биотехнология (ИМББ). Другите два Български партньора са Институт по зеленчукови култури „Марица“ Пловдив (ръководител доц. д-р Димитрина Костова) и Институт по микробиология – Лаборатория по приложни биотехнологии Пловдив (ръководител доц. д-р Милен Георгиев). Германските партньори са Университет Потсдам (ръководител Проф. Д-р Бернд Мюлер-Робер) и Макс Планк институт по  молекулярна растителна физиология, Потсдам-Голм (ръководител Проф. Д-р Алистър Ферние).

Координаторът на PlantaSYST доц. д-р Цанко Гечев пред АгроПловдив

Доц. Гечев, получихте поздравления от министерства и институции за проекта PlantaSYST, но за да бъде одобрен и за втория етап от финансирането по „Хоризонт 2020“, имате нужда от конкретна подкрепа. Каква трябва да е тя?

Въпросът ви е много точен. Имаме нужда от конкретна подкрепа от страна на правителството, а то има желание да я предостави, ако сме успешни и на втория етап. Става въпрос за инфраструктура, тъй като тя по принцип не се покрива от европейския грант. Европейските пари ще се изразходват за заплати, пътувания, административни разходи, режийни. Средствата за инфраструктура ще са много ограничени, като идеята е именно правителството да  подпомогне Центъра за нея.

Имали ли сте вече разговори на високо равнище?

Да, зам.-министърът на образованието и науката проф. Николай Денков представи в Пловдив Приоритетнаос 1 „Научниизследвания и технологичноразвитие“ наОперативнапрограма „Наука и образованиезаинтелигентенрастеж“  2014-2020 и заяви, че правителството ще се ангажира с подкрепа към нас, ако преминем успешно към втория етап. Тоест, ние трябва да убедим първо Европейската комисия (ЕК), че нашите виждания за развитие на Центъра наистина заслужават внимание. И ако ЕК отпусне средства за втория етап, тогава вече правителството ще ни подкрепи. Оценката ще бъде извършена от независими международни експерти, които ще направят класирането.

Къде ще се намира Центърът?

В момента все още не можем да кажем, тъй като има голяма вероятност и община Пловдив да предостави сгради. Възможно е този център да бъде физически на няколко места, което не е прецедент. Вие знаете, че много от нашите университети имат кампуси  в различни райони. Важното е, че Центърът ще бъде в Пловдив. Конкретните неща, свързани с местоположението, ще станат ясни, когато вече сме готови с пълната разработка на проекта.

Кое е най-трудното нещо, което трябва да извършете през 12-те месеца, които започнаха да текат от 1 юни?

Трябва много ясно и конкретно да направим бизнес план за устойчивото развитие на Центъра. Видяхме, че идеята е хубава, всички я адмирират. Но ние трябва с факти и цифри да защитим всяко наше виждане, за да сме сигурни, че наистина този Център ще функционира и ще функционира добре. Трябва много точно и внимателно да настроим бизнесплана. По него има много работа –  събиране на предварителна информация, анализ, а след това вече и писането на самия проект.

По какъв начин хората от бизнеса могат да се почувстват ангажирани с вашия проект?  Каква полза биха имали?

Ще ви дам няколко примера. Да кажем с фирми, които се занимават с производство и разпространение на посадъчен и посевен материал. Някои от тях създават нови сортове, но за да го правят те имат нужда от научни изследвания в тази област. Ние можем да им помогнем  чрез директно сътрудничество с проекти или индиректно – като те използват нашите резултати, за да разработят нов сорт с желаните качества. Друг пример е свързан с продукти, които намират приложение във фармацията или в медицината. Можем да помогнем именно като открием нови такива продукти. Това ще е една от дейностите на Центъра и бизнесът ще може да използва практически постиженията от фундаменталните научни изследвания. От друга страна ние ще обучаваме млади хора, които след това ще намират реализация в производството. Развитието на научния потенциал ще е една от основните насоки и тя се вписва много добре във връзката наука-бизнес. Но предстои да демонстрираме на бизнеса  потенциала, с който ще разполага бъдещият Център. Това в Германия например се знае, защото там има многогодишни традиции в отношенията наука-бизнес.  Но в България тези взаимоотношения като че ли липсват.

Колко и какъв ще бъде персоналът в Центъра?

Ние искаме да започнем първо с 6 изследователски групи, като впоследствие ще увеличим техния брой до 9, може би 10. Освен това ще има няколко инфраструктурни групи. Ще има поддържащ и административен персонал,  IT сектор и т.н. На конкретния въпрос колко ще е персоналът, ще можем да отговорим, когато направим внимателен анализ за всяка група от колко души ще бъде съставена.

С каква тематична насоченост ще са групите?

Те ще са свързани с биология на развитието на растенията, молекулярна физиология на стреса, метаболомика, растителна биотехнология, биоинформатика и други.

Как ще подберете персонала в групите?

На конкурентна основа. Идеята е начело на всяка от групите да стоят водещи изследователи от петте института. Това означава, че ще има и ръководители от чужбина, и по-точно от Германия. Те ще наложат германски световни стандарти. Ще дадем голяма свобода на груповите ръководители  за подбор на персонал, но по принцип той ще се избира в директна конкуренция. Ние искаме да привличаме най-добрите в тази област, защото центровете за върхови постижения се правят именно с най-талантливите и амбициозни хора.

А ще расте ли съставът?

В момента нямаме все още яснота с колко души ще стартира Центърът. Но при всички случаи ще повторим вероятно историята на института Макс Планк, който в началото на 90-те години е започнал с 18 души персонал, а в момента той вече е 360.

Прочети още: Две министерства и община Пловдив прегърнаха проекта за наука PlantaSYST

Великолепен БГ пробив в „Хоризонт 2020″ за изграждане на Център за растителна наука в Пловдив