Исабел Алиенде и духовете, които я пазят

Чилийската авторка на няколко романа, колекция от къси разкази, пиеси и разкази за деца, Исабел Алиенде е международно известна и призната за своя неповторим писателски стил. Много от нейните книги са пример за магически реализъм, в който реалистична проза е преплетена с елементи на фентъзи и мит.

Исабел Алиенде е родена в Лима, Перу на 2 август 1942 г. в чилийското семейство на Томас и Франсиска, които се разделят, когато Исабел е на едва 3 години. След развода Исабел се премества с майка си в Сантяго, Чили в къщата на баба ѝ и дядо ѝ, където тя прекарва детството си. Интересът на баба ѝ към гадателството и астрологията силно запленяват Исабел, която също проявява дълбок интерес към историите на баба си. Къщата е пълна с книги от всякакъв вид, които Алиенде чете жадно. През 1962 г. – 3 години след като се дипломира от частна гимназия в Сантяго, Исабел се омъжва за инжинера Мигел Фриас. По-късно се ориентира към журналистиката и работи за списание Paula като журналист и редактор. Алиенде също работи за телевизията като репортер.

В месеците след убийството на чичо й – тогавашния президент на Чили, Салвадор Алиенде, Исабел осъзнава, че става все по-опасно за семейството ѝ да живее в тази страна. Ето защо, Алиенде избягва във Венецуела, заедно със съпруга и децата си през 1973 г. Във Венецуела, Исабел не успява да си намери работа като журналистка, независимо от нейната популярност.

През 1981 г. Алиенде започва да пише писма до неизлечимо болния си дядо, които се превръщат в първия ѝ роман – „Къщата на духовете“, който е публикуван през 1982 г. Книгата се превръща в сензационен бестселър в Испания и Западна Германия. Тя също е адаптирана за екрана и излиза в Съединените щати като филм през 1994 г.

Следващата ѝ книга – „За любовта и сянката“, също бива добре приета. По време на лекция в Сан Хосе, Калифорния, с цел да промотира публикуването ѝ в Съединените щати, Алиенде се запознава с Уилям Гордън – адвокат, който е почитател на работата й и в когото тя се влюбва. След като вече една година е разведена с първия си съпруг, тя се омъжва за Гордън през 1988 г. и живее с него в Марин, Калифорния и до днес.

След като Алиенде става все по-популярна с книгите си, тя решава да посвети цялото си време на писането и напуска работата си като училищен администратор.  През 1988 г. Исабел публикува „Ева Луна“, която е последвана от продължение – „Приказките на Ева Луна“, през 1991 г. Други произведения на Исабел Алиенде включват „Безкрайният план“ (1993), „Дъщеря на съдбата“ (1999) и „Портрет в сепия“ (2001).

Първата нехудожествена работата на Алиенде – „Паула“ (1994), е написана като писмо до дъщеря ѝ, която умира от наследствено заболяване на кръвта през 1992 г.  „Моята измислена страна“ разказва за нейното самоналожено изгнание след революцията в Чили на 11 септември 1973 г., и чувствата ѝ относно нейната приемна страна – САЩ, в която тя живее от началото на 90-те, след атаките на 11 септември, 2001.

Днес, всеки нейн нов роман започва точно на 8 януари, а целият ѝ живот върви в стила на магическия реализъм.

Подготви: Даниела Вълева