В Европа цигарите поскъпват, у нас поевтиняват

Събраният акциз от папиросите е странно нисък, констатира анализ на „Индъстри уоч“

Анализ на „Индъстри уоч“ показва, че за 7 години цените на цигарите са се увеличили 3.3 пъти, акцизът е пораснал 4.6 пъти, а приходите от него са само със 7 процента повече спрямо 2008 г. Това на практика означава, че има 45% спад в обема на обложените цигари в продажба.

Либерализирането на пазара премахна диференцираното данъчно третиране на местни и вносни цигари, като цените вече не се определят административно, се казва в анализа. Това премахна известното пазарно предимство на по-евтините местни марки, като на пазара се наблюдава вече значително присъствие на глобални брандове.

В резултат на повишаването на нивото на акцизите в България и специфичната структура на акцизното облагане, цените на цигарите се промениха по различен начин в зависимост от пазарния сегмент. Влиянието от повишените акцизи беше пропорционално много по-силно върху по-евтините цигари, а ефектът върху по-скъпите цигари беше като цяло по-слаб. Вследствие на това средната разлика между цените на тютюневите изделия в ниския и високия сегмент се сви близо 2 пъти – от почти 4 лева през 2008 г. до около 2 лева през 2012 г.

Видимото стопяване на разликата между максималната и минималната цена прави по-скъпите цигари относително по-привлекателни за пушачите.

Заради забраната за пушене продажбите са се свили с 3 до 4 %, макар да е рано да се оценят трайните ефекти. В други страни от Европейския съюз, в които е въведена подобна забрана, продажбите на цигари падат с 4-11% в месеците непосредствено след влизането на ограничението в действие.

През последната година цените на цигарите на европейския пазар са се повишили с около 6 процента по данни на Евростат. У нас обаче такъв тренд няма – 24 от най-продаваните 30 асортимента са се бетонирали от 2011 г. При някои по-малко популярни марки има дори случаи на агресивно намаление на крайната цена с над 7% през 2012 г.

Поевтинели са 18 от 100 най-продавани изделия, като до голяма степен това се дължи на един от участниците на пазара. Вероятно това е стратегия за по-бързо разширяване на пазарно присъствие и налагане на относително нови и непознати марки.

Средният ценови сегмент (4.50-5.00 лева) заема 37% от общия пазар, а ниският сегмент формира 45% от продаваните обеми цигари. Това отразязва ниската покупателна способност на населението в относително изражение на фона на високите минимални акцизни ставки. Част от описаните намаления вероятно опитват да пре-позиционират определени брандове от „висок” в „среден”, и от „среден в „нисък” сегмент, търсейки увеличение на пазарен дял именно в най-широките за българския пазар сегменти.

Имайки предвид ценовата структура на цигарите в България и високия дял на акцизите и ДДС, подобно съществено понижение на цените на отделни асортименти е почти изцяло за сметка на свалянето на нормата на печалба под устойчивото в дългосрочен план равнище и съответно не е възможно да продължи в дълги периоди от време, отбелязват от „Индъстри уоч“.

Понижаването на цените води до спад на бюджетните приходи, при равни други условия. Макар голяма част от акциза да е специфичен (т.е. фиксирана стойност за 1000 къса), пропорционалния акциз и данъкът върху добавената стойност се определят на основа на цената. В средния ценови сегмент, всеки 10 стотинки понижение на крайната цена водят до близо 5 стотинки по-ниски приходи в бюджета. Ето защо, ценовите изменения трябва да се следят внимателно при прогнозирането на бюджетните приходи и формиране на данъчната политика.

Пазарът на тютюневи изделия е от изключителна важност за бюджетната политика на страната. Акцизите върху цигарите се очаква да донесат около 6.1% от общите приходи в бюджета през 2013 г. или около 2.3% от брутния вътрешен продукт на България.