Две уникални за България оранжерии построи „Полимекс“

BASF
Едната е с аквапоника, другата със стъклопакет

Две оранжерии, които не се срещат другаде в България, (по)строи фирма „Полимекс София“ЕООД – един от най-добрите професионалисти в този специфичен бранш. Всяка от оранжериите е уникална сама по себе си. Едната е в село Загоре, Старозагорска област. Другата – в село Зверино до Мездра.

С аквапоника и рециклиране на хранителната среда

„Оранжерията в село Загоре е върху 11 дка и растенията се отглеждат не върху хидропоника, а в аквапоника, а хранителната среда се рециклира“, започна с най-съществената отлика от обичайното управителят на „Полимекс София“ Георги Христов. „Оранжерията е с двойно полиетиленово покритие, а стените ѝ са от поликарбонат по настояване на инвеститора. (Лично аз съм привърженик на двойно надуваемия полиетилен с малки камери с въздух, чиито недостатък е, че трябва да се сменя на 5 години. Но и поликарбонатът не е вечен, вметна Христов.) Оранжериите са с термоекран, който през зимата намалява разхода за отопление, а през лятото предпазва растенията от прегряване. Термоекраните дават от 30 до 50% засенчване и между 40 и 70% термичен ефект, т.е. снижаване на разходите за отопление. Височината на оранжерията до улука е 4 метра, което позволява по-голяма реколта, като операциите във височина се извършват с движеща се платформена количка, върху която стоят работниците.

Технологията на изхранване на зеленчуците е испански патент – New growing system (NGS). В Испания тази система се прилага много успешно вече цели 10 години.

При NGS растенията са поставени в полиетиленов ръкав с няколко дъна, което позволява на корените да се развиват в дълбочина. Единственият твърд субстрат е този, с които е отгледан разсада, но и той се размива с времето. Корените се развиват, преминавайки от дъно в дъно. Те са потопени в хранителния разтвор, който циркулира из ръкавите. Отвреме-навреме течността се спира, за да може корените да получат кислород от въздуха. Поливането при NGS е много по-често, отколкото е при хидропониката.

Илюстрацията не е от оранжерията в Загоре, а е от испански аграрен сайт

Илюстрацията не е от оранжерията в Загоре, а е от испански аграрен сайт

Дали системата с аквапоника е по-икономична? Сигурно. Особено като се има предвид, че хидропонните чували трябва да се подменят всяка година, а това струва около 2 хиляди лева на декар. За разлика от тях чувалите за аквапониката се нуждаят единствено от профилактика и на практика са вечни.

Аквапониката има и още едно предимство – контролът върху болести и неприятели е по-лесен.

Един от най-големите плюсове на системата NGS е, че хранителният разтвор се рециклира. Той минава през хранителния възел, пречиства се, обогатява се и отново може да се ползва. Инвестицията в рециклиращата система е сравнително евтина при аквапониката за разлика от хидропониката, където е скъпа и затова у нас май никоя оранжерия не е вложила средства в нея.“

Георги Христов отбеляза и още нещо, което го е впечатлило в инвестицията. Става въпрос за внимателния подход на инвеститора. Веселин Тодоров никога не се е занимавал с оранжерийно производство, бил е тютюнопроизводител. Преди три години обаче е решил да навлезе в този бизнес, но е подходил към него стратегически. В продължение на 3 години върху 3 декара Тодоров е отглеждал зеленчуци по испанската система, за да разбере плюсовете и минусите на това производство. А също и да е наясно с пазара. Защото инвестицията не е никак малка.

Оранжерията в село Загоре е построена преди 30 дни и в нея веднага са засадени домати.

Цена

На въпроса колко струва, управителят на „Полимекс“ отговаря, че пълното строителство и оборудване на полиетиленови оранжерии е между 100 и 150 лв. на кв.м. според „степента на съвършенство на изпълнението“. „Така е при нас в „Полимекс““, уточнява той. При стоманено-стъклените оранжерии цената е с 20 до 30 на сто по-висока. Самата Програма за развитие на селските райони е определила цена на оранжерийна конструкция 100 лв./кв.м.

30 декара със стъклопакети в срокове за Гинес
Оранжерията в Зверино в строителен етап

Оранжерията в Зверино в строителен етап

Втората оранжерия – в село Зверино, община Мездра, област Враца, е стоманено-стъклена, с хидропоника и е върху 30 дка. „Строителството ѝ е голямо предизвикателство за нас“, призна Георги Христов. Инвеститорът – Йордан Величков (той разполага със стоманено-стъклени оранжерии в село Ръжево Конаре и в Правец – б.р.) е поискал изграждането да приключи към 15 септември. „И това при положение, че започнахме от кота „нула“ на 20 юли (с налети основи)“, обърна внимание управителят на „Полимекс“. Холандският доставчик на конструкцията предупредил, че изграждането на подобно мащабно съоръжение за по-малко от два месеца е в сферата на фантастиката. „Вероятно ще поставим световен рекорд като срок за изпълнение“, предположи Георги Христов.

Оранжериите в Зверино са уникални за България соранжерията в село Зверино използването на стъклопакети (двойка стъкла с изолационен въздух между тях). Те са по холандски модел с височина 5 метра при улука. Стъклопакетите са и при покривната конструкция, и при вертикалните стени. За сравнение, старите оранжерии от 70-те години са покрити с единични стъкла с 4 мм дебелина.

 

 

 

EKODARPOL

1 Comment

  1. ROSEN RADEV казва:

    Оранжерията в гр. Симитли е по-стара и е първата в България модерна оранжерия от 80-те годни насам…. Добре е да проверявате данните, които публикувате…

Leave a Comment


6 − две =