С жълти водни капани производителите на рапица преглеждат за неприятели

Икономически важни болести се пренасят със семената. Обеззаразяването им е задължително

Из Бюлетина за растителна защита на БАБХ за периода до 30 септември

ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК

Важен етап от технологията за отглеждането на тези култури е предпазването им от болести, неприятели и плевели чрез агротехнически и растителнозащитни мероприятия. Най-важното растителнозащитно мероприятие при подготовката на семената за сеитбата на житните култури е обеззаразяването им с фунгициди след лабораторен анализ (определяне вида на патогена и степента на зараза) и доказана зараза. Чрез това мероприятие значително се намалява първоначалната инфекция и се ограничава развитието на икономически важните болести пренасяни със семена: видовете главни, фузариум, ленточна болест по ечемика и други. Обеззаразяването на семената срещу главните и ленточната болест по ечемика е единственият начин за техният контрол. За да се постигне качествено обеззаразяване, то трябва да се извърши със специализирана и изправна техника, която да дозира точно препарата и работният разтвор, като покрива семената равномерно.

Твърда (мазна) главня /Tilletia levis/ – в класовете: вместо зърна се образуват дребни, сивокафяви спори, които при натиск се разпукват и от вътрешността им излиза черна, мазна на пипане маса, с миризма на развалена риба. Това са спорите на гъбния патоген, които при жътва се разпрашават и полепват по повърхността на здравите зърна или попадат в почвата, от където по-късно с поникването на семената заразяват младите поници.

Праховита главня /Ustilago tritici; Ustilago nuda/ – вместо нормален клас, се показва клас, изцяло разрушен и превърнат в черна праховита маса. Тънката прозрачна ципа, покриваща класа, се разкъсва и спорите се разнасят от вятъра. Неразрушено остава само вретеното. Разкъсването на ципата съвпада с цъфтежа на растенията. Попаднали върху близалцата на цветчетата от здрави растения, спорите покълват. Образуват се хифи, който навлизат в зародиша, където мицелът остава в спящо състояние и не пречи за нормалното изхранване и формиране на зърното. Заразените и здравите семена по нищо не се различават.

Фузарийно кореново гниене /Fusarium graminearum/ – при сеитбата на заразени семена, те или се покриват с бял до розов плесенов налеп и не покълват или ако поникнат, пониците на младите растения загниват. Вследствие на това посевът се разрежда.

Ленточна болест по ечемика /Pyrenophora graminea/ – това е икономически най- опасното заболяване за тази култура. Признаците се появяват във фенофаза „вретенене” по листата и листните влагалища. По листата се появяват единични или няколко бледожълти ивици и ленти, които по-късно стават кафяви. Напетняването води до изсъхване на листата и до загиване на растенията. Болните растения не изкласяват, а тези, които успеят не образуват семена или те са слаби и силно спаружени. Ниската температура и влага при поникването на семената, удължават покълването и благоприятстват заразяването с ленточна болест.

Обикновена полевка /Microtus arvalis/ Обикновената полевка е разпространена повсеместно в цялата страна. Размножава се няколкократно в годината, а при благоприятни условия и целогодишно. Високата и размножителна способност води до масово намножаване. Полевката се храни ежедневно със зелените части на растенията и по-рядко със семената, без да се запасява. При силно заплевеляване на стърнищата (наличие на свежа растителност), както и при неизвършване на навременна и качествена дълбока оран, която да разруши колониите на вредителя, популационната плътност на неприятеля се увеличава. Освен дълбоката оран, други превантивни мерки за въздействие и влошаване на условията за съществуване на полевката и за регулиране плътността и са: Силно нападнатите стърнища да не се засяват през есента, а да се оставят да зимуват като угар; По-силно нападнатите полета да се засяват възможно по-късно; Да не се засяват рапица и есенни житни в площи, граничещи със силно нападнати люцерни; След поникване на есенниците, започва миграцията на полевката в засетите площи. Да се извършват редовни обследвания на посевите за своевременно установяване на плътността на неприятеля. При констатиране на плътност над прага на икономическа вредност: 2 броя активни колонии на декар, да се заложат отровни примамки, които се поставят само в обитаемите ходове на гризачите, за да се предпазят птиците и полезния дивеч от отравяне.

Плевели:  За получаване на добре гарнирани и конкурентноспособни посеви по отношение на плевелите е необходимо да се спазят няколко правила: правилна предсеитбена обработка на почвата, спазване на сеитбена норма, срок и оптимална дълбочина на сеитба, провеждане на последващо валиране, балансирано минерално торене и хербицидна кампания. Решение за третиране с почвени хербициди се взима след предварително проучване на плевелните асоциации в дадената площ и спазени горепосочените условия. У нас при пшеницата и ечемика е разрешен разнообразен списък от хербициди с различен спектър и механизъм на действие.

РАПИЦА

В България най-много площи с рапица се засяват в Североизточният район (Варна, Добрич, Силистра, Разград и Шумен), Северният централен (Велико Търново, Плевен и Русе) и Югоизточният район (Бургас, Ямбол, Сливен и Стара Загора).

За да се създадат добри условия за успешното презимуване и развитие на рапицата, трябва всички агротехнически мероприятия – правилен сеитбооборот, обработка на почвата, торене, срок на сеитба и други, да бъдат спазени.

Плевели: Видовият състав на плевелите в посевите с рапица включва представители от различни биологични групи – зимно-пролетни, ранно пролетни и кореново-издънкови плевели. Ранното унищожаване на плевелите, намалява тяхната конкуренция спрямо културата и освобождава пространство за растеж, развитие и равномерно гарниране на рапичния посев. Химичният контрол на плевелите при рапицата основно се извършва през есента с почвени или ранно вегетационни хербициди. Така рапицата се освобождава навреме от конкуренцията на плевелите по отношение на светлина, хранителни вещества и вода. Хербициди могат да се внасят преди сеитба на рапицата с инкорпориране, след сеитба преди поникване и през вегетацията. За да проявят напълно действието си почвените хербициди се нуждаят от обработена до градинско състояние почва и достатъчно почвена влага. Засушаването намалява ефективността им.

Рапична стъблена бълха /Psylliodes chrysocephalus/ За условията на нашата страна рапичната стъблена бълха развива едно поколение годишно. В началото на месец септември възрастните бръмбари излизат от състоянието си на лятна диапауза и започват усилено да се хранят, като нагризват малки отвори по котилидоните или първите същински листа. Те са способни да увредят и още непоникналите кълнове. Възрастните са най-активни привечер и през нощта. През деня се крият под бучките пръст и под долните листа на растенията. Химичен контрол се провежда срещу бръмбарите преди яйцеснасяне. Праг на икономическа вредност през есента: 2 бр. възрастни/кв.м. във фенофаза „поникване”; При оптимална влага и температура зимната маслодайна рапица пониква от пет до десет дни сред сеитбата.

В периода на поникване трябва да се поставят жълтите водни капани. Те са най-добрият преглед за наличие на неприятели и позволяват навреме да се установи началото на тяхната поява. За постигането на добри резултати при използването на жълтите примамки трябва да се има в предвид следното: Паничките са кръгли или продълговати в жълт цвят, за да наподобяват цвета на рапицата. Паничките се пълнят до половината с вода и към нея се прибавя прилепител (веро), за да не могат насекомите да избягат. Добре е под ръба на паничката да има отвори за оттичане на течността при дъжд. Жълтите примамки трябва да се разположат на около 20 м навътре в посевите и на почвената повърхност през есентта. Примамките трябва да се отчитат на равни интервали от време, най-добре около обяд. Най-голямо количество на уловени насекоми трябва да се очаква при топло и слънчево време, а най-малко при студено и дъждовно време.