Субсидиите за редките породи стигат до 1000 лв., но те са безценни заради друго

Кои са националните редки породи и защо е глупаво да внасяме овце Лакон, от които Франция прави Рокфор.
Разговор с проф. Васил Николов

проф. Васил НиколовЕдно от най-ценните ни национални богатства са редките породи животни, които се отглеждат в ограничен брой тук-там по селата. Те са доста по-различни от животните в промишлените ферми, които са от комерсиални породи. Имат ценни качества, запазени през вековете, които за в бъдеще могат да ни се окажат нужни и да посегнем към тях. В това е убеден проф. Васил Николов, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) и ръководител на катедра „Животновъдни науки“ в Аграрния университет.

„През 2004-2005 г. започнахме издирването на автохтонни български породи“, разказа пред АгроПловдив проф. Николов. „Винаги съм изхождал от това, че и едно Черно-шарено, и един Абърдийн да не останат в България, винаги ще можем да си внесем. Но не можем да внесем Късорого говедо, Сиво говедо, Източнобалканска свиня и т.н.“ Издирването на автохтонни породи и систематизирането на информацията били финансирани тогава чрез българо-швейцарски проект.

Благодарение на регистрирането на редките породи, животновъдите получават извънредна субсидия, както преди по мярка 214, така и в настоящия програмен период по мярка 10.

„Съгласно европейската директива, на която се основаваше старата мярка 214 и новата мярка 10 от Програмата за развитие на селските райони, там става въпрос за породи, които са под определена численост. Ако женските овце от някоя порода са по-малко от 10 000 в ЕС, ако конете са по-малко от 5 000, а говедата са под 7500, те подлежат на подпомагане. В директивата не е казано, че трябва да бъдат автохтонна порода“, уточни проф. Николов.

Кои породи коне, свине, говеда и овце у нас са под закрила

„В момента се субсидират по мярка 10 за редките породи Каракачанският кон плюс три създадени породи – Източнобългарски, Дунавски и Плевенски кон. Те са уникален генетичен ресурс, като Плевенският кон е най-застрашен от изчезване, защото от тази порода има едва 50-60 кобили“, разказва директорът на ИАСРЖ.

От свинете съхраняваме две редки породи – Източнобалканската и Бяла българска свиня. Втората порода като че ли е останала само в института в Шумен и на още едно-две места, и е на изчезване, тъй като се ползва предимно чужд семенен материал.

При птицевъдството пазим единствено породите Черна Шуменска и Червена Старозагорска, като имаме и други породи, които не са описани. Директорът на ИАСРЖ няколко пъти се е обръщал към птицевъдни сдружения да подадат тези породи, за да бъдат признати, но още няма отговор.

В биволовъдството запазваме Българска мура, но тя вече наближава границите, при които ще излезе от списъка на защитените и от мярката за агроекология.

Родопско късорого говедо

Родопско късорого говедо

При говедата под защита са автохтонните породи Родопско късорого и Българско сиво. „Преди години поради някакви глупави причини беше признато и Искърското говедо, и беше създадена асоциация. В една книга на Хинковски се казваше, че Искърското говедо е изчезнало през 70-те години на миналия век. Но така или иначе беше признато“, уточни професорът. От говедата като редки породи влизат още Българско родопско говедо, наричано още Джарсея, тъй като под контрол, съгласно директивата са до 7500 женски животни под селекционен контрол, а от тази порода са под наблюдение едва 1500 животни.

Миналата година като редки породи са описани още три, които проф. Васил Николов не е убеден, че ще могат да бъдат възстановени. Това са Българско кафяво, Българско червено и Българско сименталско. Според него Българско кафяво ще бъде възстановено, тъй като от доста време по-малките ферми го отглеждат. Взимали са и семенен материал от агенцията. Българско червено се намира само в една ферма във Варна с двайсетина броя. А при Българско сименталско нещата са още по-зле.

малката дългокосместа коза

Малка дългокосместа коза

От козите в списъка са Калоферската дългокосместа и Местната виторога. Преди една година от ИАСРЖ е била отделена и една порода, която се отглежда в Малашевската планина. Именували са я Малашевско отродие на местните коза. В мярка 10 „Агроекология и климат“ е и Българската бяла млечна коза. Тя е създадена в Троян и последните години е поддържана основно там. „Беше позагубена, но е порода, която трябва да бъде стимулирана“, убеден е проф. Николов.

Бели Маришки овце

Бели Маришки овце

В овцевъдството има по-голям брой породи – около 20-на. Най-популярните са Каракачанска, Медночервена Шуменска, Дъбенска, Маришките – Вакла и Бяла, Старозагорска, Карнобатска и т.н. Миналата година е била възстановена и Котленската овца. Сакарската и Странджанската овце също са под закрила. При овцете единствената порода, която силно притеснява директора е Старозагорската. „Тя от години не може да мръдне на повече от 600-700 броя под селекционен контрол“, коментира той.

Хуманно отношение и субсидии

„Ние сме правили анализи и се оказа, че мярка 214 обвързваше животните с пасища. Но ако това е хубаво за планинските райони, за равнинните се оказа пагубно, защото всичко е разорано и застроено. Затова предложихме да отпадне това изискване за пасища, но бъде включено като мярка хуманното отношение към животните. Тепърва ще се разработва тази мярка, която в момента се прилага само за свине и птици. Хубаво е тя да обхване не само редките, но и всички породи животни. Трябва вече да можем да си позволим да ги отглеждаме при по-хуманни условия, каквото например е пасищното“, смята професорът.

Според Васил Николов субсидиите, които получават стопаните на редки животни са достатъчни. Ако един фермер е имал стадо към 28 февруари 2009 г., субсидията на глава е над 200 лева, а за агроекология и под селекционен контрол, за една крава се получават около 1000 лева.

Глобална идея: Редки породи – уникални продукти – поминък

„Голяма част от автохтонните породи започват да излизат от границите на застрашеност. Няколко пъти вече акцентираме, че за устойчиво развъждане на тези породи е време да се премине от пряката субсидия към разработване и производство на уникални продукти, които да се свържат с тези уникални породи и по възможност да се свържат и с определена географска зона. За мен това е пътят. Много са примерите в света. В момента внасяме породата овце Лакон от Франция. И какво ще постигнем с това? Лаконът е Лакон, защото от него се произвежда сиренето Рокфор. Затова във Франция имат печалба от този продукт, а не защото тази порода е най-млечна и най-перфектна“, даде пример проф. Николов.

И си припомни: „Във Франция имаше една порода, която започна да изчезва. В рамките на три години там разработиха държавна стратегия за нейното оцеляване. Включиха се диетолози, икономисти, маркетолози и какви ли не експерти. Разработи се уникален продукт. Популяризираха го с това, че той се произвежда само от тази порода. В момента държавата не само че е спасила вече порода, но заради много ограничения, подчертаващи нейната висока биологична цена, днес не могат да разширят ареала на отглеждане. Но се знае, че имат толкова много поръчки за продуктите от тази порода животни, че не могат да ги изпълнят.“

А има и роден пример: „Ето, ние имаме толкова много уникални продукти, дошли от нашите деди! Сирена в мех и в стомна, и какво ли не. Бихме могли да направим страхотни неща от този прабългарски опит. Разбира се, пътят е дълъг. Бихме могли да проучим продуктивността на тези породи. Да ги сравним с другите. Да видим кое е уникалното. Аз съм абсолютно убеден, че трябва да вървим нататък. Миналата година имахме фестивал на местните породи в Чипровци. И тогава дадох този пример: Чипровският килим, който е забележително наше богатство, признато от Юнеско, се произвежда само от вълната на реплянската овца (село Репляна). Ние я възстановихме тази овца, в момента имаме над 2000 броя женски животни. Ето тук се свързва тази порода с този регион и този занаят. Изчезне ли породата, изчезват и килимът, и поминъкът.

Кравите от комерсиални породи живеят две години, от редките породи 20

„Създадоха се породи с екстремна продуктивност от 10-15 хил. литра на животно. Но с ниско съдържание на хранителни вещества“, обясни професорът. „Загубихме продължителността на използване на животните. Една крава, която дава над 10 хил. литра не можете да я използвате повече от 1-2 години. Много сериозен проблем за комерсиалните породи е и устойчивостта им. Селекцията им вървеше към уедряване на тялото и екстремна продуктивност. Според последния селекционен индекс на Черно-шареното говедо, едрината на тялото вече е със знак минус. Тоест тръгваме в посока намаляване на неговото намаляване.

При редките породи се забелязва обратното – изключително висока продължителност  на използване, добра продуктивност. Когато показахме Родопско късорого говедо на изложба в Хановер, там, като разбраха възрастта му, ни казаха, че животните не живеят толкова. Но ние знаем, че животните от тази порода могат да се използват 15-20 години.

Изследваме рутинни неща – масленост, протеини. Но структурата им, какво как е при тези животни, си остана загадка. Преди няколко години изследвания на месото на Източнобалканската свиня показаха, че в него има Омега 3 и 6 киселини. Млякото от българското родопско говедо има съвършено различен вкус от този, който познаваме от млякото в кутии. Автохтонните породи са резервоар на различни качества и не знаем кога към кое можем да посегнем и кое ще ни потрябва. Но трябва да има много подробни проучвания на тези качества.“

Генбанката

 

Агенцията поддържа генбанка със семенен материал от българските автохтонни и редки породи. „Защото ние не знаем какво ще се случи. Дали няма да се върнем за в бъдеще към първичните породи“, поясни специалистът. Така от една страна се запазва генофондът, от друга – националната ни идентичност. На практика генетичният материал може да се съхранява много, много години. В биофризерите на агенцията има семенна течност от 1974 г.

„Веднъж в министерството на земеделието, няма да казвам през чии мандат, бях при един важен човек. Той ме слуша, слуша и накрая каза: „Виж, за теб Кафяво Родопското говедо или което и да е там, може да е много важно, да е най-важно. Но в глобален мащаб то е нищо! Виж какви големи енергийни проекти се провалят! Газопроводи… А ти си се захванал с това никакво говедо…“, припомни си проф. Васил Николов. Но допълни, че в интерес на истината никое министерство не е пречило, нито е искало да закрива агенцията. Нищо, че фризерът в опитната станция в Сливен се ползва под наем, сякаш държавата няма пари да закупи такъв.

Прочети още: Художници построиха Ноев ковчег за животни в красивата пустош на Пирин
35-годишен мъж от Дуванлий обра наградите на изложението на Маришките овце

 

Leave a Comment


− три = 6