Правило №1: Ако по доматите е лазила Тута абсолюта, сменете им мястото

Здрав разсад, третиране с пестициди и внимателно наблюдение на растенията препоръчват специалистите по растителна защита

Скоро зеленчукопроизводителите ще изнесат разсада от домати на полето. Там обаче спи голямата малка заплаха Тута абсолюта – доматеният миниращ молец, който влезе у нас през 2009 г.

Първото правило, което трябва да спазят производителите е да сменят мястото за отглеждане на доматите в случай, че миналата година са понесли вреди от паразита, съветват специалистите по растителна защита от Областната дирекция на Българската агенция по безопасност на храните – Пловдив.

Второто основно правило е да се засади здрав разсад. Още по време на разсадопроизводството той трябва да се третира комбинирано със системни фунгициди и

инсектициди, за да се предпази растението не само от доматения миниращ молец, но и от трипс, листна въшка и болести.

Когато в края на този месец доматите се посадят на постоянното им място на открито, след 10 дни до 2 седмици  трябва да се третират превантивно отново срещу вредители и болести.

В случай, че се появят признаци за нападение от Tuta absoluta сред най-ефективните мерки е поставянето на феромонови уловки. Те привличат мъжките индивиди върху леплива повърхност и по този начин ги унищожават. Феромоновите уловки са допустими при насаждение от над 3 декара, уточняват експертите. Те определят риска от вредителя като „среден“ , ако за седмица по уловките се преброят от 3 до 30 възрастни насекоми. При над 30 молци се отчита висока степен на опасност.

В разработената през 2012 г. национална програма за мерки срещу карантинния вредител, се казва, че доматеният миниращ молец Tuta absoluta е изключително опасен неприятел. Молецът може да причини до 100 процента загуби от реколтата, ако не се вземат мерки срещу него.

Гъсеницата минира листата, поврежда стъблата и се вгризва в плода на растенията.

Доматеният миниращ молец е с висок репродуктивен потенциал и в зависимост от условията на околната средата, може да развие до 12 поколения годишно (в оранжерии). При полски условия развива две поколения.

Наличието на широк кръг от гостоприемници у нас и скритият начин на живот на ларвите, допълнително затруднява контрола на неприятеля и може да причини огромни щети в производството на домати, както в оранжериите, така и на открито. Неправилното провеждане на химичната борба и честата употреба на инсектициди със сходен механизъм на действие, води до развитие на резистентни популации

Как изглежда

Възрастното насекомо е пеперуда с дължина на тялото около 5-6 mm. Предните  крила са по-дълги, отколкото широки, по външната страна с ресни. Те са кафеникави до сребристи на цвят, с черни петна по тях. При  разперени крила пеперудата достига 8-10 mm. Краката имат черни и кафяви пръстени.  Яйцето е продълговато овално, с кремавобял до жълт цвят. Гъсеницата е жълтеникава при излюпване и жълтозелена до светлорозова по късно. Главата е светлокафява. Характерен морфологичен белег е тъмната ивица с формата на дъга, която се наблюдава зад главата върху преднегръдния щит. Напълно развитата гъсеница е дълга около 9 mm. Какавидата е с вретеновидна форма, светлокафява, дълга около 6 mm.

Жизнен цикъл

Видът зимува като яйце, какавида или възрастно насекомо в почвата, в растителните остатъци или в други укрития. За условията на България, няма официални проучвания върху възможността да презимува на полето, както и кога се появява най-рано напролет. В отопляемите оранжерии доматеният миниращ молец се развива целогодишно. Продължителността на един жизнен цикъл варира в широки температурни граници. При температура 14оС едно поколение се развива за 76 дни, при 20оС – за 40 дни, при 25оС – за 28 дни, а при 27оС – за 23 дни. Пеперудите са активни през нощта и рано сутрин, а през деня остават скрити между листата на растенията и летят само при обезпокояване. Молците имагинират полово зрели. Женските снасят яйцата си поединично и по-рядко на групи, предимно по листата и по-малко по листните дръжки, стъблата, чашките на цветовете и зелените плодове. Една женска може да снесе до 260 яйца. Гъсениците се излюпват след 4-6 дни. При наличие на храна ларвите не изпадат в състояние на покой. Гъсениците завършват развитието си за 12 до 15 дни. Част от тях се спускат с копринена нишка и какавидират в почвата на дълбочина 1-3 сm, а останалите какавидират в копринени пашкули, върху листната повърхност или в мините. Какавидният период при температура 25 оС продължава 6-8 дни.

Повредите

Излюпените гъсеници пропълзяват по растенията и навлизат в растителните тъкани, където се хранят и развиват, образувайки мини и галерии. Мините са къси и широки с екскременти в единият край. При масова поява,  ларвите унищожават изцяло паренхима, оставяйки само епидермисите на листата. При преглед на повреден лист през преминаваща светлина мината, образувана между двата епидермиса, е напълно прозрачна и вътре може да се види и гъсеница. Доматеният миниращ молец е особено опасен за доматите, тъй като  младите ларви нападат листа, стъбла, цветове и нарастващи плодове. Галериите в стъблата причиняват деформации и забавят растежа на растенията, повредените цветове опадват. Повредите по връхните пъпки забавят или изцяло спират растежа на растенията. Нападнатите нарастващи плодове се деформират, а зрелите загниват от развитието на вторични патогени.

Начини на разпространение

За намаляване риска от нападение трябва добре да се познават начините на разпространение на доматения миниращ молец, които могат да бъдат:

1.            Възможност за естественно разпространение:

•             Прелитане или носене от вятъра – един от начините за разпространение от заразени в свободни оранжерии. През лятото и началото на есента популациите, които се развиват на открито могат да заразят свободни от неприятеля оранжерии.

2.            Възможности за разпространение с помощта на човека:

•             С дрехите на персонала или посетителите;

•             Транспорт и търговия със заразена продукция;

•             С посадъчния материал от заразени оранжерии и нападнат разсад, транспортни средства, амбалаж, работни инструменти;

•             По време на преопаковане;

•             Неунищожени растителни остатъци и плевели на открито (на полето) и закрито (в оранжерии);

•             При крайни консуматори, които изхвърлят повредени плодове.