Анкета на БСК: През 2015 г. бизнесът е дръпнал напред, но средата се е влошила

Бизнес средата в България се е влошила през 2015 г., показва годишното анкетно проучване на Българската стопанска камара (БСК), направено сред 734 предприятия. Докато през 2014 г. процентът на деклариралите подобрение на фирменото състояние е малко над този на отговорилите отрицателно, то през 2015 г. негативните оценки са 4 пъти повече от позитивните. Без промяна остава делът на посочилите липса на промяна в състоянието на тяхната фирма – по 47% и през 2014 г., и през 2015 г.

Лоша бизнес среда

Според оценките на бизнеса, през 2015 г. сериозно са се увеличили корупцията (70%), престъпността (63%), сивата икономика (57%) и регулаторната тежест (53%). Данните за сивата икономика са сравнително същите като тези за 2014 г., когато 58% от анкетираните са отчели ръст на това явление, а през тази година процентът е 57.

Увеличава се процентът на бизнесмените, отчитащи намаление на достъпа до кредитиране (вкл. по линия на ниво на лихвите, исканите обезщетения и други разходи). През 2014 г. отчелите затруднен достъп до кредитиране са били 16%, докато през 2015 г. Техният дял нараства до 30%. Приблизително еднакви са дяловете през тази и предходната година на отчитащите ръст на достъпа до кредити (18% през 2014 г. и 20% през 2015 г.), както и на отговорилите с «не мога да преценя» (23% през 2014 г. И 20% през 2015 г.).

Начело в списъка със сферите с най-много случаи на корупция и през тази година са поставени обществените поръчки и съдебната система, а третата позиция си поделят МВР/КАТ и здравеопазването.

Митническото обслужване и контрол се премества с една позиция надолу в списъка, като по степен на корумпираност пред него се нареждат регулаторните режими.

На следващите места са контролните органи в сферата на екологията, данъчно-осигурителното и трудовото законодателство, като и в трите сфери се отчита ръст на оценката за корумпираност.

С най-ниски нива на корупция и тази година остава образователната система, но и там е налице ръст (от 3.6% през 2014 г. на 4.4% през 2015 г.).

Фирмени резултати

През 2015 г. анкетираните отчитат сравнително висок ръст на продажбите/оборотите и на обемите на производство, изпреварващо с по над 10 пункта резултатите от миналогодишното изследване.

Достъпът до външни пазари отбелязва ефективен ръст спрямо 2014 г., когато 18% от анкетираните са декларирали увеличение, а 23% – намаление, докато през 2015 г. пропорцията е обърната – 20% ръст и 13% намаление.

Позитивни тенденции се отчитат и при броя на работните места. 23% от анкетираните декларират ръст на работните места в своите фирми през 2015 г. (при 14% за 2014 г.). В същото време, рязко намалява процентът на посочилите намаление на броя на работните места – от 25% през 2014 г. на 3% през 2015 г. 73% от участниците в анкетата отчитат запазване на броя на работните места (при 61% през 2014 г.).

Обратна е тенденцията при работните заплати – едва 10% от работодателите са си позволили да увеличат възнагражденията на заетите през 2015 г., а през 2014 г. това се е отнасяло за 23% от анкетираните. 20% отчитат намаление на възнагражденията през 2015 г. (при 14% през 2014 г.), а в преобладаващата част от фирмите не е настъпила промяна в заплащането на труда (63% през 2014 г. и 70% през 2015 г.).

Положителна тенденция е отчетеното намаление на просрочените несъбрани вземания от контрагенти и относително запазване на средния срок на просрочие – просрочените с повече от 6 месеца вземания през 2015 г. са 75% от всички, а през 2014 г. – 74%. Прави впечатление, обаче, удвояването на вземанията, просрочени с повече от една година, за сметка на тези със срок на просрочие между 6 и 12 месеца.

Настоящото проучване показва положителни тенденции по отношение на кредитната задлъжнялост на фирмите. Спрямо 2014 г. през настоящата година е налице намаление на преструктурираните кредити (от 28 на 23%) и на просрочените плащания към банките (от 14 на 10%), както и ръст на безпроблемно обслужваните кредити (от 42 на 50%).

По отношение на работната ръка се запазват тенденциите на сериозен дефицит на тесни специалисти и изпълнителски състав, за сметка най-вече на нискоквалифицираните общи работници. Запазва се търсенето на мениджърски кадри (18% и в двете последователни години). Ръст отбелязва търсенето на административен персонал (от 7% през 2014 г. на 9% през 2015 г.).

Липсата на желание за самоусъвършенстване, незадоволителното ниво на професионални умения и компетенции, както и нереалистичната самооценка и очаквания за реализация са най-големите дефицити в качеството на работната сила, според участниците в проучването.

Справедливото разпределяне на европарите – под въпрос

Интересът към ползване на европейски финансов ресурс по линия на проектното финансиране остава непроменен спрямо 2015 г.

Основните причини за отказ от изпълнение на европроекти са съмненията в обективността на оценяването на проектните предложения и тежките процедури по кандидатстване, управление и отчитане на проектите. Сред пречките пред участието в усвояването на европейските средства е и липсата на ресурс за авансово финансиране на проектите. Налице е известен спад на недостига на квалифицирани кадри за разработка и управление на проекти, което се дължи на натрупания опит и увеличаващия се във времето брой експерти в тази област.