Скандал: Няма поливна вода за ориза, „Пясъчник“ празен

Оризопроизводителите свиват полетата на една трета от площите през 2011 г.
Общинските язовири са рибарници и не се интересуват от земеделските неволи
"Пясъчник" е празен

„Пясъчник“ е празен

Държавното дружество „Напоителни системи“ няма да може да подаде вода за оризовите полета, които фермерите искат да засеят. В момента производителите водят преговори с фирмата, за да са наясно с колко да свият производството си. „Ситуацията е абсурдна“, заяви фермерът Петър Инджов от Раковски. През 2011 г. той е отглежда ориз върху 4000 декара, през 2012 г. – върху 900 декара, а сега се надява да може да засее 500. Но не е сигурен.

„Проблемът с водата за поливане се появи през миналата година, когато заради наводнените села в района на област Кърджали, превантивно източиха водите в язовирите“, поясни Инджов. Оттогава и основните язовири в региона, от които се подава вода за земеделски нужди – „Пясъчник“, „Домлян“ и пазарджишкия „Тополница“, не могат да се завирят достатъчно. От „Напоителни системи“ ми обясниха, че ако не паднат поне два обилни валежа през лятото, язовирната вода за ориза няма да стигне.“

Оризовите клетки на фермера са в община Раковски и се намират на около 65 км от „Пясъчник“. Производителите, които отглеждат слънчоглед и царевица и са на пътя на напоителните канали, ще изразходват подадената вода, в случай, че не вали.

Застрашен е не само бизнесът на производителите от община Раковски, но и на тези от Калояново и Брезово.

„Абсурдът е в това, че в момента реки като Стряма са пълни с вода, тя обаче изтича“, посочи ядосан Петър Инджов. „Не че няма водоеми, които да хванат водите. Има колкото искате в Раковски. Но те са общински и са раздадени под аренда на рибовъди. Арендаторите пък нямат никакъв интерес да ги напълнят, за да осигурят водоподаване за земеделието. Според тарифите на държавната фирма, те трябва да платят 6 стотинки за кубик вода, което им излиза прескъпо. Така отглеждането на шарани се оказва по-важно от земеделието“, обобщи той.

Според него „Напоителни системи“ не искат да си свършат работата. Те трябва да подпишат договори с арендаторите на рибарниците и да ги използват като посредници на стоката „поливна вода“. „Никой от държавното дружество обаче не си мърда пръста, а производството ни загива“, коментира отчаян фермерът от Раковски.

От „Напоителни системи“ потвърдиха, че водата в „Пясъчник“ и другите водоеми е недостатъчна, за да обслужи оризопроизводството. Завирителният обем на „Пясъчник“ е 206 милиона кубика, а в момента в него има 37 милиона. Задължителният „мъртъв обем“ е 4 милиона кубика. Това означава, че за нуждите на земеделието в региона може да се подадат не повече от 33 милиона кубика. А това е крайно недостатъчно, ако лятото е сухо.

В подобна ситуация е и язовир „Тополница“. Неговият максимален обем е почти 140 милиона кубика, а доскоро във водоема имаше не повече от 70-80 милиона.

„Оризопроизводителите са основен клиент на „Напоителни системи“, а ето, че няма да можем да ги удовлетворим и да получим постъпления по сметките си“, коментираха абсурда от централата на държавното дружество.

Освен, че нямат гаранции, че ще получат нужните количества вода (за декар ориз са необходими 2400 кубика през вегетацията), оризопроизводителите трябва да понесат и по-висока цена на поливната вода, в случай, че им се достави. От тази година тя е 10 на сто по-скъпа – 0.022 лева за кубик.

Вчера представители на Съюза на оризопроизводителите са имали среща с министъра на земеделието и храните Иван Станков за проблемите, пред които са изправени. „Не получихме никакви уверения, че ще ни се помогне. Имаше само утешителни думи“, коментира резултатът от срещата Петър Инджов.

Вчера от браншовата организация обясниха, че по-скъпата поливна вода прави готовата продукция неконкурентна спрямо цените на вносната арпа. България е залята от евтин внос на европейска арпа. Производителите от ЕС получават държавна помощ, с каквато нашите фермери не могат да се похвалят. Затова вносната арпа е на ниска цена. За да останат на пазара, българските оризопроизводители са принудени да работят на минимална печалба, а някои дори на загуба. По тази причина оризопроизводството се свива драстично в последните 3 години. От 140 000 декара през 2011 г., до 92 000 през 2012 г., а през тази най-вероятно до не повече от 50 000 декара.

Leave a Comment