АУ пред избор на ректор. Какви са визиите на тримата претенденти

На 29 януари 2016 г. Общото събрание на Аграрния университет (АУ) в Пловдив ще се събере за избор на нов ректор и нов състав на Академичния съвет за периода 2016-2020 г. Събранието ще започне в Аулата от 13:00 часа. Трима кандидати за поста Ректор са подготвили и публикували на сайта на ВУЗ предизборни платформи. Това са досегашният заместник-ректор проф. Христина Янчева, деканът на Факултета по Растителна защита и агроекология проф. Янко Димитров и деканът на Факултета по агрономство доц. Божин Божинов.

Със съгласието на авторите АгроПловдив публикува извадки от програмните конструкции на тримата кандидати, заедно с кратки биографични данни. Представени са по азбучен ред.

Доц. Божин Божинов: „Не“ на командния подход! Подпомагане на всеки, които развивайки себе си, развива университета

Божин Божинов е агроном-полевъд, завършил е АУ през 1990 г. До 1995 г. е работил в Института по памука и твърдата пшеница  (сега Институт по полските култури) в Чирпан. От 1995 г. е главен асистент в катедра „Генетика и селекция“ на АУ, а през 2005 г. е хабилитиран като доцент по генетика. От 2008 г. е декан на Агрономическия факултет в университета.

Специализирал е пет години в Льовенския университет в Белгия, както и в Центъра за подпомагане на земеделието в средиземноморските страни (CIRAD) във Франция.

Доц. Божинов участва в Управителния съвет на създадения през миналата година Институт за агростратегии и иновации. Автор е на множество публикации и доклади в наши и международни научни издания и конгреси. 

Б. Божинов: „Не е важно само да живееш, важното е да можеш да вървиш през живота изправен!“

Рисковете пред бюджета: Един прост факт, който беше спестен на академичната общност от досегашното ръководство при отчитане на предходния мандат е, че Световната банка вече препоръча на българското правителство висшите училища в България да бъдат редуцирани от 56 на 16. Това прави положението изключително сериозно, включително и за нашия университет…Бюджетът е изключително тежко зависим от броя на студентите в университета. Ясно е какви ще бъдат произтичащите последствия от спада с над 20 % на приетите в първи курс студенти.

Личностни качества на Ректора: Ректорът трябва да бъде пример за балансиране интересите на отделните личности и групи в академичния състав… Практиката на управление на принципа „разделяй и владей“ отдавна е доказала своята вредност за общото състояние на университета… Моята визия е, че ректорът следва да подкрепя всички креативни предложения и организира академична дискусия по тях, така че университетът да може да извлече максимална полза… Основен управленски принцип в академичната институция трябва да бъде убеждението, а не командния подход. Време е да започне подпомагането на всички, чиято цел е да развиват себе си, развивайки университета. 

Обучението на студенти: Въпреки усилията на цяла група преподаватели да бъде изграден и да заработи в АУ Демонстрационен център за нови технологии, сегашното ръководство направи всичко възможно да компрометира тази идея. Не просто чрез директното унищожаване на заложените съвместно с фирмите-изложители опити, но и чрез наложеното изграждане на новата оранжерия на място, което да направи невъзможно движението на едрогабаритна техника в района на изложбения салон…. Това вече даде своите плодове – в изнасянето на машините от фирмата-изложител, демонтирането на предоставената от друга фирма безплатно оранжерия и ликвидирането на също безплатно предоставената от трета фирма система за капково напояване. .. В рамките на следващия мандат ще трябва да заличим щетите …

Ректорското ръководство направи всичко възможно да предотврати стартирането на специалност Селекция и семепроизводство в задочна форма на обучение и Растителни биотехнологии през настоящата година… Предвиждам възстановяване на обучението в тях…

Начинът на обучение да се преориентира към дипломиране само на онези студенти, които са показали необходимото ниво на подготовка за да се реализират успешно.

Академичен състав: Усъвършенстване на системата за атестация на академичния състав като се въведат обективни критерии за оценка по отделните показатели. Така ще се избегнат възможностите за насаждане на междуличностни конфликти, които до момента бяха един от основните елементи на управление в университета.

Увеличаване на собствените приходи на АУ чрез: Разширяване участието на университета и неговите основни звена в международни проекти и донорски програми; Стимулиране на академичния състав за създаване на научни продукти и иновативни технологии по задачи, възложени и финансирани от бизнеса; Засилване институционалната подкрепа за ЦПО при реализиране на платената следдипломна квалификация и преквалификация на потребители с висше образование; Привличане на по-голям брой чуждестранни студенти от държави извън Европейския съюз; Франчайзинг на специалности на университети от държави, извън Европейския съюз.

Проф.Христина Янчева: Приемственост, надграждане, глобализиране, стимули

Висшето си образование завършва през 1982 г. във ВСИ-Пловдив, специалност Лозаро-градинарство. От 1983 до 1986 г. е редовен докторант по фуражно производство. През 1987 г. е назначена за асистент по фуражно производство в катедра „Растениевъдство“. Научното звание доцент получава през 1997 г., а академичната длъжност професор през 2011 г. В периода 1999-2007 е избрана за зам.-декан  на Агрономическия факултет, а от 2007 до 2015 г. е зам.- ректор, като в периода 2013-2014  изпълнява длъжността Ректор на Аграрния Университет. LEAR за АУ в Европейската комисия по образование и наука от 2007 г.  Била е член на научните съвети на научните  съвети на Институт по фуражите –Плевен  и Института по планинско животновъдство и земеделие –Троян.  Участвала е в  работни групи към МОН  и МЗХ при разработване на различни стратегии и като експерт към НАОА и НАЦИД.

Провела е специализации в САЩ, Италия, Англия, Швейцария, Германия, Холандия, Норвегия. Участвала е в 15 международни проекта, финансирани по различни програми като на 7 от тях е била ръководител. Участвала е в 4 национални проекта и на 2 от тях е била ръководител.

Членува в EGF (European grassland federation) и ISLE network (Innovation in the teaching of sustainable development in life sciences in Europe). Член на редакционните колегии на две международни списания.

Принципи: Приемственост и надграждане; Прозрачност и персонална отговорност. Разумни промени, съобразени с европейските и националните стратегически документи и програми; Усъвършенстване; Устойчиво развитие  – утвърждаване на АУ като център с признат  национален и международен авторитет.

Приоритети и цели (извадки от платформата):

Учебна дейност: Поддържане на високите оценки при институционалната и програмните акредитации и постигане на по-високи оценки; Повишаване на ефективността на кандидатстудентската кампания чрез въвеждане на електронно кандидатстване; Засилване на ориентацията на АУ към чуждестранни кандидат-студенти; Засилване на ролята на практическото обучение и извънаудиторната заетост и по-активното им включване в изследователския процес; Активно участие на бизнеса в образователния процес; Разработване на магистърски програми за получаване на двойни дипломи; Създаване на стимули за отличните студенти; Оптимизиране на графиците за редовни, поправителни и ликвидационни изпитни сесии с цел ограничаване на броя на прекъсналите и отпадналите студенти; Създаване и поддържане на актуална, достъпна и динамична база с данни на дипломантите и завършващите студенти с оглед на улесняване на контактите с бизнеса …

Научна дейност: Актуализиране приоритетите на научноизследователската дейност; Сътрудничество с университетите и изследователските институции на територията на област Пловдив за разработване на съвместен проект за изграждане на Център за компетентност в областта на производството на безопасни храни и участие в конкурса на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“; Продължаване на финансовото подпомагане на колективи с участието на студенти и докторанти, на проекти за подобряване на научната инфраструктура и на преподаватели, участващи в научни разработки с външно финансиране; Въвеждане на ясни правила за отчитане на научната дейност на преподавателите…; Модернизиране на библиотечното и информационно обслужване чрез осигуряване на достъп до всички електронни ресурси на библиотеката … и сключване на договор с международното независимо сдружение на издателите на академичните и професионалните издания Crossref  за издаване на DOI (идентификатор на дигитален обект) за статиите от нашите списания…

Работа със студенти: Активно участие на студентите във всички органи на управление; Стимулиране участието на студентите в научноизследователската дейност, конференции, симпозиуми; Стимулиране на отличните студенти, както и на студентите в неравностойно положение (диференциране на стипендии, възможност за получаване и на втора специалност, награди, индивидуален график)…

Международна дейност и връзки с обществеността: Пълно използване на възможностите на програма „Еразъм +“; Разширяване на сътрудничеството с университети и изследователски институции от ЕС и трети страни за разработване на съвместни образователни и научни програми и обмен на добри практики; Широко медийно присъствие в печатните и електронните медии за популяризиране на дейността и поддържане на изградения положителен имидж; Изработване на нов сайт на Университета…

Академичен състав: Утвърждаване на ясни правила и прозрачни процедури за подбор и кариерно развитие на академичния състав;  Продължаване на политиката за подпомагане на кариерното развитие на преподавателите; Приоритетно финансиране на научни проекти, които са част от докторски дисертации на преподаватели без научна степен; Утвърждаване на ясни и еднозначни критерии за атестация…; Развитие и поддържане на колегиален климат, работна среда и междуличностни отношения…

Административна дейност и финансова политика: Осигуряване на прозрачност при планирането и изразходването на бюджета на Университета; Продължаване на изграждането на оранжерийния комплекс и учебните сортименти; Ясни правила за допълнително материално стимулиране; Публичност на решенията на АС и всички комисии; Постепенно и устойчиво нарастване на доходите в зависимост от финансовите ресурси; Продължаване политиката на децентрализиране на средствата по катедри.

Проф. Янко Димитров: По-високи заплати чрез по-добър мениджмънт, децентрализиране на бюджета

Проф. Янко Димитров завършва специалност „Растителна защита“ във ВСИ (днес АУ) през 1983 г. В същата година печели конкурс за научен сътрудник по ентомология в Института по памука и твърдата пшеница в Чирпан. През 1987 г. единодушно е избран за асистент в катедра „Ентомология“ на Факултета по растителна защита в Аграрния университет. В кариерното си развитие защитава академичните степени „доцент“ и „професор“. След 1989 г. той е първият демократично избран председател на Общото събрание на висшето учебно заведение. Вече два мандата е декан на факултета „Растителна защита и агроекология“. Има десетки публикации в наши и международни научни издания, участва с доклади на международни научни симпозиуми.

Участва в Управителния съвет на Българската асоциация за растителна защита – най-авторитетната организация в бранша. 

(Синтез на предизборната платформа на проф. Янко Димитров)

По-високи заплати и мениджмънт: В своята визия за управление на Аграрния университет през следващите 4 години, аз акцентирам върху мениджмънта на най-големия български ВУЗ, който обучава кадри за селското стопанство. Според мен най-неотложно в работата на ректора през този мандат е да открие възможности пред научните работници за по-добри приходи от своята професия. В момента най-голямата част от научните работници и преподаватели при нас получават основни заплати между 600 и 1200 лева. Целта ми е за 4 години тези доходи да нараснат от 1000 до 2000 лева. Вярвам, че по този начин екипът на вуза ще е по-мотивиран да създава добре обучени агрономи, готови веднага да навлязат в практиката и в последна сметка да влияе върху качеството на българската аграрна продукция. Допускам, че и другите кандидат-ректори ще помислят в тази насока. Въпросът е как да се постигне. Два са начините. Да се оптимизират разходите и да се увеличат приходите. Мисля, че ректорът на Аграрния университет трябва да използва и двата.

Стимулите на децентрализирания бюджет: Моето виждане е, че точно хората, работещи в Аграрния университет могат да бъдат източникът на по-високите приходи за университета, ако имат свободата и мотивацията да се включат в учебния и научния процес със свои идеи. В момента централизираното управление на разходите в Аграрния университет не дава това, което се стремим да постигнем. По-ефективният начин е ректорът да децентрализира средствата в катедрите. И да даде възможност на колективите им да оперират с приходите от дейността си. Това е добрият начин да се оптимизират разходите. Мисля, че в нашия университет сериозно е подценена възможността ние сами да увеличаваме приходите от дейността ни. И това задължително трябва да се промени. Когато катедрите могат да оперират с делегираните им средства, те ще се замислят и върху това как да увеличат приходите си. Могат да привлекат отвън експерти и научни работници по определени свои проекти и да получат приходи от реализацията на проектите. Има и други начини. Но сега за това няма нито интерес, нито пари.

Генериране на приходи от базата на АУ: Аграрният университет има своя експериментална база от 1645 декара, има своя селскостопанска техника и сгради. За мен е странно, че тази база носи годишно по половин милион лева разходи, а не генерира приходи. На практика земята на университета “подяжда” средствата за обучението на студенти. Досегашната логика на ръководството е, че ние само онагледяваме учебния процес с тази експериментална база. Добре, но какво ни пречи да печелим от нея? 1645 декара е доста земя и аз ще се заема да я направя рентабилна. Това е и начин да научим студентите, че може да се печели от селско стопанство. Това е начин когато търсим сътрудничество с фирми да показваме рентабилност.

Агробизнесът – участник в обучението: В следващия мандат ректорът на Аграрния университет трябва да привлече в настоятелството най-добрите български агробизнесмени. Сега ние търсим бизнеса най-вече за едно – да ни спонсорира. Но не чуваме думата му като коректив на нашата работа като преподаватели и учени. Готвим кадри за агробизнеса, правим научни проекти за приложение в българската аграрна индустрия. Следователно трябва да питаме тези, които потребяват нашия продукт как да го направим по-съвършен. Искам добрите български агропрактики да бъдат постоянно дискутирани и да бъдат цел на обучението на студентите. А българските агробизнесмени да станат съучастник в обучението на студентите.