Фермата на богатия род Каишеви стана марка в млекопроизводството

Селектираните животните в „Асеница – 96″ООД имат средна годишна производителност между 10 и 11 тона мляко, а рекордите са между 14 и 15 тона

Някога, когато магазин „Перла“ срещу Централна гара в Пловдив приличаше на недорасъл мол от българския преход, наследниците Каишеви на бившия тютюнев склад усетили, че търговията носи пари и … нищо повече. Вдъхновили се от съзидателните възможности, които се откриват пред разбитото от политиката селското стопанство и потърсили къде да инвестират. Моментът съвпаднал с търга, който Ликвидационният съвет на АПК в Асеновград обявил за западналата кравеферма. В стопанството били останали около 200 крави, чиито млеконадой идвал повече от природата, отколкото от грижите. Имало наддаване, в което спечелили братята Никола и Александър Каишеви – наследници на прочутия род, постигнал богатството си най-напред от търговията с тютюн. Преди много години прадядото Атанас Каишев слязъл със семейството си от смолянското село Чокмаково в Пловдив. Любопитното е, че през турското робство неговият баща също бил животновъд, което потвърждава теорията за спираловидното движение на живота.

Тази година  фирма „Асеница – 96“ООД ще отбележи 20 години от основаването си.

Приликите между фермата през 1996 и през 2016 г.

започват и свършват в местоположението на оборите – в източните покрайнини на Асеновград.

Александър Каишев

Александър Каишев

„Когато купихме фермата, годишното производство на мляко бе 2 тона от крава. Днес е над 10 тона“, съпоставя Александър Каишев. А има и рекордьорки, които дават по 14-15 тона. За това свидетелстват многото купи и грамоти, които братята небрежно са поставили върху шкаф, отрупан с документация. Въобще, те са на работна вълна и не се прехласват по отминали знаци на успеха.

За двайсет години са построени нови сгради, а стадото е напълно обновено и селектирано. Още през 90-те години Каишеви започнали да заместват наследените животни с холандски от породата Холщайн. Оттам нататък заложили на семенен материал от американски, френски, немски и английски бици, за да повишат качеството и количеството на млякото. Селекцията е толкова прецизна, че в „Асеница – 96“ са готови да бракуват и обявят за продан млада крава, която дава 22 литра на ден. През последната година в стопанството, което се е увеличило на 300 броя животни, средният дневен млеконадой от крава е 36 литра, с масленост 4.2% и протеини 3.6 на сто. И това е при български стандарт за кравето мляко от 3.6% масленост и 3.2% протеини.

Никола Каишев

Никола Каишев

Фирмата е сред малкото, които вече продават качествени юници с дълго потекло, което може да се докаже по книги. Така вместо да ходят в западните страни, за да плащат по 4 хил. лв. за животно с отлични качества, българските животновъди могат да го закупят оттук на по-ниска цена и без да поемат рискове от дългото транспортиране.

Според Александър Каишев загубите от млечната криза, която започна след отпадане на квотите, могат значително да се намалят, ако животновъдите се концентрират в добивите.

„Така правим ние –

не увеличаваме стадото, увеличаваме млеконадоя

от крава“, поясни той.

Освен със селекция, това се постига и с възможно най-добър фураж. Фермата си го произвежда от 7-те хил. дка, които стопанисва. И тук Каишев стига до най-големия според него проблем на земеделието – разпокъсаната земя. „Нашите парчета са разположени шахматно в землището“, дава пример той. Голямата разлика между българските и другите европейски фермери е в това, че те притежават комасирани терени, в които инвестират сериозно, защото земята е безценен капитал. Ако тя е собственост на стопанството, то може да прекара напоителни канали, да изведе вода със сонди, да използва най-качествените торове, да прави обогатяващ почвата сеитбооборот. В момента обаче земята най-често се ползва под аренда или наем, и тази временност не стимулира земеделеца да се погрижи както трябва за нея. „Асеница – 96“ има собствени 2 хил. дка, които също не са комасирани.

По повод увеличените за животновъдството субсидии, Александър Каишев не е склонен да е благодарен на земеделското министерство. „Това е европейска политика“, казва той и добавя, че фермата

разчита най-вече на правилното управление, а не на субсидиите.

крави в Асеница - 96И добавя, че на никого от четиримата съдружници във фирмата (в която двамата братя са мажоритарни собственици) не му е хрумвало да създадат мандра. „Ние сме животновъди и се развиваме в това поле“.

„Асеница – 96“ се спасява от камарите оборския тор, като го транспортира до предприятие за производство на ток от биогаз.

„Когато преди 20 години се заехме с животновъдство, въобще не очаквахме, че то предлага толкова много възможности и избор“, разказва Александър Каишев. „Земеделието предлага, може би, най-бавния модел за забогатяване. Но пък той е устойчив. Ако министерството успее да си подреди картинката на селското стопанство, може да даде шанс за запазване на селата и за съхраняване на морала и семейните ценности. Селският начин на живот е много по-различен от този в модерните градове, но точно той е основата на държавата. В селата хората се трудят, произвеждат и са полезни“, каза още животновъдът, чиито род притежава едни от най-красивите къщи на Пловдив.

 

 

 

 

Leave a Comment