Зловещият 13 февруари: Атентати над ген. Хр. Луков и проф. Н. Милев, и ад в Дрезден

13 февруари се помни като един от най-зловещите дни в близката история. В този ден са убити, макар и в различни години, народният представител и преподавател в Софийския университет проф. Никола Милев и генералът националист и бивш военен министър Христо Луков. На 13 февруари 1945 г. започва и продължава три дни изпепеляването на немския град Дрезден с бомбардировки от съюзническите сили.

Дрезден 1945 г. 13  февруари 1945 година, въпреки че не се падал в петък, е запомнен като един от най-трагичните дни в човешката история. Точно тогава преди 70 години съюзниците нанесли първата си бомбардировка по германския град Дрезден, наричан Флоренция на Елба. Ударите продължили цели три дни и довели до изпепеляване на някога цветущия град, от който не останало практически нищо.

За мащабите на разрушенията в града днес свидетелстват многото достигнали до нас снимки. Учените все още спорят за точния брой на жертвите, но снимките ясно ни дават да разберем, че загиналите са били изключително много.

Спорове се водят и около това дали е било необходимо унищожението на Дрезден, още повече, че към февруари 1945 година вече се виждал края на вoйната, а съюзниците вече са разпарчетосали своите сфери на влияние на срещата в Ялта. Те обаче решили да бомбардират града край Елба, за да разрушат комуникациите на Райха, което да доведе до нарушаване на снабдяването на германските войски и тяхното предвижване. Но Дрезден е бил по-скоро град музей, отколкото военна крепост.

В бойната операция се включили над 700 британски и американски машини, в това число и „летящите крепости” Boeing B-17. За огромния разрушителен ефект допринесло използването на фугасни и запалителни бомби. От лицето на земята бил заличен историческият център на града и 28 от 35 хил. домове. Въпреки че се смята, че при бомбардировките са загинали 25 000  души, тази цифра противоречи на данните от разследването на назначената специално за целта комисия. Смята се, че точния брой на загиналите е десетократно по-висок.

Движението през призрачния град било възобновено още на 15 февруари вечерта. Заводите също си стоели. Нищо обаче не останало от историческия център на някога славния Дрезден. Възстановяването му станало възможно едва през 2004 година, шест десетилетия след бомбардировките.

Отново на 13 февруари, но през 1943 г., комунистическа терористична група ликвидира генерал Христо Николов Луков.

ген. Христо ЛуковГен. лейт. Христо Николов Луков е български офицер и политик. Основател на Съюза на българските национални легиони. Бивш министър на войната. Роден през 1888 г. във Варна. Завършил Военното училище на Н.В. с чин подпоручик. Участва във войните за национално обединение (1912-1918) като адютант на артилерийски полк, командир на батарея и артилерийско отделение.

След войните е командир на артилерийски полкове, началник на Артилерийска стрелкова школа, командир на 2-ра и 3-та пехотна дивизия. Министър на войната (1935-1936) в правителството на Г. Кьосеиванов. Произведен в чин генерал-лейтенант през 1938 г. От 1942 г. е ръководител на Съюза на българските национални легиони.

Кавалер на: орден за храброст 4-та степен, 1-ви и 2-ри клас; орден „Св. Александър“ 4-та степен с мечове и 3-та степен без мечове; орден „За военни заслуги“ 1-ва степен; Германски орден „Железен кръст“ 2-ра степен. Автор на статии и студии на военна тематика.

В началото на 1943 г. комунистическите ръководители изготвят списък на хора, които трябва да бъдат убити, в който влиза и запасният ген. Христо Луков. Решението е предадено от секретаря на окръжния комитет на БКП в София Методи Шаторов на ръководителя на бойните групи в града Славчо Бочев (наречен Радомирски), който възлага убийството на ген. Луков на Иван Буруджиев и Виолета Якова.

Вечерта на 13 февруари 1943 година Буруджиев и Якова причакват Христо Луков пред кино „Роял“, след което го проследяват до дома му на улица „Артилерийска“ №1, търсейки удобен момент за нападението. Това става едва когато той влиза в къщата си. Буруджиев стреля по Луков от близко разстояние и го улучва в рамото, Вторият му изстрел е на халос – куршумът рикошира във вратата. Тогава Луков притиска със силното си тяло Буруджиев към стената, отстъпвайки навътре в къщата, и Якова го убива с изстрел в гърба. Луков не е очаквал втори убиец. Смъртоносен е първият изстрел на Якова, тя стреля втори път, но не улучва, а пробива едно от стъклата на вътрешната врата в сградата. След това комунистите избягват през съседния двор.

Проф. Никола МилевПрез 1925 г. отново комунистическа терористична група убива и народния представител Никола Милев, който е преподавател в Софийския университет. Проф. Милев е  участник и в македонското революционно движение. Роден през 1881 г. в с. Мокрени, днес в Гърция. Автор на множество изследванията върху старата и по-новата история на страната.

През 1918 г., като директор на печата при Министерството на външните работи и вероизповеданията, се противопоставя на установения след Първата световна война земеделски режим и е сред основателите на партията Народен сговор. Като председател на Дружеството на столичните журналисти защитава свободата на словото и печата, а като първомайстор на масонската ложа „Зора“ се застъпва за каузата на македонските българи и за автономна Македония. Независимо от отрицателното си отношение към политиката на Стамболийски, той е включен в българската делегация на конференцията в Лозана през 1922 г. Бил е съветник към българското представителство в Обществото на народите в Женева.

През 1924 г., във Виена, група македонски дейци, свързани със съветските служби, взема решение за убийството на Никола Милев. Смята се, че той е един от основните идеологически противници на Коминтерна и неговите привърженици в македонското движение. Изборът е одобрен от Станке Димитров и ЦК на БКП.

По решение на Специалната наказателна тройка (ЧЕКА) в състав Станке Димитров, Иван Минков и Вълко Червенков, терористичната група на Петър Абаджиев подготвя покушението над проф. Никола Милев, което е извършено на 13 февруари 1925 г. в центъра на София.

Leave a Comment