Хазартът да отглеждаш фъстъци

BASF
Димитър Найденов от Садово от 15 години отглежда растенията за ядки и наблюдава, че хората, които се занимават с това производство, стават все по-малко

Димитър Найденов, СадовоДнес звучат като легенда спомените, че преди 25-30 години от отглеждането на фъстъци хората от района на Садово, Първомай и Асеновград са можели да си купят за една година апартамент или нов автомобил. Мина това златно време, отиде в историята. Днес фъстъкопроизводството е белязано от много труд, огромен риск и скромни доходи. То със сигурност не е приоритетно за земеделското министерство.

„Ех, защо не нарекоха фъстъците зеленчуци“,

съжалява Димитър Найденов от Садово. „Ако можехме да взимаме по 200 лева на декар обвързани субсидии, колкото ще получат зеленчукарите, щяхме поне трактори да си купим.“

Той е на 42 години и въпреки, че от 15 години отглежда фъстъци, често през октомври се чуди защо, по дяволите, още се занимава с тях. Ако есента е суха, този въпрос не витае.

В последните две години през октомври небето се отваря, но не за да се спусне благословия, а за да падне пороен дъжд. „Не знам какво се случва с климата, но е на лошо. Преди пак преваляваше. Излеят се десетина литра, спре, изсъхне и можехме спокойно да приберем фъстъците. Сега като завали, докато не наводни с 50-60 литра на квадрат, не спира. След четири-пет дни, таман поизсъхне, айде пак започне да вали. През 2014 година 500 декара фъстъци в Садово останаха на полето. Аз моите ги прибрах, но качеството им беше лошо“, разказва Димитър.

Той обработва 300 декара земя. Върху 80-100 декара засява фъстъци, върху 30 – нахут, на останалата земя отглежда житни.

Тази година ще вземе за пръв път 70 лева на декар субсидии

от всички възможни плащания – на площ, преразпределителни, „зелени“ и обвързани. Преди е получавал около 40.

Димитър би засял всичко с фъстъци, но не е толкова хазартен. И сто декара са му много, защото ако есента се случи дъждовна, както е напоследък, загубата ще отчайваща.

„Понякога ме питат колко фъстъци изкарвам от декар, по колко ги продавам и т.н. И като сметнат наум приходите, ми завиждат. Струва им се, че това е най-сладката работа. Така е, ама не съвсем, им казвам“.

За всичките години, през които се занимава с фъстъци, Димитър Найденов не е успял да вземе и един лев от Програмата за селските райони, защото не може да участва в частта за самофинансиране. Сам си е закупил два трактора, втора употреба, с прикачен инвентар и един американски прикачен комбайн, трета или четвърта употреба. На банките и през ум не им минава да ухажват производителите на фъстъци. МЗХ им е отпуснало дребна сума като протеинови култури.

Площите с фъстъци дори не фигурират в годишните аграрни доклади

на министерството. Стандартният производствен обем за тях е почти приравнен с този при отглеждане на житни и е по-малък от обявената норма за рапица. Дори и търговците не рискуват да създадат постоянни контакти с фъстъковите стопанства, защото те са несигурен сегмент. Това производство затихва и затихва от години, и ако изчезне, властта сигурно няма да разбере.

„Но ако веднъж опиташ наши фъстъци, на следващата година пак ще ги търсиш“, сигурен е Димитър. Не можеш да объркаш вкуса на българския фъстък с вносния. Разликата е като между черното и бялото. Нашите ядки могат да се срещнат само по пазарите и те са на цената на чуждите, за да се продадат. Нито една от големите пакетажни фирми не пристига в района, за да пазари садовски фъстъци. Сигурно защото Китай е по-близо, шегува се Димитър.

Всяка година през април десетината по-големи производители в Садово разнасят термометри, за да мерят среднодневната температура на почвата. Когато се вдигне до 13-15 градуса, започва сеитбата. Това се случва в последните дни на април или в началото на май. Преди това са направили две обработки с култиватор. Когато засеят, стопаните се молят времето да се запази сухо, докато растението се покаже на повърхността. Ако е дъждовно, семето изгнива. Ако всичко е наред, оттам нататък следват две наоравания, две загърляния и две-три пръскания с хербициди и инсектициди. При сухо лято се полива поне три пъти с вода от сонди.

Ако всичко е наред, към 1 октомври Димитър Найденов минава с трактора, на който има закачени скоби, и подкопава земята под корените. След него вървят наетите роми (защото българи не се хващат с тази работа дори и за 30 лева дневна надница) и обръщат растенията с черупките нагоре, за да съхнат. Случи ли се да е топло и ветровито, фъстъците са готови за седмица. Тогава идва ред на комбайна, който отделя шушулките от листата, след което реколтата се прибира под покрив. Това е при приятелски настроен климат.

Другият вариант е кошмарен.

Ако към 25 септември метеоролозите предскажат, че октомври ще започне с проливни дъждове, за производителите това е все едно наближава Армагедон. В този период при садовските полета нощта и денят се сливат. Тракторите буботят до изгрева на слънцето и продължават до залеза, а и след него. Фъстъчените шушулки трябва да се обърнат наопаки, защото ако останат в земята, ще изгният. А с тях целият труд, вложените пари и всичките семейни финансови планове, ще се провалят. „В тези дни отслабвам по 3-4 килограма“, призна Димитър. Той сам е тракторист и комбайнер, заедно със жена си понасят и меда, и жилото на това производство.

Фермерът е сметнал, че разходите му за декар фъстъци са между 250 и 300 лева. Добивите варират между 180 и 250 килограма. От тях към 20% не стават за пазар. Цената зависи от цената на вносните ядки и в последните години е между 3 и 4 лева за килограм.

„В сравнение с фъстъците, отглеждането на житни и нахут е песен“,

сравнява Димитър Найденов. Цената на нахута е една трета от тази на фъстъците, но пък разходите са минимални. Сее се от края на февруари до края на март. И да вали, не изгнива. Не се полива. Пръска се с хербициди и фунгициди. Прибира се през лятото при среден добив към 200 кг/дка, продава се и готово. С житните също е лесно. Печалбата от декар е около 40 лева. „Ако можех да отглеждам само житни, нямаше и да помисля за фъстъци“, споделя фермерът. Голямата беда на садовци обаче е, че земята им е малко. Затова те трябва да заложат на по-трудоемка и по-доходна култура.

„Хубавото на фъстъците е, че градушката не ги убива, болести не ги ловят, а и кражби няма“, описва другата страна на производството стопанинът. А кражби в района няма, защото много ромски семейства също преживяват от фъстъци, като наемат до десетина декара. Орат, каръчат и вадят реколтата с коне. С продадената стока могат да изкарат зимата на топло и с храна на масата. „Има много трудолюбиви сред тях. Есента пазят стоката си на полето и внимават и за нашата някой да не я открадне“, разказа Димитър. 

 

 

 

 

 

EKODARPOL

1 Comment

  1. Красен казва:

    Бих искал да попитам запознатите с какъв хербицид се пръска Нахута ??? Питал съм много търговци и агрономи и всички ми казват, че не се пръска…

Leave a Comment


две + 7 =