Българското биоземеделие е второ по ръст на площите в Европа

В Швейцария потребяват най-много биологични храни, в Дания те са най-разпространени

България е на второ място в Европа по относителен ръст на площите, предназначени за биологично земеделие, от над 32%. По брой на биологичните производители страната ни е на 13 място с 3 893 производители, цитира годишния доклад „Светът на биологичното земеделие“ – 2016 (с данни от края на 2014) фондацията за биологично земеделие „Биоселена“.

Докладът е изготвен от Изследователския институт по биологично земеделие (FiBL) и Международната федерация на движенията за органично земеделие (IFOAM – Organics International) и бе официално оповестен на 10 февруари в Нюрнберг на Биофах – 2016, най-голямото изложение за биопроизводство в света. Проучването е направено от голям екип изследователи, участникът от българска страна е д-р Стоилко Апостолов, управител на „Биоселена“.

От 2004, когато десет нови страни се присъединиха към Европейския съюз, площите с биологично земеделие са нараснали със 72 процента (в Европа: 78 процента) – от 5.9 милиона хектара през 2004 до 10.3 милиона хектара през 2014. Страните с най-много площи с био земеделие са Испания, Италия, Франция и Германия. Близо 27,6 процента от площите в света с биоземеделие са Европа и тези четири страни са в челната световна десятка.

2,4 процента от земеделските земи в Европа са биологични, а в ЕС – над два пъти повече (5,7 %). В осем страни повече от 10 процента от земеделските площи са био, страните с най-висок дял био площи са Лихтенщайн, Австрия, Швеция и Естония.

През 2014 биологичният пазар е предложил храни на стойност повече от 26 милиарда евро. Потребителите в ЕС отделят 23,9 милиарда евро за тях.

Страните с най-висок процент потребление на биохрани на глава от населението през 2014 са Швейцария (221 евро), следвани от Люксембург, Дания, Швеция, Лихтенщайн, Австрия и Германия. Делът на биохраните на пазара с храни е най-висок в Дания (7.6 %), Швейцария (7.1 %) и Австрия (6.5 %, 2011).