Агра на екс!

Как земеделските министерства на Германия и Холандия помагат на фермери

Автор: Надя Петрова

Уж земеделието ни изглежда подредено и ухажвано с много пари, но ако сте присъствали на повечето семинари от деловата програма на Агра, щяхте да разберете колко привидно е това.

Но да започнем с най-първия семинар (на 24 февруари), посветен на мярка 6.3 за малките стопанства. Залата се оказа препълнена от дребни производители, които силно се надяват да получат безвъзмездните 15 хиляди евро по тази мярка. Хора на земеделското министерство и на Службата за съвети в земеделието бяха готови да разясняват мярката и да отговарят на въпросите.

Представете си сега ситуацията: Мярката ще се отвори на 4 април според Индикативния график, а над 100 човека, които бяха дошли от близо и далеч, за да получат информация, все още не знаеха как се доказват 33-те процента земеделски доход от целия доход, който са имали за 2015 година. С данъчна декларация ли, с касови бележки ли, с фактури ли, с други магии ли? В пълна мъгла бяха и то за нещо, за което е трябвало да бъдат информирани още през миналата година.

Да не говорим, че дори проектът на наредбата, по която ще се прилага 6.3, още не е публикуван на сайта на МЗХ. Проектът! А мярката ще се отвори само след месец и само за четири седмици. Казано е, че проектите се публикуват за обсъждане, но това си е просто фраза. Кой ще обсъжда мярка 6.3 освен чиновниците като се знае, че малките стопанства нямат солидна организация, в която да членуват и която да им защити интересите? Да не говорим, че бягат и от създаване на групи или организации от производители.

Човек остава с впечатление, че земеделското министерство третира тези хора като рейнджъри, а не като земеделски производители. „Ето ти задачата, искам вчера да я свършиш“.

На фона на замъглената картина за мярка 6.3, на следващия ден една германка просто омагьоса публиката (в друга зала в панаира) с детайлна информация как се прави в Германия. Беше очарователно да чуеш как процедират там, когато трябва да подготвят хората за някоя предстояща мярка. Г-жа Бетина Роха от немското МЗХ разказа как са подходили към мярка 16.1, която е за иновации и у нас ще се отвори за прием през 2017 година.

Много енергично и с настроение, жената разказа как най-напред от министерството се заели да популяризират мярката. Навсякъде в Германия, каза тя, започнахме да правим конференции – в институти и университети, срещнахме се и с всички фермерски организации.

„После отправихме запитване: Имате ли интерес да участвате в проект за иновации и какъв иновационен проект бихте направили? Така добихме представа какви пари ще са необходими (колко да е бюджетът) по мярката 16.1. След това официално поканихме всички да представят идеите си“, продължи г-жа Роха. За оценяване на идеите в някои провинции дори си спретнали жури от професионални организации.

Процесът на приближаване на мярката към хората продължил със семинари, на които служителите от министерството разяснявали на желаещите да участват как да си попълнят заявленията и да създадат групи.

(Да поясним, че кандидати по мярка 16.1 за иновации могат да бъдат оперативни групи, в които участват поне един фермер, поне един човек на науката и неправителствена организация.)

Жалкото беше, че организирането на тази конференция не беше по идея на аграрното министерство, а на Института по агростратегии и иновации (частна структура) с финансовата подкрепа на правителството на Норвегия и на българска банка. В нея участваха и експерти от МЗХ, и не знам дали и те са се сетили като публиката колко изостават с предварителните разяснения по мярката. Когато един човек от залата се обърна към служителите в министерството с молба да се организират по-често подобни конференции, за да им светне на българите какво и как да направят, отговорът бе, че и фермерите трябва да проявят активност. Е, как да си активен за нещо, за което не знаеш нищо?

В същия ден на друг семинар холандски експерти отвориха очите и за друго – кооперативите. Това сигурно е най-успешният модел, но очевидно е необходим висок интелект да създадеш матрица, по която да работи един кооператив, така че да е справедлив и взискателен към всички в структурата. У нас точно подозрението, че някой или нещо ще прецакат или всички, или повечето, е бариерата. Но ако има схема, която гарантира справедливост, земеделците ще се усмихнат. В Холандия са отишли още по-нагоре. В техните девет кооператива на овощари участват с дялове фермери, научни институти и правителството. Не стана ясно защо ѝ е на държавната власт да е част от кооператива  и как технически се случва това. Но за партньорството на науката в холандското земеделие се знае отдавна. Земеделските стопани посочват кое в практиките трябва да се подобри, а научните работници започват да мислят и действат по задачата. Резултатът се вижда: Холандия е световен шампион както в оранжерийното производство и цветята, така и в инвестиционните схеми, които прилага в земеделието на други държави.

И накрая, след като обиколихме тук и там из Европа, да се върнем у нас и да погледнем пременения Илия, който си е все в тия. Почти всеки у нас е, както наскоро каза един успешен фермер, „самостоятелна бойна единица“. Селскостопанската академия пък е самостоятелна нула, тъй като от много време няма бюджет за наука. Никой министър не е измислил досега как да използва потенциала на хората в нея и понеже не се сеща, е по-лесно да разбие структурата ѝ. Земеделците не са обгрижваното дете на властта, но властта се държи често се държи като глезеното дете на земеделците. Мерки, отворени на тагадък, пари, раздадени на калпак, прословут воден проект на Световната банка, заради чието забавяне фермерите и тази година няма да могат да получат свежи пари по ПРСР за инвестиции в напояване… Така стоят нещата и ако има някой, който си мисли, че парите на Европа и загрижеността на държавата ще му решат проблемите, то това си е негов проблем.