О, спомняте ли си госпожо … миналите избори

Убийствата и скандалите в мандата на тройната коалиция не бяха в друг живот, а само преди 5-6 години. Да си ги спомним

Agroplovdiv

Искрено възмутени, силно загрижени и национално отговорни … политиците налапаха микрофоните, за да коментират подслушванията на Цветанов. Само ако не ги познавахме, как щяхме да им вярваме! И не че Цветанов е невинен. То стига само да му видиш лицето, за да си наясно, че каквото и да каже, трябва да си помислиш обратното, ако искаш да си по-близо до истината. Но пък тъй като паметта ни е къса, защото животът наслагва нови и нови поводии за горчиви размисли, се порових за скандалите преди изборите през 2009 година. И старите истории направо избухнаха!

Тройната коалиция, която днес хвърля камъни сякаш е невинна, не ни е оставила и ден на мира по време на мандата си.

Четирите години на управлението ѝ са потънали в кръв. Да, буквално.

През август 2005 година, горе-долу когато Станишев дава клетва, е застрелян на Слънчев бряг Георги Илиев – босът на „Локо Пд“, подземен шеф, чието име се споменаваше с респект особено от полицаите. Така и остана неразкрит поръчителят, както и физическият убиец.

Два месеца по-късно, убийството на Емил Кюлев накара много хора с гузна съвест да потръпнат в страх кой и защо си разчиства сметките с интересно забогателите хора. Извършителите и досега са неразкрити.

Пак през октомври бе убита директорката на Агенция „Митници“  Шинка Манова – убийците са неизвестни.

Февруари 2006 г. Иван Тодоров-Доктора е взривен и духът му отлита сигурно към ада.

Началникът на архива на Националната разузнавателна служба Божидар Дойчев е открит мъртъв на работното си място през ноември 2006 г., а това отново пали темата с досиетата и евентуалните причини за смъртта на Дойчев.

Януари 2007 г. е застрелян кметът на Елин Пелин Янко Янков. Кой и защо – въпросите са отворени още и наказателните институции вероятно никога няма да ги затворят.

През май 2007 г. е застрелян и председателят на Общинския съвет на Несебър Димитър Янков. За него се знаеше, че е политик и хотелиер, натрупал милиони от продажбите на общински земи на бъдещи хотелиери. Защо е гръмнат? Отговорът сигурно е лесен, но ако някой го е търсел, са го спрели.

Пак през май е убит и кюстендилският бизнесмен Александър Тасев – приятел на кръгове от БСП и НДСВ. Но и за това престъпление няма възмездие.

На 10 юли 2007 г. в центъра на София посред бял ден е прострелян бизнесменът Манол Велев, съпруг на тогавашния шеф на спорта в родината Весела Лечева. Той остава жив труп, а атентатът още е разкрит.

За установените случаи на корупция в годините на тройната коалиция ще трябва много, много място, за да се опишат. Като се започне със скъпите „къщички“ – фургони на Емел Етем, доставени от турска фирма в помощ на наводнените и се стигне до шефа на пътната агенция Веселин Георгиев с прословутата афера „батко на братко“. Като се припомнят броените 1 милион евро от Станишев на лобиста Петер Хохегер, част от които той е върнал в агенцията на Моника Йосифова и се стигне до съпруга да социалния министър Емилия Масларова и спечелените от него обществени поръчки. Като се сетим за спонсора на Георги Първанов – Любомир Стойков и участието му в общинско-частни инвестиции в Созопол, а също и в аферата „Сапард“ и стигнем до придобиването на пловдивския панаир от Георги Гергов, ей така, от симпатии…. И още доста скандали могат да се припомнят, особено за Румен Петков и връзките му с подземния свят – Маджо, Маргините, Алексей Петров и т.н. Ексцентричностите му, пиянствата, приятелствата с български милиардери и т.н.  А също и за Румен Овчаров, който по време на процеса срещу Вальо Топлото беше изгубил 4 букви от фамилията си? Но след като мина в опозиция си ги намери.

Спомняте ли си как Станишев се обърна към вносителите на подписката за оставка на правителството след спирането на европарите? „Здравейте, циркаджии“, им каза. Много достойно! Поведенчески образец за премиер!

Предишният посланик на САЩ у нас Нанси Макълдауни беше направила един убийствен коментар след изборите през юни 2009 г. „Един боклук излиза, друг боклук влиза“. Това го разбрахме от публикация на Уикилийкс.

И днес е така. Няма невинни в българската политика, както и в политиката изобщо. Но пък няма и срам. Политици, които трябваше да станат отшелници, за да опитат да изчистят съвестта си, днес си оправят вратовръзката, слагат си капки за блясък в очите и се изтъпанчват пред камерите. Възмутени и национално отговорни. Гледам ги и се чудя. Не са лале, не са зюмбюл със сигурност, а са някакъв особен плевел булгарикус. Е, след 2-3 седмици пак ще го насадим в парламента.