Извънредните мерки, предложени от Брюксел за земеделието, донесоха разочарование

Михаил Михайлов, Юлия Маджарова и Слави Трифонов коментират решенията на Съвета по земеделие и рибарство

Обявените решение от Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, който се проведе на 14 март, донесоха разочарование както на животновъдите, така и на млекопреработвателите, а също и на овощари, и градинари.

Според изпълнителния директор на Националния съюз на говедовъдите в България (НСГБ) Михаил Михайлов, разрешението да се сключват доброволни споразумения за производство и доставки между организациите на производителите, междубраншовите организации и кооперативите в сектора на млякото и млечните продукти, не касае България. „В Европа има големи кооперативи, които и произвеждат, и преработват мляко. Вероятно тази точка се отнася за тях и ги подсеща да намалят количествата суровина“, предположи той. У нас обаче има само две подобни организации, които са твърде малки – дневно преработват 10-15 тона мляко. „Освен това ние вече намалихме производството на краве мляко“, продължи Михайлов. „По данни на статистиката през януари т.г. то е намаляло с 2 400 тона. Ако тенденцията продължи, годишният спад ще е 6-7 процента. Ние и без друго сме на минимума“, каза той.

Относно решението на Брюксел за временно увеличаване на държавната помощ до максимум 15 000 евро за фермер на година, без прилагането на национални тавани, Михайлов отбеляза, че решението ще зависи от възможностите на националния бюджет. Тепърва (в последната седмица на март) животновъдите и ръководството на Министерството на земеделието и храните ще събират, за да обсъдят сред много въпроси и този. Така или иначе обаче, според изпълнителния директор на НСГБ, от тази извънредна мярка ще се възползват средните и малките животновъдни стопанства, които при досегашните национални помощи не са достигнали този таван.

„Мярката за удвояване на интервенционните тавани на обезмасленото мляко на прах и маслото е неприложима за България“, коментира друго решение на Съвета по земеделие и рибарство Юлия Маджарова от млекопреработвателната фирма „Димитър Маджаров“ в Пловдив. В България не се произвежда сухо мляко, а количествата масло са твърде малки, за да може тази мярка да окаже някакво влияние за подобряване на преработвателния сектор.

Председателят на Съюза на градинарите в България Слави Трифонов също е разочарован от удължаването на извънредните мерки при плодовете и зеленчуците. Черешите отново не са включени в тях, тъй като се очаква на 30 юни забраната на Русия за внос да отпадне. „Това се очакваше и през 2015 г., но не се случи. Ембаргото остана, а производителите на череши не бяха подкрепени от ЕС и годината бе тежка“, обясни той. Според него през 2016 г. ситуацията ще се повтори. Освен това от въпросните извънредни мерки за плодовете и зеленчуците, българските производители почти не се възползват заради прекалените условия и ниските компенсационни цени.