Нещо истинско и библейско: Каракачанска ферма под връх Ботев с хиляди животни

Десет човека от рода отглеждат овце, биволи, кози, крави и коне (без да се броят кучетата)

Каракачаните са номадско племе, което е живеело по нашите земи от хиляди години. Според летописите, преди пет века те започват да се предвижват като пастири на големи стада от гръцките планини на север към България. От ранна пролет до късна есен те обикаляли със своите овце планинските пасища на България. С настъпването на зимните студове отново се завръщали в Южна Тракия. Постепенно започнали да се установяват в българските земи и да стават част от местното население.

Животновъд от дете

Никола Кулов от село Васил Левски е от каракачански род, избрал да се засели в красивото старопланинско село между Карлово и Казанлък. Той е потомствен животновъд и ако искате да си представите как е изглеждал библейският Авел, можете да се вгледате в него. Най-добрият помощник е съпругата му Таня. Помагат му още синът Яни и дъщерята Агора. Във фермата се трудят 10 души, все роднини. Отглеждат 500 каракачански овце, 150 биволи българска Мурра, към 230-240 български млечни кози, наши редки породи месодайни и млекодайки крави, общо към 300 и 23 каракачански коне. А за пазачи на това стадо, което наброява над хиляда глави, служат умните и изчезващи у нас кучета от породата Словашки чувач, създадена през 17 век. Пасищата на Кулови са на 300 метра по въздух от връх Ботев в местността „Джендема“ („ад“ в превод). Фермата носи името „Под Балкана“.

Никола разказва, че още от дете се грижи за овцете, които е отглеждал някога баща му, а преди това и дядо му. След 2000-а година е започнал да купува и другите животни. Биволи, защото ги харесва. Коне, защото са му хоби. Кози, защото са най-доходните животни. За кравите не обяснява причините, но и те са от изчезващи породи.

Той е непрекъснато сред животните, а работният му ден не е по-малък от 12 часа, а понякога е 16-17 часа, особено през зимата и напролет, когато стадото се множи. Всеки ден е делник, всеки празник се отбелязва с работа.

Наред с това, фамилията обработва под аренда към 1000 декара, които засява със зърнени култури за концентриран фураж. Още 400 дка люцерна и над 200 дка бобови. Добивите от тях задоволяват към 90 на сто хранителните ресурси за животните. Стопанисва и пасища, чиято достатъчност оценява на 70-80 процента. Проблемът му е, че мерите са в защитения парк „Централен Балкан“, откъдето поставят ограничения. В „Джендема“ има мечки, вълци и други хищници, но Никола обяснява, че предпочита да срещне мечка отколкото змия или смок. Защото мечката ще го отмине, но змията може да го убие, така както е убивала животни. В с.Васил Левски е известен само един случай, в който мечка е посегнала на човек и той от 40-те години на миналия век. Докато ухапаните от змии са много, съпоставя логично мъжът.

Най-трудните години

Най-трудното за фамилията Кулови не е работата. „Трудът краси човека“, вярва в поговорката Никола и покрай нея дори смята, че технологиите не са за добро, тъй като отучват човек от това да се труди, правят го мързелив и покрай това, несимпатичен. „Трудът се отблагодарява“, е другата му истина. Та, най-трудните моменти са били по време на хиперинфлацията при управлението на Жан Виденов. В началото на 1997 г. той продал един камион със 150 агнета, а получените пари му стигнали да закупи една пералня. „Днес от един камион агнета ще взема 15 хиляди лева и няма пералня, която да струва толкова“, сравнява той.

Всяка година е трудна, защото семейството влиза от заем в заем – веднъж, за да увеличи стадата, втори път – да осигури прехраната им, трети път – да закупи техника, четвърти – да направи демонстрационна мандра. Заемите вървят с ипотеки и докато се изплатят, съдбата виси на косъм. Но пък благодарение на тях животновъдното стопанство е оборудвано с доилни агрегати, с комбайни и трактори, с електрически пастир, а от миналата година и с малка мандра, за която е помогнало със средства швейцарското правителство, както и фондация „Биоселена“. Ръководството на мандрата е в ръцете на Таня Кулова.

Мандрата

Мандрата е направена според изискванията на прословутата Наредба 26. За да съществува, неоценима помощ са оказали от „Биоселена“ – с технологии, проекти и консултантска дейност. Таня поставя сред най-големите трудности общуването с администрацията. „Не е както говорят и обещават от министерството. За всяко нещо трябва да ходиш по няколко пъти в администрациите. Връщат те за запетайка. Когато искахме да пуснем мандрата, отидохме с човек от „Биоселена“. Отново опитаха да ни кажат, че документите ни не са наред, но човекът от фондацията се намеси и заяви: „Изпълнили сме това съгласно член един кой си, а онова според друг член. Всичко е точно и нямате право да ни връщате“. Ако не беше той, още щяхме да ходим по мъките, защото когато чиновниците не знаят нормативите, най-лесно им е да връщат безкрайно производителите, без да им обясняват какво точно искат“, разказва Таня.

За откриването на цеха за овче и биволско сирене и кисело мляко на 19 юни 2015 г. пристигнал и швейцарският посланик Денис Кнобел. Преработката на млякото се ръководи от снахата на Никола – Дарина, а в момента е на етап регистрация и производството на сирене от козе мляко.

По какво се различават истинските млечни

Когато отвориш истинско кисело мляко и гребнеш с лъжица, на празното място веднага се появява суроватка, обяснява Дарина. При заводските кисели млека суроватка няма, тъй като те използват нишесте, което „обира“ водното съдържание в млякото.

Когато пък използваш истинско сирене и правиш макарони или нещо на фурна, то се стопява. Видима следа не остава от него. Но то се претапя във вкуса на ястието. При масовите сирена след като минат през „огън“, бучките се смаляват, но се виждат, защото в тях има сухо мляко. „Това е така, защото производството на сурово българско мляко е малко и големите млекопреработватели не могат да направят производство, ако не използват сухи млека или други инертни продукти.

Пазарът

По Наредба 26 фермерските продукти нямат да се продават на големи търговски вериги. Затова Кулови не пропускат фермерските пазари в София и в Пловдив, празниците в Троян,  Арбанаси, Рожен и на други места, където стават по-големи сборища на хора. Тази седмица на 1 април те откриха първия си собствен магазин за биволско и овче кисело мляко и сирене в малък магазин в „Кичук Париж“ в Пловдив. Надяват се, че ако той стане популярен и се сдобие с повече клиенти, ще могат да разкрият магазини и в други квартали и градове.

А после?

Искам и сигурно ще увеличим броя на животните, разказва за плановете си Никола Кулов. Например, той смята, че козите са много перспективни. Лактацията им е по-дълга. Обикновено близнят. Дават на ден по 3 литра мляко, което се изкупува за 0.70 лв., докато една овца дава един литър на цена 1.40 лв. „Хем са продуктивни, хем икономични“ обобщава той.

Заради месодайните породи говеда каракачанската фамилия има намерение да направи втори цех – за фермерско месо и месни продукти. Това са най-общо бъдещите планове – в откриването на пазари и в разнообразяването на асортимента.

Защото семейството иска да е готово за новото време след 2020 г., когато европейски субсидии вече няма да има.