Фермери юнаци не искат субсидии, а работници

Повечето зеленчукопроизводители от село Юнаците не знаят, че могат да получат обвързана подкрепа

 

Кметът на Юнаците Стоян Кузев

Кметът на Юнаците Стоян Кузев

През декември 2015 г. кметът на село Юнаците, област Пазарджик, Стоян Кузев задвижи вълната на протеста срещу еднодневните трудови договори в земеделието. Самият той – зеленчукопроизводител, не тръгна сам, а с подкрепата на около 50-60 земеделски производители на селото. Направи го свободно и независимо като кмет на американско село, някъде в Тексас. Днес, към края на май, след като изтече половин година, след около десет срещи в земеделското и социалното министерства, както и в парламента, в правителството и Инспекцията по труда, след четири организирани протеста – три в Пазарджик и последният – на 23 май 2016 в София, промяна в Кодекса на труда все още няма. Еднодневните трудови договори, такива, каквито бяха приети миналата година, са в сила. Има ли нещо по-мудно от държавата?

В Юнаците духа вятър, кани се да вали. Група от по-едрите зеленчукопроизводители в селото са се събрали в центъра заедно с кмета Кузев и покрай темата за недобре поставените еднодневни договори, те завъртат и останалите проблеми в земеделието.

Ние се молим на работниците, не те на нас

„Нещата у нас са обърнати. Може да има безработица, но в земеделието ние се молим на работниците да свършат работа срещу заплащане. Не те на нас“, обяснява Стоян Кузев. Около 2000 души е населението в Юнаците, а от тях горе-долу половината са роми. Фермерите са около 60 и не се делят на българи и цигани. Стефан Кузев например, който е ром, е сред най-едрите. „Караме работници от Злокучене, от Дорково, от Света Петка, а, бе, от майната си“, обобщава Стефан Стойчев. „През зимата раздаваме заеми на ромите, за да изкарат до пролетта. По 500, по 200, по 800 лева“, изрежда Стефан Кузев.

фермери от Юнаците

 

„Понякога идват на полето 15-годишни майки на бебета. Искат да ги наем на работа, за да изкарат и нещо за прехрана, но според кодекса, нямаме право да наемаме непълнолетни“, посочва кметът.

И точно когато зеленчукопроизводителите са събрали работна ръка от близки и далечни села, и благодарят на късмета си, че денят ще е ползотворен, процедурата по еднодневните трудови договори разпилява събраното.

Еднодневните договори – хем малки като време, хем големи като часове

Еднодневните договори предполагат, че един нает работник ще се труди 8 часа в едно стопанство. Практиката обаче е друга. Зеленчукопроизводителят има нужда от 30-те работника за 4 часа. На полето продукцията е свежа и той не може наведнъж да обере стоката, а тя да съхне в склада. Днес търговците са казали, че ще му изкупят два тона карфиол, примерно. Затова след като се изпълни заявката, работниците са свободни и се отправят към полето на другия зеленчукопроизводител. Според Кодекса на труда, и двамата фермери обаче трябва да сключат с берачите еднодневни договори, което е абсурдно. Затова от Юнаците искат договорите да са почасови – за 4, или 6, или 8 часа.

В същото време ежедневното им попълване е една бумащина, която хем им отнема полезни часове, хем им гони работниците. Затова по-кардиналното решение на проблема е договорите да се отчитат сезонно.

Осигуряване на държавата
Ангелина Чолакова

Ангелина Чолакова

„Ние внасяме осигуровки за работниците, но те не отидат по тяхната партида, а в касата на държавата“, твърди кметът Стоян Кузев. „Парите отиват в някаква дупка“, обобщи той. „Ако някой е регистриран в Бюрото по труда като трайно безработен, тогава държавата му плаща здравната осигуровка“, уточнява Ангелина Чолакова. „Но има много безработни, които не са регистрирани в бюрата и за които държавата не внася осигуровки. Тези суми, които ние плащаме за тях, потъват някъде“, уточни тя. А това означава, че земеделците поемат част от социалните плащания, които пък държавата разпределя, както реши.

Защо властта трябва да ни ангажира със своите проблеми? Тя не може да прибере осигуровките на наетите – иска ние да свършим тази работа. Не може да ги накара да платят 10% данък върху доходите, затова ги иска от нас в края на годината, когато отчитаме договорите, обясняват земеделците.

Административно недоносче

„В разписките, които работниците трябва да подпишат в края на работния ден, се казва, че „аз, еди кой си, днес получих нетно трудово възнаграждение от 15 лева след като ми бяха удържани 4 (5) лева лични социално-здравни осигуровки и данък върху дохода. Така е, защото според нормативите осигуряваме хората върху 421 лева месечно, какъвто е минималният праг за тази дейност. Да, обаче, работникът не е съгласен да работи за 15 лева и ние му плащаме 20“, разказа Ангелина. Тя обобщи, че на практика, на фермерите един работник им струва 30 лева на ден. В тази сума влизат и 6-те лева, които те плащат предварително, за да закупят от НАП бланките за еднодневни трудови договори.

От друга страна, парите за закупените веднъж трудови договори, които не са попълнени, защото градушка, наводнение или болест са унищожили внезапно реколтата, не се възстановяват. Указанието е, че се презаверяват за следващата година. Държавата пари не връща.

Не искаме субсидии

Не искаме субсидии нито от Европейския съюз, нито от държавата, единодушни са местните зеленчукопроизводители. Повечето от тях въобще не са разбрали, че могат да отбележат в заявленията за директни плащания графата за обвързана с производството помощ. Те получават единствено субсидията за площ – към 30 лева за декар. Твърдят, че от общинската земеделска служба никой не ги е подсетил, че като зеленчукопроизводители могат да разчитат и на 218 лева/дка „обвързани“. Малцина са запознати с тази възможност дори сега, когато отминава втората година за подаване на заявления за директни плащания.

Въпреки, че в селото картофопроизводството е широко застъпено, земеделците от пазарджишкото поле не получават държавна помощ за опазване на културата от телени червеи. Тази година към сектор „картофопроизводство“ се разпределиха по 50 лева на декар, но бюджетът е само за планинското производство на картофи, което е с по-късни срокове.

„И без субсидиите ще оцелеем, но само ако държавата ни остави на мира да можем да си наемаме работници. Защото с тези договори, те бягат. Без договорите пък ние рискуваме глоби от Инспекцията на труда. Глобят ли ни (а глобите са огромни), ще спрем да се занимаваме със земеделие. Спрем ли, селата допълнително ще опустеят“, твърдят производителите от Юнаците.

 

 

Leave a Comment