Бюлетин 

за поява, разпространение, плътност, развитие, степен на нападение,

начини и средства за борба с вредителите по  земеделските култури за периода

до 31 май 2013 година

Издава се от Българска агенция по безопасност на храните

ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК

Фенофази : „вретенене – начало на изкласяване”

Основни вредители за периода:

Вредна житна дървеница

Житни пиявици

Пшеничен трипс

Брашнеста мана

Септориози

Кафява (листна) ръжда  по пшеницата 

Вредна житна дървеница

През втората половина на месец април е установена масова миграция на презимувалите дървеници. Масовата миграция на вредната житна дървеница обикновенно съвпада с масовата копулация на вредната житна дървеница. Констатирано е начало на яйцеснасяне от 24.04 за района на Варна. Масово яйцеснасяне се очаква около средата и през втората половина на месец май.

Популацията на мигриралите дървеници се установява със стандартен  ентомологичен сак в тихо и слънчево време. Отчетената плътност на възрастните в някои от посевите се движи от 0,1 до 1 бр/кв.м.

Химичен контрол на вредната житна дървеница се осъществява на два етапа. Първият етап се провежда след приключване на пролетната миграция срещу възрастните, при съотношение между мъжки и женски индивиди 1:1 и при отчетена плътност над прага на икономическа вредност:

• 2  бр/кв. .м  при суха пролет, слаби и редки посеви ;
• 4  бр/кв. м  при нормален посев и благоприятни климатични условия;

• 6  бр/кв. м  при хладна пролет и гъсти посеви ;
• 1-1,5  бр./кв. м. за семепроизводните посеви;

Към химичен контрол срещу възрастните трябва да се пристъпва само при крайна необходимост, тъй като смъртността им е по-ниска, а биологичните регулатори на житните дървеници загиват масово. За да се опазят биологичните агенти, да се използват разрешени продукти за растителна защита с бърз начален ефект, кратко последействие и ниска токсичност за полезните видове.

Възрастните женски дървеници се паразитират от мухите от род Phasia, а яйцата от яйчните ендопаразити от род Trissolcus (=Asolcus) и род Telenomus.

Вторият етап от химичният контрол е насочен срещу ларвите на неприятеля.

Житни пиявици

В нашата страна икономическо значение имат обикновената житна пиявица и синята житна пиявица. В обследваните посеви плътността на възрастните насекоми е под прага на икономическа вредност. Когато нападението е на огнища по края на посевите,  да се извършва третиране на петната или  окрайчване на полето.

Във фенофаза „вретенене” прагът на икономическа вредност за възрастните е:

• 30 бр./кв. м  при суха пролет и редки посеви;
• 50 бр./кв. м  при хладна пролет  и гъсти посеви;

Възрастните снасят яйцата си от горната страна на листата, наредени във верижка. Начало на яйцеснасяне е констатирано от края на първата десетдневка на месец април. Да продължат обследванията за установяване на масово яйцеснасяне  и начало на излюпване на яйцата. Плътността на ларвите се определя чрез директно отчитане на  едно растение.

Във фенофаза „изкласяване” – „цъфтеж” прагът на икономическа вредност за ларвите е:

• 2 бр./стъбло или 20% унищожена листна маса;

Пшеничен трипс

В края на месец април е регистрирана поява на възрастните трипси в посевите с пшеница. Възрастното се концентрира по класовете на още неизкласилите растения и вреди като смуче сок от тях. Обикновено горната част на класа в мястото на смучене побелява, остава недоразвита и класчетата не образуват зърна.

Повишаването на температурите в края на месец април ще провокира засилване на вредната дейност и намножаване на популацията. Праг на икономическа вреднаст:

• 10 бр. възрастни/стъбло – във фенофаза„вретенене”
• 20 бр. ларви/клас при суха пролет – във фенофаза„вретенене”
• 30 бр. ларви/клас при влажна пролет – във фенофаза„вретенене”

Брашнеста мана

            Преваляванията през месец април и последващото повишаване на температурите създадоха благоприятни условия за развитието на болестта.  В гъстите и ранни посеви с пшеница се наблюдават пустули по долните етажи на растенията.

Брашнестата мана се развива през целия вегетационен период и напада всички зелени органи. Формирането на добива се влияе най-силно от проявите на болестта  във фенофазите от  „поява лигулата на листа” до „цъфтеж”. При запазване на флаговият лист и на класа от нападение, заразените растения са в състояние да формират нормален добив.

Праг на икономическа вредност :

• 30% степен на нападение и първи пустули върху предпоследен лист, във фенофаза „поява лигулата на флагелния лист”;
• 30% степен на нападение и първи пустули върху флагелния лист, във фенофаза „поява на ½-ра от класа” – „край на цъфтеж”;

Септориози

Видовете септориози се развиват при висока въздушна влажност или продължително дъждовно време и при по-висока температура на въздуха. При обследванията през месец април се наблюдават петна по листата от слаба до средна степен на нападение в областите: Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Кюстендил, Ловеч, Перник, Плевен, Сливен и Търговище. Степен на нападение от 25 до 35% е отчетена в посеви в област Перник.

Кафява (листна) ръжда  по пшеницата

Негативно върху добива се отразява нападението на флагелния лист. Да се водят  редовни наблюдения за установяване разпространението и степента на нападение на болеста.

Праг на икономическа вредност :

• 10% степен на нападение, във фенофаза „1-ви, 2-ри възел на житните култури”;
• 10% степен на нападение и първи сори по предпоследния лист, във фенофаза „поява лигулата на флагелния лист”;
• 10-20% степен на нападение и първи сори върху предпоследния лист, във фенофаза „поява на ½-ра от класа”;
• 30% степен на нападение и първи сори по флагелния лист, във фенофаза „край на цъфтеж”; 

РАПИЦА

Фенофази : „цъфтеж”- „образуване на шушулки”

Да се спазва чл.33, ал.1 от Закона за пчеларството – „Забранява се употребата на продукти за растителна защита и препарати за дезинсекция и дезинфекция върху земеделски и горски култури, трайни и крайпътни насаждения и медоносна растителност, намираща се във фаза на цъфтеж и през периода на отделяне на мана.”

Основни вредители за периода:

Рапичен цветояд

Зелев шушулков хоботник

Бяло гниене  (Склеротиниоза) 

Рапичен цветояд

Контролът на рапичния цветояд е насочен срещу възрастните преди цъфтежа на рапицата. Когато нападението на рапицата е във фенофаза „бутонизация”, биват повредени чашелистчетата, венчелистчетата, тичинките и зародиша. При започнал вече цъфтеж, повредите са нищожни.

Праг на икономическа вредност:

• Фенофаза бутонизация – „зелен бутон”:

–     2 бр./растение в  посев под оптималната гъстота и по-слаб потенциал;

–     4 бр./растение в посев с оптимална гъстота и добър потенциал;

• Фенофаза бутонизация – „жълт бутон”:

–     4 бр./растение в посев под оптимална гъстота и по-слаб потенциал;

–     6 бр./растение в посев с оптимална гъстота и добър потенциал;

• Фенофаза бутонизация – „начало на цъфтеж” до 10% отворени цветове:

–          над 8  бр./растение;

Женските разполагат яйцата си върху тичинките или плодника на цветовете. Излюпените ларви се хранят също с полен, както възрастните екземпляри.

Зелев шушулков хоботник

Хоботниците се хранят с цветните пъпки. Женските снасят в повечето случай по едно яйце в шушулка. Най-голямо количество яйца се снасят в периода, когато растенията още цъфтят, но шушулките в долната част на съцветието започват да се удължават. Ларвите се излюпват след 8-10 дни и започват да се хранят със семената.

Нападнатите шушулки трудно се различават от здравите. Когато ларвите напуснат растението върху повредените шушулки се появяват малки отвори. Преките щети нанасяни от възрастни и ларви при тяхното хранене не са големи, но те създават подходяща среда за яйцеснасяне на зелевото комарче по шушулките. Когато по време на цъфтежа на рапицата времето е топло, повредите са по-големи. Праг на икономическа вредност:

• 2-4 бр.възрастни/кв.м. 

Бяло гниене (Склеротиниоза)

В България не са наблюдавани икономически щети причинени от склеротиниоза по рапицата и няма натрупан инфекциозен потенциал в почвата. За да се развие успешно болестта е необходим продължителен валежен период по време на опадване на венчелистчетата и почва, заразена със склероциите на гъбата. Атаката на патогена се подпомага от слаби или наранени от вредители и градушки растения.

Да не се предприемат излишни третирания особено, ако по време на цъфтеж не са валяли дъждове и е спазен правилният сеитбооборот на културата. 

СЛЪНЧОГЛЕД И ЦАРЕВИЦА

Основни вредители за периода:

Сив царевичен хоботник

Видове щурци

Сив царевичен хоботник

Сивият царевичен хоботник нанася особено големи повреди при поникването на растенията. Той прегризва кълновете на растенията под почвата или унищожава младите растения над почвата. При висока плътност е в състояние за няколко денонощия да компрометира целият посев. След 5-ти лист растенията са в състояние да преодолеят повредите.

Специално внимание трябва да се обърне на площите, засети с нетретирани семена. Към вегетационно третиране да се пристъпи при масовата поява на хоботника и отчетена плътност от възрастните над прага на икономическа вредност.

Праг на икономическа вредност при слънчоглед за сив царевичен хоботник:

• 2 бр.възрастни/кв.м. във фенофаза „поникване”;
• 5-6 бр.възрастни/кв.м. във фенофаза „4-5-ти лист”;

Праг на икономическа вредност при царевица за видове хоботници:

• над 2 бр. възрастни/кв.м. във фенофаза до „5-ти – 7-ми лист”; 40-50%  повредена листна маса;

Видове щурци

През първата половина на месец април е отчетена висока плътност и начало на вредна дейност от презимувалите ларви на щурците в района на Бургас. Вредителите се наблюдават в лични дворове, необработваеми площи и в масиви засяти с полски култури. В България основно се срещат два вида щурци – щурец пустинник и полски щурец. Те са многоядни и се характеризират с широка екологична и хранителна пластичност. Повреждат голям брой културни и диви растения, но особено големи щети нанасят на слънчогледа и царевицата непосредствено след поникване до 2-ри – 3-ти лист. Ларвите се хранят, като нагризват или прегризват младите растения в основата. Възрастните се очаква да се появяват в края на месец май. Те нанасят повреда подобна на тази причинена от ларвите, но също така нагризват листата и нежните части на растенията.

Поникващите площи да се обследват редовно.

Праг на икономическа вредност при слънчоглед във фенофаза „поникване”:

• 1-2 бр.възрастни/кв.м. при сухо време;
• над 2 бр.възрастни/кв.м. при влажно време; 

ТЮТЮН

Основни вредители за периода:

Тютюнев трипс

Листни въшки

Тютюнева бълха

Див огън

Мана

Кафяви листни петна (Алтернария)

Плевели на полето 

Тютюнев трипс

Възрастните трипси и ларвите се хранят, като смучат сок около нерватурата на листата. Там където са се хранили трипсите, листата остават без хлорофил и около жилките се образуват белезникави сребристобели петна и ивици. Повредените листа остават зелени, те не могат  правилно да узреят и да се изсушат. Опазването на тютюна от тютюневият трипс и бронзовостта трябва да започне още в лехите. Последното пръскане на разсада се прави 3 дни преди започване на разсаждането с един от разрешените за контрол на трипса инсектициди. До разсаждането площите да се поддържат чисти от плевели. Разсаденият тютюн да се окопава редовно за унищожаване на плевелната растителност, която е добър гостоприемник на тютюневият трипс и вируса на доматената бронзовост. Необходимо е при пръсканията да се осигури редуване на инсектицидите, за да се избегне създаване на  устойчивост.

Праг на икономическа вредност след разсаждане :

• единични индивиди на 10 – 12% от  растенията;

Листни въшки

Най-опасна при тютюна е прасковената листна въшка. Тя е мигриращ вид с основен гостоприемник прасковата и междинни – тютюна, картофите, доматите, пипера, краставиците, и др. Контрола на листните въшки трабва да започне още в лехите с разсад. При установяване на единични екземпляри веднага се пръска. Въшките освен, че нападат листата на тютюна, смучат растителен сок и отделят „медена роса”, те са преносители и на вирусни болести. При тютюна са преносители на краставично мозаечния вирус (CMV) и сипаницата – картофения ипсилон вирус (PVY).

Праг на икономическа вредност през вегетацията:

• първо третиране – 5% нападнати растения;
• второ третиране – 15 – 20% нападнати растения; 

Тютюнева бълха

Тютюневата бълха е вредител по тютюна, картофите, доматите, патладжана, пипера,  но напада и плевелна растителност. Първоначално бръмбарите се хранят с плевелната растителност, а по-късно преминават по тютюневия разсад. Ларвите повреждат разсада, като правят нагризвания по кореновата система и стъблото. Повреденият разсад след разсаждането загива. Бръмбарите от новото поколение вредят по тютюна на полето. Нагризват листата на растенията под формата на малки отвори. Повредените растения силно изостават в развитието си, а повредените листа са с ниско качество. Тютюневата бълха бързо се приспособява към условията на средата и бързо развива устойчивост към използваните инсектициди. Бръмбарите са преносители на вирусни болести, което допълнително увеличава тяхната вредоносност. На полето контрола на бълхата се съчетава с контрола срещу тютюневият трипс.

Див огън

Въпреки, че дивият огън нанася най-силни повреди на младите растения в лехите, болестта може да порази тютюневите растения във всички фази от развитието им. Бактерията напада най-вече листната тъкан, но при силна инфекция и благоприятни условия поразява стъблото и деформира цялото растение. На полето типичните симптоми са точка с кръгъл ореол, жълто зелена хлоротична тъкан.

Контролът върху дивия огън се осъществява с агротехнически и химични средства. Заболелите растения в разсада се унищожават, а на полето долните заразени листа се премахват. След проливни дъждове да се извърши пръскане с медсъдържащи средства. 

Мана

От агротехническите мероприятия много важен е правилният избор на мястото за производство на тютюн. По-добри условия за развитие на болетта се създават на влажни места с по-малко изложение на слънце. Маната обикновено се появява най-напред по долните листа. Добре е тези листа да се оберат и така не само се прекъсва разширяването на заразата, но се създават условия и за по-добра аерация. Растенията да се напръскат с разрешените фунгициди. Броят на третиранията е в зависимост от метеорологичните условия и степента на зараза.

Кафяви листни петна (Алтернария)

През 2012 г. болестта е констатирана на полето в област Кърджали, в районите на селата Кирково и Паничково. Патогена зимува като мицел в дървесинните растителни остатъци, каквито са стъблата на тютюна и плевелите. Първоначално заразата се проявява по най-долните листа на разсаденият тютюн. Симптомите са кафяви некротични петна. Вторичните заразявания се осъществяват от вятъра и водата посредством спори. Неправилният хранителен режим на тютюна влияе много върху нападението от алтернария. Доминиращо торене с азот, а по-малко с фосфор и калий води до по-силно нападение от болестта. При констатиране на болестта нападнатите листа да се премахнат.

Плевели на полето

След разсаждане тютюна е силно чувствителен към заплевеляване. Плевелите бързо го заглушават и затормозяват растежа и развитието му. Въпреки това докато развие 1/3 от нормалният брой листа, тютюнът запазва силната си регенеративна способност и ако плевелите се отстранят навреме, той може бързо да се възстанови и да даде нормален и качествен добив. Освен, че намаляват добива и качеството на тютюна, плевелите затрудняват и оскъпяват обработките на почвата и беритбата. Плевелите са и „развъдник“ на редица болести и неприятели. Вирусът на доматената бронзовост се установява в редица плевели: лападолистно пипериче, живовляк, звездица, лобода, др. Тютюневият трипс зимува по плевелите и от тях преминава върху тютюна. Необходимостта от контрол на плевелите се налага не само, за да се премахнат преките щети от тях, но и за да се намалят повредите по тютюна от болести и неприятели. Основните тютюнопроизводителни райони са масово заплевелени с великденче, паламида, поветица,  просфорник, обикновен щир, бяла куча лобода, кокоше просо и кощрява. В някои райони основен плевел е полския синап, а в Петричко и Сандански значително е разпространено кръвното просо. През последните години, големи площи са нападнати от балур, татул и черно куче грозде. Състоянието на плевелните асоциации в района и степента на заплевеляване, определят системата от мероприятия,  които трябва да се предприемат срещу плевелите в тютюневите полета. При вземане на решение за химичен контрол на плевелите, да се използват само разрешени хербициди в оригинални опаковки с етикети на български език. 

ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ

Оранжерийно производство – домати и краставици

Основни вредители за периода:

Оранжерийна белокрилка

Калифорнийски трипс

Листоминиращи мухи

Доматен миниращ молец

Паежинообразуващи акари

Кафяви листни петна (Алтернария)

Сиво гниене

Листна плесен

Мана по тиквови (Кубинска мана)

Брашнеста мана по краставици

Бактериен пригор (Ъгловати петна)

Фузарийно гниене 

Оранжерийна белокрилка

В оранжериите неприятелят се размножава целогодишно. Възрастните и ларвите се хранят от долната страна на листата, като смучат сок. По листата и плодовете се появяват хлоротични напетнявания. При храненето се отделя лепкава течност „медена роса”, върху която се развиват сапрофитни гъбички.

Жълтите лепливи плоскости привличат неприятеля. Контролът срещу белокрилката изисква редовно обследване и навременно третиране с разрешените инсектициди, спазвайки карантинните срокове.

 

Калифорнийски трипс

По листата, листните дръжки, цветовете и плодовете се образуват сребристобели или ръждиви петънца с тъмнокафяви точици. При силно нападение те се сливат, обхващат цялата петура и тя изсъхва. От долната страна на листата се откриват малки, жълтеникави, бледозелени или кафеникави с удължено тяло насекоми. При доматите освен преките щети, трипсите са преносители и на вируса на доматената бронзовост.

Контролът срещу тях изисква редовно унищожаване на плевелната растителност. Обследване на площите и пръскане с разрешените продукти за растителна защита.

Листоминиращи мухи

Вредят ларвите, които се хранят с паренхима на листата и при силно нападение листата изсъхват. Женските мухи се хранят с растителен сок от горната повърхност на листата. В резултат на убожданията причиняват дребни, бледи точковидни петна, които по-късно покафеняват. Яйцата се полагат вътре в листата.

Нападението в оранжериите е в резултат на заразен растителен материал или проникване на мухите през вратите и проветрителите. Контрола на неприятелите е изключително труден, поради скритият начин на живот на ларвата. За предотвратяване на масовото им намножаване да се използват оранжеви лепливи уловки.

Доматен миниращ молец

Контрол върху плътността на доматеният миниращ молец включва няколко важни момента, от които основният е възможно най-ранно установяване на вредителя и предприемане на навременни мерки за контрол с него, докато плътността му е все още ниска. Най-сигурният и лесен начин за откриване на вредителя е използването на феромонови уловки. Извеждането на борбата трябва да започне веднага след установяването на първите уловени пеперуди. Контролирането на неприятеля в по-късните етапи е много трудно и най-често неуспешно.

При химичният контрол срещу молеца е много важно да се редуват разрешените продукти за растителна защита, според механизма на действие на активните им вещества. Използването на продукти с един и същ механизъм на действие и излишното завишаване на регистрираните дози на приложение, водят до развитие на устойчивост в неприятеля и намаляват ефекта от пръсканията.

До 31 октомври ще продължи приемът на документи в областните структури на ДФ „Земеделие” за компенсиране на разходите срещу вредителя по „Национална програма от мерки за контрол на Доматен миниращ молец Tuta absoluta Meyrick (Lepidoptera)”.  Помощта се предоставя след представено предписание от Областна дирекция по безопасност на храните за необходимостта от извършване на действия по предотвратяване разпространението на неприятеля.

Държавната помощ се предоставя в натура посредством субсидирани услуги и не включва директни плащания на парични суми към земеделските производителите. Покриват се разходите за купуване на средства за растителна защита (продукти за растителна защита, капани, феромони и биологичен агент).

Паяжинообразуващи акари

Акарите смучат сок от листата и на мястото на убождането се появяват малки, точковидни петънца. Броят на петънцата бързо се увеличава и листата придобиват мраморен вид. Силно повредените листа пожълтяват и по-късно окапват. При висока плътност акарите образуват колонии и изплитат паяжини по всички растителни части. Оптимални условия за развитието им са температури от 25-28°С и относителна влажност на въздуха 60-80%. Контрола с тези вредители трябва да започне още в разсадопроизводството. Необходимо е редовно да се обследват площите и да не се допуска засушаване. 

Кафяви листни петна (Алтернария)

Алтернарията е изключитерно вредоносна болест за доматите отглеждани в полиетиленови оранжерии. Болестта се развива силно при висока въздушна влажност и наличие на капки вода по повърхността на растенията.  В местата за производство на разсад и в полиетиленовите оранжерии, трябва да се осигури добър въздушен и воден режим, като задължително се избягва излишното преовлажняване. При установена зараза да се проведат от две до три третирания през 7-10 дни с регистрирани продукти за растителна защита.

Сиво гниене

Сивото гниене напада всички надземни органи. Развива се интензивно при повишена влажност на въздуха или при повърхностно навлажняване на растенията. Оптимални температури за развитието на патогена са 20-23°С. За да се ограничи болестта е необходимо поддържането на добър въздушен и воден режим в култивационните съоръжения. За да се осигури свободен достъп на въздух, най-долните листа на растенията, трябва да се отстраняват.  Да се избягва поливане непосредствено след колтучене.

Листна плесен

Силно вредоносна  болест при оранжерийното отглеждане на домати. Напада всички надземни части на растенията. Болестта се благоприятства от висока относителна влажност на въздуха и сравнително високите температури над 20°С. При такива условия инфекцията се осъществява за няколко часа. Задължително е да се поддържа добър въздушен и воден режим. При поява на признаците да се третира двукратно през 7-10 дни. 

Мана по тиквови (Кубинска мана)

По листата се появяват жълти петна ограничени от нерватурата. При влажност на въздуха над 80% по долната им повърхност се образува рехав виолетово-сив налеп. Подходящите условия провокират бързо сливане на петната и листата прегарят. За успешният контрол на болестта допринася: проветряване на съоръженията и подгряване на оранжериите в ранните часове на деня, за да не се получава конденз по листата. При установяване на първи признаци да се извършат пръскания със системни фунгициди през 7 дни.

Брашнеста мана по краставици

При по-високи температури и по-ниска влажност на въздуха по листата, стъблата и плодовете се образуват малки петна с неправилна форма, като посипани с бял брашнест налеп. По-късно петната се сливат и листата изсъхват. Фотосинтезиращата повърхност силно намалява и това се отразява върху добива. При установено нападение да се проведе пръскане с регистрираните средства за контрол на брашнеста мана по краставиците.

Бактериен пригор (Ъгловати петна)

Болестта обикновено има икономическо значение при краставици отглеждани на открито, но все по-често започна да се наблюдава и при оранжерийни условия. По листата се образуват мазни петна ограничени от нерватурата. За разлика от кубинската мана при висока влажност на въздуха не се образува налеп, а жълтеникави капчици. Нападнатите тъкани некротират и опадват. При поява на първи признаци да се отстранят нападнатите листа и да се проведе пръскане с медсъдържащи продукти за растителна защита.

Фузарийно гниене

Болестта е една от най-често срещаните по краставиците в оранжерии. В основата на стъблото се наблюдава загнила тъмнокафява тъкан. При висока влажност загнилите тъкани се покриват с едва забележим налеп. Фузарийното гниене се развива при високи температури и почвено засушаване. Патогена през вегетацията се разпространява чрез почвата и болните растения. Заразяват се по-слаби растения в резултат на грешки в режима на отглеждане. За контрол на заболяването е необходимо да се събират и унищожават растителните остатъци. 

КАРТОФИ

Основни вредители за периода:

Колорадски бръмбар

Картофен молец

Картофена мана

Кафяви листни петна (Алтернария)

Пръстеновидно гниене 

Колорадски бръмбар

У нас неприятелят е повсеместно разпространен. Подходящи за изхранването му са картофите, патладжанът и доматите. Най-голяма е икономическата щета за ранните сортове картофи, защото краткият вегетационен период не позволява на повредените растения да възстановят унищожената листна маса. Начало на поява на възрастното е установено в районите на Видин, Кърджали, Петрич, Пловдив и Смолян. Констатирано е и начало на яйцеснасяне в областите Видин и Кърджали.

На малки площи и при ниска плътност възрастните могат да бъдат събирани ръчно и унищожавани. Химичен контрол се провежда при праг на икономическа вредност:

• 10% заселени гнезда при поникване до 10-15 см височина на растенията;
• 5 бр. възрастни на 100 растения при 15-25 см височина на растенията;
• 10 бр. яйчни купчинки на 10 растения при 15-25 см височина на растенията;

Прагът на икономическа вредност за ларвите е:

• 150 бр. ларви на 100 растения при 15-25 см височина на растенията;

• 10% нападнати растения във фенофаза „бутонизация”; 

Картофен молец

За успешният контрол на неприятеля в посевите с картофи, огромно значение имат агротехническите мерки:

• Клубените да се заравят по-дълбоко в почвата по възможност на дълбочина 15-18 см.
• Редовна обработка на почвата през вегетацията.
• Последното загърляне да осигури поне 4-5 см. почва над клубените.

• Подържане на оптимална влажност на почвата – да не се образуват пукнатини. 

Картофена мана

Болестта се проявява през втората половина от вегетацията на картофите след пълно израстване на растенията, в периода от фенофаза „закриване на редовете” до „бутонизация”. Правилното прогнозиране на картофената мана е много важно за нейният контрол. Оптимални условия за развитие на болестта се създават, ако два последователни дни температурата не пада под 10°С, относителната влажност е над 70% и има наличие на вода, роса или мъгла. При такива условия да се извърши предпазно пръскане с регистрираните продукти за растителна защита с контактно действие. При намиране на петна от картофена мана третирането се повтаря след 7-10 дни с продукти за растителна защита със системно действие. В рамките на една вегетация, един препарат или група от препарати с един и същи механизъм на действие, да не се прилагат повече от три пъти.

Кафяви листни петна (Алтернария)

По листата се образуват кафяви, закръгле­ни петна с концентрична структура. Те са  разположени по кра­ищата на листата, но когато се слеят, обхващат целия лист. За разлика от петната на маната, тези на алтернарията са сухи, рязко очертани и трошливи. По стъблата петната са продълговати, кафяви и концентричните кръгове се забелязват по-трудно. Надзем­ната маса прегаря в различни раз­мери. Клубените на болните растения оста­ват бедни на скорбяла, дребни, меки и по-трудно се съхраняват. Патогена презимува в заразените растителни остатъци. Болестта се развива силно при оптимална температура 22-26°С, съпроводена с обилни ро­си и кратки превалявания. При наличие на такива условия да се извършват химични третирания през 7-10 дни с регистрирани продукти за растителна защита.

Пръстеновидно гниене Clavibacter michiganensis subsp sepedonicus

Патогенът не може да преживее в почвата през зимата. Основен начин за запазване и  разпространение на болестта е използването на заразен посадъчен материал. След засаждане на болни клубени, бактерията се развива много бързо и прониква в стъблото и в листните дръжки на растенията чрез проводящите тъкани, обхваща цялата надземна част и корените, като се запазва в младите клубени.

Първите симптоми на болестта се появяват на полето, като бавно увяхване, добре забележимо след прецъфтяването. Болестта започва по долните листа, от всички страни на растението или само от едната страна на стъблото. Краищата на листата се завиват нагоре лъжичковидно, повърхността загубва своя блясък, от сиво-зелени листата стават жълти, а в по-късен етап настъпва некроза. Стъблата се напукват, обезцветяват се и при напречен разрез от тъканите изтича мазен ексудат.

Наблюденията на площите с картофи да започнат от фенофаза „цъфтеж” и да се следи за растения проявяващи признаци на пръстеновидно гниене. В случай на съмнение или симптоми на заболяването, да се уведомят Областните дирекции по безопасност на храните в лицето на инспекторите по растителна защита за вземане на проби. 

ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ

СЕМКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ

Фенофаза: Ябълки – „цъфтеж” – „край на цъфтеж”

Круши – „край на цъфтеж”

 Основни вредители за периода:

      Струпясване по ябълка и круша

Брашнеста  мана по ябълката

Ябълков плодов червей

Обикновена крушова листна бълха

Кръгломиниращ  молец

Калифорнийска щитоносна въшка

Листни въшки

Червен овощен акар 

Струпясване по ябълка и круша

Контрола на струпясването е насочен главно към предотвратяването на първичните заразявания от аскоспори. За целта трябва да се осигури качествено покритие на листната маса, на цветните части и на плодовете. В началото на вегетация дърветата са най-чувствителни, тъй като имат най-голям прираст, а патогена образува и изстрелва най-масово аскоспори.

Първи петна по листата са установени след средата на месец април в областите Варна, Кърджали, Пазарджик, Пловдив и Сливен.  Вторичните заразявания стават с конидиоспори след появата на първите петна и подходящи метеорологични условия. При чести превалявания през месец май, да се извършват третирания със системни фунгициди до преминаване на критичната фенофаза „плод с големина на орех”. Следцъфтежните пръскания се извършват през 8-10 дни в зависимост от използваният фунгицид. Важен принцип при третиранията с продукти за растителна защита е да се редуват на различна база и с различен механизъм на действие, за де се избегне възникването на резистентност в причинителя.

„всички венчелистчета са паднали”

„плод с големина на лешник”

„плод с големина на орех”

       Брашнеста  мана по ябълката

Системна форма на брашнеста мана по ябълката е установена в районите на Бургас Враца, Кюстендил, Пазарджик, Перник и Сливен, локална форма се наблюдава в Пловдив. При сортове, които проявяват по-голяма чувствителност към болестта – Джонатан, Блъшинг голден, Английска зелена, Айдаред, Виста белла, Джанафрий, Мойра и др. – в схемата за химичен контрол да се предпочитат системните фунгициди и колоидната сяра, а в периодите на засушаване да се прилагат редовни поливки.

Самостоятелният контрол срещу брашнестата мана е неизгоден и затова се използват фунгицидите имащи добър ефект и при двете болести.

Ябълков плодов червей

Какавидиране на гъсениците по биоматериал е отчетен в Бургас, Кюстендил и Сливен. Начало на летеж на пеперудите от първо поколение е установено в областите Благоевград,  Пазарджик и Пловдив. Да се проследи динамиката на летеж, яйцеснасяне и начало на излюпване на гъсениците.

Ефикасния контрол на ябълковият плодов червей изисква да се познава много добре развитието на вида. Моментите за провеждане на пръскания зависят от точно определени фази и механизма на действие на продуктите за растителна защита. Сигналите подавани от ОДБХ чрез прогнозните бюлетини по растителна защита са дефинирани по агроекологични райони, а продуктите за растителна защита се препоръчват според механизма им на действие.

С инхибитори на хитиновия синтез, трябва да се пръска няколко дни преди началото на яйцеснасянето, в началото му или не по-късно от няколко дни след това –  до фаза на яйцата „червено кръгче“. Тези продукти са най-ефикасни, когато пеперудите снасят яйцата си на напръскани повърхности. Контактното действие върху яйцата налага високо качество на пръскането. Продължителността на токсичното им действие при отсъствие на валежи е 20-25 дни – периода на усилено яйцеснасяне.

Продуктите на база хлорантранилипрол се прилагат няколко дни преди началото на излюпване. Абсорбират се чрез хориона на яйцата и при излюпване ларвата поглъща достатъчна доза, за да спре да се храни. Продължителността на токсичното им действие при отсъствие на валежи е около 14-20 дни.

С контактните фосфороорганични инсектициди да се пръска при установяване на първите яйца във фаза „черна главичка“ – 4-8 дни след яйцеснасянето. Те имат контактно действие срещу ларвите. Проникват до няколко милиметра в плодовете и действат на вгризалите се в тях ларви. Продължителността на токсичното им действие при отсъствие на валежи е 10-15 дни.

Моментите за третиране със синтетичните пиретроиди са същите, както при фосфороорганичните инсектициди. Поради кратките им карантинни срокове те са подходящи, когато се налага пръскане малко преди беритбата на плодовете.

яйце

яйце във фаза „червено кръгче”

яйце във фаза „черна главичка”

начало на излюпване

ларва

Обикновена крушова листна бълха

Започна намножаването на неприятеля. Вредят ларви и нимфи. По отделената медена роса се заселват чернилни гъбички. Най-силно е отрицателното въздействие върху дърветата, вследствие пренасянето на микоплазма, запушваща проводящите съдове.

Да се извърши пръскане след цъфтежа при праг на икономическа вредност:

• 4-6% от летораслите с колонии от възрастни и ларви;

Кръгломиниращ  молец

Да се проследи яйцеснасянето и излюпването на гъсеничките от І-во поколение на неприятеля. Тази година се очаква повишена популационна плътност на неприятеля. За да се определи точният момент на излюпването на гъсениците, както и точните моменти на контрол съобразени с механизма на разрешените инсектициди, да се ползват консултациите на инспекторите по растителна защита към Областните дирекции по безопасност на храните.

Праг на икономическа вредност:

• 2-3 броя яйца и мини на лист; 

Калифорнийска щитоносна въшка

Поради подценяване на контрола с неприятеля през невегетационния период калифорнийската щитоносна въшка постепенно разширява ареала си на разпространение. Картотекирано нападение има в областите Кюстендил, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Търговище, Ямбол. През последните две години в област Сливен, нападението се съсредоточи в градини с праскови. Нападение по праскови е отчетено и в района на Пазарджик. В област Стара Загора продължава тревожната тенденция за нападение от калифорнийска щитоносна въшка в някои млади овощни градини.

Да се проследи динамиката на развитие на зимуващото поколение – началото на летеж на мъжките и неговата динамика. В края на месец май да се очаква начало на раждане на ларви.

Листни въшки по овощните

Да продължи контрола срещу листните въшки, тъй като някой от тях са и преносители на вирусни болести. При масово нападение се нарушават физиологичните процеси, плодовете издребняват и се деформират. При доказана плътност да се предпиеме пръскане с един от разрешените продукти за растителна защита. Праг на икономическа вредност:

• Ябълки, круши, сливи – 10-15 бр./колонии на 100 леторасли, във фенофаза „формиране на завръза”.
• Череши, вишни – 10% нападнати леторасли. 

Червен овощен акар

За овощните градини това е най-опасният от всички видове акари. В резултат на храненето си той намалява интензивността на фотосинтезата, увеличава транспирацията, нарушава водния баланс и изтощава нападнатите дървета. През месец май да продължи отчитането на плътността на летните поколения. Праг на икономическа вредност:

• 3-4  бр./подвижни форми на лист, във фенофаза „формиране  на завръза”; 

КОСТИЛКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ

Фенофаза:  Вишни – „цъфтеж – край на цъфтеж”

Череши и сливи – „цъфтеж – нарастване на завръза”

Праскови и кайсии – „нарастване на завръза”

Основни вредители за периода:

Сачмянки по костилковите

Бяла ръжда по череша и вишна

Брашнеста мана по прасковата

Мехурки по сливата

Черна сливова плодова оса

Черешова муха

Сливов плодов червей

Източен плодов червей

Прасковен (клонков) молец 

Сачмянки по костилковите

Превалявания и захлаждания през месец май ще са благоприятни за развитието и разпространението на болестта. В зависимост от степента на натрупаната зараза, количеството на падналите валежи и използвания фунгицид да продължат следцъфтежните третирания през интервал от 7-10 дни.

Бяла ръжда по череша и вишна

В градини с установена зараза и при превалявания да продължат пръсканията, с цел ограничаване разпространението на болестта.

• І-во вегетационно пръскане да се извърши непосредствено след цъфтежа.
• ІІ-ро и ІІІ-то през 10-14 дни в зависимост от метеорологичните условия и последействието на използвания фунгицид.

Брашнеста мана по прасковата

Патогенът прониква в тъканите на растението, докато са още нежни. Затова се заразяват само младите нарастващи части и плодове. Повредите са във вид на бели до кафяви плесенови налепи, които разрастват и обхващат значителна част от повърхността. Преваляванията подтискат развитието на болестта.  Третиранията да се провеждат при констатиране на първи петна.

Мехурки по сливата

Цъфтежа на сливите и тази година в някой райони на страната съвпадна с валежи и умерени температури. В тези райони е установена проява на болестта. Плодовете имат характерна силно удължена форма, дължаща се на хипертрофия. Те са кухи, с гъбеста структура и без костилка. Болестта не се контролира през вегетацията и в крайна сметка заразените плодове окапват.

Ефективни са само зимните пръскания с  медсъдържащи продукти за растителна защита. 

Черна сливова плодова оса

При пропуснато предцъфтежно пръскане срещу възрастните, след цъфтежа се пръска срещу лъжегъсениците, когато 2/3 от венчелистчетата са завехнали, но не са окапали, и лъжегъсениците не са се вгризали в плодчетата. При силно нападение да се проведе и второ пръскане, когато първите повредени плодчета почнат да опадват, за да се унищожат лъжегъсениците преминаващи от плод в плод.

Черешова муха

Важно условие за ефективният контрол срещу черешовата муха е точното определяне на началото на летеж на мухите. Използват се жълти лепливи плоскости. При средно ранните сортове е достатъчно едно пръскане от 8 до 10 дни (в зависимост от температурата) след началото на летеж. При късните сортове, 8-10 дни след първото пръскане да се проведе второ.

Във вишневите градини летежът на мухата започва десетина дни по-късно.

Сливов плодов червей

Сливовият плодов червей напада най-силно сливата, но може да вреди още по джанката, трънката, кайсията и прасковата. Начало на летеж е установено във всички области на страната където има сливови насаждения. Пеперудите снасят яйцата си главно върху плодчетата. Точният момент на пръсканията да се съобрази със сигналите подавани от ОДБХ чрез прогнозния бюлетин по растителна защита. При използване на инхибитори на хитиновият синтез да се пръска в началото на яйцеснасяне или не по-късно от няколко дни след това.

При използване на контактни фосфороорганични инсектициди и синтетични пиретроиди пръскането да се извърши във фаза „черна главичка“ на яйцата или в начало на излюпването на гъсениците. 

Източен плодов червей

Установен е масов летеж на пеперудите от първо поколение. Повреда нанасят гъсениците, като тези от първо поколение се развиват върху младите леторасли. По повредените леторасли се наблюдава смолотечение. За точно определяне на срокове за пръскане, да се следят сигналите подавани от ОДБХ чрез прогнозния бюлетин по растителна защита. 

Прасковен (клонков) молец

Да се проследи какавидирането на гъсениците от презимувалото поколение, летежа на пеперудите и излюпването на гъсениците от новото поколение. Второ и трето поколение нападат леторастите и плодовете. В плодовете гъсениците се вгризват откъм  дръжката и се хранят с месото на плода, близо до кожицата.

Праг на икономическа вредност:

• 3% нападнати леторасти;

 ЛОЗЯ

Основни вредители за периода

      Шарен гроздов молец

Жълт лозов акар

Мана по лозата

Брашнеста мана

Екскориоза 

Шарен гроздов молец