БАН: От лошата аграрна политика загубихме за 10 г. 10 млрд. лв. и 500 хил. работни места

BASF

Из доклада на БАН „Аграрният сектор като фактор за икономическото развитие на България“

Досега: Администрацията на МЗХ – мастодонт. Над 17 хил. души на щат

Лош избор: уедрено, монокултурно земеделие

„Още в началото трябва да подчертаем, че в аграрния сектор на Република България протичат парадоксални икономически процеси, които не са характерни за страните от Европейския съюз, както и за страните-членки от Източна и Централна Европа със сходна историческа съдба. Съвсем тезисно и фрагментарно тези явления могат да се представят по следния начин:

земяПърво. Висок дял на силно уедрени стопанства. През 2007 г. в България използваните площи са между 53-59 млн. дка, а обработваемата земя е 46 млн. дка. Стопанствата с размери над 1000 декара заемат 78% от използваните земеделски площи със среден размер 6240 дка. В тази група се включват и стопанства с обработваема земя на един стопанин от 24 300 декара (общо 477 стопани, обработващи 11.6 млн. декара или 38% от обработваемата земя в тази група). В ЕС средният размер за групата над 1000 дка е 2500 дка, а стопанства с размери средно 24 000 декара въобще няма. Дори в САЩ, страната с най-едрото фермерско земеделие, групата на най-доходните стопанства има средни размери под 12 000 дка, или те са 2 пъти по-дребни от българските и заемат едва 16% от ползваните земи.

Второ. Развитие на монокултурно земеделие. Към 2009 г. няколко
юридически свързани лица, регистрирани в Държавен фонд „Земеделие“, стопанисват 494 664 дка площи, което им позволява да усвоят огромна по размер субсидия. Това води до монокултурно
земеделие и отглеждане само на зърнени култури, без традиционните
за нашия географски район животни, зеленчуци и плодове.

Трето. Спад в производството на традиционни продукти. В периода
2007-2013 г. са произведени средногодишно за консумация на човек
едва 7% от ябълките, 22% от доматите, 33% от месото и 44% от
млякото. Дори зърното, което страната изнася, е едва 78% от
консумацията на човек от населението. Останалите 22% са вносни
хлебопекарни смеси и тестени изделия.

Повече субсидии – по-ниска добавена стойност

Анализът на аграрния сектор и политиката на Република България в
макроикономически контекст се налага поради значението, мястото и
особеностите на сектора Земеделие, производство на храни и
икономика на селските райони (rural economy) в общата картина на
икономическото развитие на България.

Значението на аграрния сектор за икономическото развитие на макро
ниво се представя от дела му в брутния вътрешен продукт (БВП) и
брутната добавена стойност (БДС), в общата заетост и в износа на страната, както и от редица други икономически и социални
въздействия (миграционни движения, околна среда).

В абсолютно изражение средногодишният размер на БВП в отрасъл
Земеделие, горско и рибно стопанство е около 4 млрд. лв. На фона на
измененията на общия БВП след 2001 г. (вкл. растеж преди световната
финансова криза, спад след началото й и последвалата относителна
стабилизация), произведеният продукт от аграрната сфера бележи
незабележими изменения.

До приемането на страната за пълноправен член на ЕС по линия на
Предприсъединителните фондове на ЕС и Програма САПАРД в
аграрната сфера са реализирани проекти за около 6 млрд. лв. След
2007 г. и приемането на страната в ЕС средногодишно по линия на
ОСП се усвояват около 2 млрд. лв. (вж. фиг. 4). Очевидно този огромен
по размер финансов ресурс няма непосредствено влияние върху БВП,
произведен в аграрната сфера.

От 2008 г. се наблюдава свиване и на добавената стойност в селското
стопанство. Брутната добавена стойност, изразена в съпоставими
цени, като цяло спада. През 2015 г. тя достига нива, които са с 1/4 по-
ниски от средните за периода 1998-2006 г. Съответно и делът на
селското стопанство в общата БДС спада под 5% за първи път, откакто
има статистика за БДС на страната.

Нивото на брутната добавена стойност по цени на производител през
8-годишния период на пълноправно членство показват ясна тенденция
на регрес. В същото време потреблението на основен капитал
нараства. Това се дължи преди всичко на модернизацията на сектора в
резултат от приложението на ОСП (2007-2013 г.).

При анализа на тези показатели трябва да се отчита и липсата на
пряка зависимост между усвоените средства по първия стълб на ОСП –
плащанията на единица площ и потреблението на основен капитал.
Причината е, че тази субсидия е към доходите на земеделските
производители и превръщането й в инвестиция е по тяхна воля.
Следователно, няма как да се измери ефектът й върху инвестициите и
основния капитал.

При нетната добавена стойност по базови цени на производител се
наблюдава неравномерно, но все пак забележимо намаление, главно
като следствие от нарастването на междинното потребление и
амортизацията и по-ниските разходи на труд. В основата на този
процес са структурните промени в българското земеделие – преди
всичко значителното намаляване на броя на функциониращите малки
земеделски стопанства, както и промените в структурата на произвежданата продукция.

Сбъркана матрица

До първата година от членството на страната в ЕС субсидиите за производството са на ниско ниво, след което рязко нарастват. През 2006 г. те са били на стойност 69.4 млн. евро, което представлява 2.12% от общата продукция на сектора. През 2011 г. субсидиите за производството са вече 567 млн. евро, което е 13.13% от стойността на продукцията.

Както беше споменато, в България 1.5% от всички регистрирани
стопанства обработват 82% от земята. В тях са концентрирани
основните финансови ресурси – и като стойност на произведената
продукция, и като размер на субсидиите, които получават.

На практика участието на България в ОСП на ЕС показва:
По І стълб – Директни плащания 2007-2013 г. (75% от субсидията е
получена от 3700 физически и юридически лица, които на практика
представяват 100 свързани лица).
По ІІ стълб – Развитие на селските райони (от 3 242 млн. евро са
усвоени около 2 609 млн. евро, от тях 67% са усвоени от 100-те
свързани лица).

Последствия

Тези деформации очертават няколко трайни тенденции за последните
20 години:
• концентрация на земята и капитала;
• оформяне на монопол при арендуването на земеделската земя;
• прекъсната връзка между земеделските производители и
потребителите;
• инвазия на мултинационални търговски вериги;
• западащо животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство;
• производство на продукция с ниско ниво на добавена стойност,
основно зърно и други суровини;
• почти напълно преустановено производство на традиционни
български храни;
• липса на интегриране на земеделското производство и
производството на храни с туризма като приоритетен отрасъл.

Не е виновен ЕС

Опростеният отговор е, че това е резултат от ОСП на ЕС и начина на
организация и регламентиране на директните плащания по І стълб.
Това наистина е логичният отговор, защото ако за зърнопроизводството 20 лв. на един дка (средният размер на субсидията на 1 дка земеделска земя) съставлява около 30% от производствените разходи, то при зеленчукопроизводството, овощарството и лозарството тази сума не надвишава 1-2% от разходите за производство. Така практически европейската субсидия се превръща в икономически стимул за производство на интензивни култури – зърнени и технически, при огромна концентрация на земята и капитала. Тук обаче е необходимо да се изтъкне, че ОСП описва само рамката на общите цели, правилата и инструментите на политиката, а останалото е въпрос на национална политика, вместена в тази широка рамка.

Моделът на европейските държави

Във всички страни на ЕС, където се прилага системата на „Единно
плащане на единица обработваема земя“, с изключение на България и
Чехия, се прилага модулация на размера на субсидията. Това е
механизъм, при който след определени размери на земеползване
субсидията на единица площ се намалява, а над определен размер
въобще не се изплаща. Например, в Германия субсидията на единица
площ се изплаща по следната схема:
• до 500 дка – 100%;
• от 500 до 1000 дка – 80%
• от 1000 до 3000 дка – 60%
• над 3000 дка – не се плаща субсидия.

В Чехия няма модулация според размера, защото там основна
стопанска форма е модернизираната кооперация, която е с големи
размери, докато в България политиката е насочена към стимулиране
на едрите арендни стопанства или на практика към монополистични
структури в земеползването.

В повечето от старите членки на ЕС системата на единно плащане на
единица обработваема земя не се прилага, а земеделието се субсидира на база стопанство в зависимост от наличие на животновъдство и други земеделски производства с по-голям дял на добавената стойност.
Следователно, в България е избран модел на прилагане на ОСП, в
резултат от който се наруши традиционната за България структура на
земеделското производство.

Когато аграрната политика е лоша в едно, е лоша за всичко

Този избор може да се илюстрира с историческата реалност на
земеделието в България преди 30 години. През 1987 г. България
произвежда годишно над 10 млн. т зърно, което нарежда страната
между 20-те водещи аграрни страни в света. Въпросът е защо през
този период България изнася не повече от 450 хил. т, а днес, когато
произведеното зърно не надвишава 4.5 млн. т, над 2 млн. т от тях е
износ?

Опростеният отговор, който всички специалисти и хора на село знаят,
е, че от зърното се произвежда фураж, с фуража се хранят животни, от
животните се произвежда мляко и месо, а от млякото и месото се
произвеждат млечни и месни произведения. Голяма част от тези
продукти, освен че осигуряваха рационалното хранене на българина,
отиваха за износ не само по линия на СИВ, но и в Западна Европа
(т.нар. Стара Европа) и в много други страни от целия свят. Немалка
част от тази продукция отиваше в чинията на туристите по нашето
Черноморие и планинските курорти. Тази сложна верига може да се
изрази икономически с един показател – добавена или новосъздадена
стойност.

Външни търговци на пазара на зърно

През 2015 г. страната е 10-та в Европа по износ на зърно. Според данните на НСИ, България изнася зърно главно за страните от Европейския съюз.

Нашето зърно е нискоглутеново и е изключително ценно за арабските
страни поради спецификата на произвеждания там хляб. Износителите
за тези страни са фирми, регистрирани предимно в Европа. Техните
адреси са в Женева, Париж, Лондон. Това са фирми, които не
притежават складове, товарни автомобили или търговски кораби.
Тяхната дейност се изчерпва с логистика. Те купуват от нас и продават
на арабските страни само по документи. Въпросът е защо ние и
арабските ни партньори не можем сами да организираме търговския
процес, а трябва да ползваме логистика на трети лица? Това е пазар,
на който страната някога изнасяше големи количества живи животни,
месни и млечни продукти, зеленчукови консерви и други продукти с
висок дял на добавената стойност, значително по-голям от този на
зърното.

Лошият и добрият път

Категорично можем да заявим, че България не можа да формулира
национална цел и съответната политика за постигане на растеж в този
важен за икономиката и социалното развитие сектор. Проблемите не са свързани толкова с механизмите за усвояване на средствата от Европейските фондове, колкото с формулиране и позициониране на националните приоритети за развитие на отрасъл земеделие и производство на храни, както и с развитието на селските райони у нас.

Географското разположение на България предполага, че сме
подходяща територия за производство на продукти от т.нар.
Средиземноморска зона. Това означава да предлагаме грозде, плодове и зеленчуци за прясна консумация, вино, дребен рогат добитък за месо, овче мляко и продукти от него, етеричномаслени продукти или да произвеждаме традиционните български храни с голяма добавена стойност. Интеграцията в ЕС предполага производството на продукти с висока добавена стойност. Практиката от последните 20 години показва точно обратното – развиват се области от земеделието, които не правят страната конкурентоспособна. Налице са благоприятни възможности за такъв тип земеделие в Добруджа и в някои други райони на Северна България.

Интензивният тип земеделско производство е съсредоточен в страни с
огромни територии като САЩ, Русия, Украйна, Германия, Франция. Там
могат да си позволят да изнасят непреработено зърно. Страните от нашата географска група също отглеждат зърнени култури, но като предпоставка за развитие на животновъдството. Зърното се превръщат в мляко и месо, а тези суровини се преработват във висококачествени и скъпи млечни и месни продукти. И точно с тези стоки са известни на пазара.

Какво губи България от модела на аграрна политика и какви са
възможните алтернативи?

Когато зърното се преработи в брашно добавената стойност е почти
два пъти по-висока отколкото в произведеното и изнесено като суровина зърно. За съжаление страната почти не изнася брашно. Следователно се губи добавена стойност.

Ако това брашно бъде преработено в хляб, хлебни и други тестени
изделия, добавената стойност нараства значително (2.2 пъти). Ако се
произведе фураж – над 3 пъти. Ако с този фураж се хранят животни,
ще се произведе мляко и месо, чиято добавена стойност е почти 9 пъти
по-голяма от тази на зърното, което се изнася. Ако се преработи
произведеното мляко и месо в млечни и месни продукти, добавената
стойност нараства близо 13 пъти. Ако тази продукция, или поне част от
нея, се поднесе в чинията на туриста, добавената стойност ще е 20
пъти повече от стойността на суровината в началото на веригата –
зърното.

Разбира се, всичко това е много теоретично, много условно, въпреки че
е изчислено по методика на ФАО към ООН и Евростат.

Влияние върху добавената стойност на крайната продукция оказва не само зърното. Факторите са много – технологиите, другите отрасли и т.н. Точно заради тях ефектът би бил още по-голям, ако се изпълни докрай
математическият модел за изчисляване на добавената стойност. Този
ефект е приблизително 1.5-2.5 млрд. лв. добавена стойност ежегодно.
За съжаление, ефектът не се състои само в добавената стойност.

Освен добавена стойност България и българите губят и около 200 000 работни места в преработката на зърното от суровина до краен
продукт.

Следователно, за периода, в който България е член на ЕС, теоретично с модела на свръхедро, монокултурно земеделие в сравнение с модела на традиционното българско производство страната губи около 10 млрд. лв. добавена стойност и около 500 000 работни места (условно целогодишно заети)!

Обобщение и препоръки

Направеното изследване на аграрната политика и аграрния сектор
позволява да се направят следните изводи:

1. В България се проведе изключително тежка и много скъпа аграрна
реформа, която в крайна сметка доведе до негативни резултати като
монополизация на земеползването.
2. Предприсъединителните фондове, средствата по програма САПАРД
и тези по ОСП са изключително голям финансов ресурс, непознат по
размер в историческото развитие на аграрната сфера у нас. Ефектът
от тези средства засега не намира реципрочно икономическо
измерение. В някои отношения този ефект дори е отрицателен. Това
е парадокс, който трябва да се преоцени.
3. Административната система на МЗХ, като брой заети лица, е най-
голямата в икономическия блок на Министерски съвет на Република
България. По отношение на бюджетните разходи МЗХ е с трети по
размер бюджет и заема около 25% от средствата, предназначени за
финансиране на министерствата. Това обаче не кореспондира с
резултатите от функционирането на сектора и неговото влияние върху икономиката и социалното развитие на страната през последните 20 години.
4. Моделът на аграрната политика в България е много скъп и ниско
ефективен.

Направените изводи дават основание за формулиране на следните
препоръки:
1. Необходими са реформи, които да възстановят традиционните
производства като база за реализация на големия природно-географски потенциал и конкурентните предимства на българското земеделие за постигане на реален икономически растеж.
2. Схемите на ОСП на ЕС в България трябва да бъдат преформатирани към прилагане на по-добри инструменти и практики: схема за преразпределително плащане, въвеждане на прогресивно намаление на плащанията, схеми за обвързване на производството с директната подкрепа, специални преференции за младите фермери, отпускане на директни плащания само на активни фермери и т.н.
3. Стимулиране на производството на храни с висока добавена стойност, т.е. предлагане на скъпи храни, с което българското земеделие може да бъде конкурентоспособно.
4. Структурната политика в земеделието трябва да подкрепи приоритетно създаването на широк сектор от жизнени фамилни стопанства като основа за устойчиво производство. Такава политика не само ще създаде предпоставки за стабилизиране на
земеделското производство, но и ще допринесе за развитие на селските райони.

Тези схематично представени изводи и препоръки по отношение на
аграрната политика на Република България за засилване на ролята на
аграрния сектор за икономическото развитие на страната правят
актуална дискусията за бъдещата й аграрна политика в контекста на
глобалното развитие в дългосрочен план.

Въпросът е много по-дълбок – какъв ще бъде моделът на аграрната
политика през следващите десетилетия в България и каква структура
ще придобие отрасълът земеделие и производство на храни?

Очертават се два основни модела на структуриране на земеделието и
сектора за производство на храни:
• Свръхинтензивен модел на индустриално или по-точно свръхинтен-
зивно постиндустриално производство на храни.
• Моделът „Средиземноморска диета“ е организация на производството и търговията с храни в контекста на определените от нея изисквания.
Свръхинтензивният модел на структуриране на земеделието и сектора
за производство на храни е резултат от „Хранителната революция“,
най-голямата икономическа революция на нашето време. Продуктивността в индустриалното земеделие се измерва чрез добив на единица площ, а не чрез общата реколта. И единственият
показател, който се отчита, е максимум продукция при минимум
остойностен разход. Водещ показател е и трудът, като производителност на едно лице.  Усвояването на ресурса земя, на природа, както и екологичната устойчивост, имат значение само дотолкова, доколкото тяхната „пазарна“ стойност влиза в разхода за производството и влияе върху размера на печалбата.

Индустриалният модел предполага максимално използване на интензивните производствени фактори, химията, биотехнологиите, ГМО методите и други постижения на научно-техническия прогрес.

Съдържанието и структурата на модела „Средиземноморска диета“

Първо. От тази диета произтича изискването за консумация на пресни зеленчуци, от местни сортове. Това предполага развитие на зеленчукопроизводство, териториално разположено непосредствено около големите консумативни центрове. Изисква се и конвенционален тип производство, осигуряващо сезонни зеленчуци, а през сезоните, в които те не могат да се произведат по традиционните технологии – съответно съхранение, консервиране или преработка по традиционни методи. Традиционните местни зеленчуци изискват и друг тип търговия – създаване на пазари и хранителни вериги на къси разстояния от местни производители.

Второ. Месото и млякото също трябва да са преди всичко пресни,
само охладени при минимална първична обработка, без химически и
други нетрадиционни методи. Превес се дава на птичето месо и месото
от дребен рогат добитък. Млечните и месните продукти като правило
трябва да са произведени от мляко и месо, добити в непосредствена
близост до преработвателя, както и да са от местни породи животни.
Има и изисквания при хранене на животните да преобладават
естествените фуражи, свободно отглеждани животни, при превес на
естествената паша на съответната територия. Всичко това отново
изисква друг тип организация и структура на производството и търговията.

Трето. Очевидно се смесват две икономически, иначе самостоятелни политики: Аграрната и Продоволствената политика.

При условие, че се приеме моделът „Средиземноморска диета“, продоволствената политика става водеща и е определяща за аграрната политика.

Четвърто. Моделът „Средиземноморска диета“ не може да се развива и да бъде ефективен, ако не се основава на постиженията на науката и техническия прогрес. Задължително е обаче да се изключат ГМО технологиите, химическите методи и другите инструменти с недоказана безвредност за човека и природната екологична система. Но в същото време трябва да се подчертае, че без развитие и използване на постиженията на съвременната генетика и химия, и на другите природни науки няма как да се съхранят традиционните храни и производствените методи!

Пето. Производството на „биохрани“ е част от модела „Средиземноморска диета“. Но не всички храни в този модел са био, защото повечето от тях са произведени по конвенционални методи.

В случая е важно, че в Средиземноморската зона, където географски е и
България, все още преобладават екологично чисти територии. Това
дава на България безспорни предимства в производството на скъпи
храни!

В чист вид нито една държава в света няма само един модел на
развитие на аграрната сфера. В САЩ, Канада, страните от Латинска
Америка преобладава свръхинтензивен модел на индустриално или по-
точно свръхинтензивно постиндустриално производство на храни.
Китай също се ориентира към този модел на структуриране на аграрната сфера. В Европа и в ЕС моделът е по-скоро смесен. Въпреки това, в рамките на Европейския съюз има редица ограничения, както за ГМО
технологиите и производствата, така и за други химични и биотехноло-
гични методи на производство. Но в европейските страни от средиземноморската географска зона преобладава моделът
„Средиземноморска диета”. Тези страни са и най-развитите туристически дестинации в Европа и света. А храната, особено традиционната, е част от туристическата индустрия в повечето развити туристически страни.
Изборът на модел на аграрна политика е национален въпрос!
Въпрос за бъдещето на България! Той е част от националните приоритети и Националната доктрина за развитие на България. За да бъде избран правилен модел за аграрна политика, трябва да се знаят кои са националните й приоритети. Ако това е туризъм, то какъв туризъм? Масов, индустриализиран, за потребители със средни и под средни потребителски възможности, или скъп, бутиков туризъм, съчетание между съхранена екологична среда, култура, традиции и др.?

Ако България ще се развива като производител и износител на аграрни
продукти, при кой от моделите на аграрна политика ефективността ще
бъде по-голяма? При производството и износа на земеделски
суровини, например зърно, или при производството и износа на
традиционни български храни?

Данните от изследванията, свързани с добавената стойност на
произведените аграрни стоки, доказват, че производството на традиционни български храни е с многократно по-голяма добавена
стойност. Следователно, България би трябвало да се стреми към изграждане на модел на „Средиземноморска диета“ за организацията на
производството и търговията с храни.

За „Средиземноморската диета“

Въпреки наличието на думата „диета” в наименованието „Модел на средиземноморска диета“, той е по-скоро структура на хранене, отколкото диета. От менюто напълно се изключва консумацията на ненатурална храна. Протеините (риба, месо, сирена) представляват 10% от храната, мазнините (растително олио, зехтин и маслини) – 30%, нерафинирани въглехидрати (пълнозърнести храни и зърнени храни) – 60%. Зеленчуци трябва да се консумират ежедневно и те трябва да са пресни. Като правило, от корена до масата на консуматора не трябва да са минали повече от 72 часа. 

 

Leave a Comment