Малко село гони инвеститор, който иска да строи европейска козеферма за 1.5 млн. €

В Дрангово приемат без ропот кравеферми без ями за оборски тор, а също и паткарници, но новият проект стигна до съда

Венко Романов от град Раковски се е видял в чудо с анти-настроенията на хората от село Дрангово, което е в съседната община Брезово. Вече повече от година той не може да започне да строи европейски тип козеферма, защото местните са против. Инвеститорът има всички необходими разрешения – от РИОСВ Пловдив, Басейнова дирекция, „ВиК“,  РЗИ и ЕВН, но отпорът на Дрангово е опълченски и не пуска проектът да премине. Кметът обжалва разрешението на пловдивската екоинспекция в Административния съд, първото заседание все още не е насрочено.

А според проекта, козефермата ще струва 1.5 млн. евро и ще осигури 10 работни места.

Животните в Дрангово повече от хората

За да се разбере абсурдът на цялата ситуация, трябва да се поясни, че мястото на изграждането на козефермата е в бившия стопански двор. Десетте декара, които Романов е закупил от общината през 2006 г., са на 190 метра от последната къща на селото, в което живеят малко над 300 души. В съседство на неговия имот в стопанския двор има две ферми за отглеждане на патици, всяка от които със стотици птици. Там мирише и трева не никне. Има и кравеферми, в които 4-5 животновъда отглеждат говеда. Те, според кмета Петър Прасков, са общо под 1000. Оборският тор се изсипва на открито на поляна зад фермите.

Вътре в Дрангово също има дребни животновъди. И няма как да няма – то е село като село, което е доста отдалечено от Пловдив и други големи градове.

Шокиращо е, че вече почти 30 години вътре в самия град Брезово – център на общината, който е покрай реката, работи френска кланица за патици.

Навремето Романов е имал намерение да изгради в закупения имот плодохранилище и минитържище, но след като стопанския двор бил населен с животни, той решил да е в синхрон със секторното обособяване. Затова избрал да отглежда млечна порода кози – „алпийски“, които ще бъдат внесени.

Проектът

Проектът за козефермата предвижда козите да са на свободно боксово отглеждане, което изключва пашуването. В стопанството ще бъдат оформени четири зони на обслужване: зона за хранене, за почивка, зона за движение и за доене.

За храна ще се използват готови фуражи, които ще се подават механизирано чрез хранителни ленти. Ще има групови поилки, които ще се захранват от съществуващия водопровод.

„Почистването на торовия отпадък от фермата ще бъде сухо. Торовата маса ще се събира механизирано и ще се извозва до торохранилище/торище за съхранение на торовата маса (твърда и течна). Предвидена е торова лагуна, която представлява бетоново съоръжение, в което ще се съхранява твърдия тор от фермата, за период от 6 месеца. В резервоар, ще се събира течната фракция от боксовете на животните и от канала пред лагуната. Резервоарът е оразмерен да поеме течна фракция от фермата за 4 месеца. След угниване на тора, той ще служи за подхранване на почвата.“ Това се чете в сайта на РИОСВ за козефермата на Романов. Инспекцията не е предвидила оценка на въздействието на околната среда (ОВОС) тъй като в близост до района няма защитена зона. Районната здравна инспекция също е дала положителна оценка за проекта.

Да, ама не

Още през юли 2015 г. кметът и съветниците му запалват черешовото топче на селото и въстанието избухва. Преди година те пишат до общината възражение срещу инвестиционното намерение. В интерес на истината по това време намерението на Романов е било в стопанството да се отглеждат 3000 кози. По-късно обаче той се коригира и броят им става първо 2000, а после 1250. Причината е, че е трябвало да спази 25 метра отстояние от пътя, покрай който е имотът му. Тази нормативно уредена дистанция отхапала част от мястото и затова максималният брой на животните бил намален. Но вече било късно.

На няколко общоселски събрания, на които е била обсъждана и козефермата, въображението на местни се разпалило до пожар. Колко му трябва на един българин, за да си представи ада? Раз-два и готово: Козите ще тръгнат по градините и дърветата ще изсъхнат. Торът ще обгази Дрангово. Бълхи ще изпохапят и заразят хората. Накрая сигурно и това ще се случи: когато угнетеният жител на Дрангово се прибере за отмора в къщи и отвори вратата, ще види семейство кози, легнало пред телевизора да гледа новините и да ги преживя.

Репортерът на АгроПловдив отиде на място да изслуша аргументите на хората.

Жега на мегдана

„Това животно, козата, иска да гризе. То е балканско. Досега не съм видял коза на ясла, да не ми ги разправят тия“, увери мрачно Георги Костанев, който заедно с бившия общински съветник Иван Стоев и кметът Петър Прасков са сред най-върлите врагове на козефермата. „На ясла коза никой не е гледал досега. Едно е да твърдиш, друго е да е така. Трето: като ги пуснат (козите), ще ощипят всичко“, мотивира се кметът.

И отново кметът: „Една коза пикае през половин час. И аз съм чел, че ще събират отпадъците в бетонирана яма. Ама няма да е така, ще видите. Тоалетна ли ще им правят?“

„Ами паразитите?“

„А миризмите?“

„Добре де, с какво ще ги храни тия кози, ако не са на паша. Как ще стане, а? А кажете де!“

„Една коза ще роди най-малко две малки на година. И да видим тогава колко ще станат козите. Минимум 3000!“

„Каква е тая бетонирана яма за отпадъците? Имате ли си представа колко фъшкии прави на ден козата? Не може да се направи такава яма, там няма толкова място. Риосъвъто (Регионална инспекция по околна среда и води – РИОСВ) нищо не са проверили, те не знаят.“

„Ама тая ферма е близо до водопровода. Ще замърси питейната вода. И освен това, като ползва от водоснабдяването на селото, ние ще останем без вода.“

И накрая хората любезно предлагат: „Тоя човек, Романов, що не купи място на 3 км от селото и там да строи каквото си ще? Що не направи ферма в Раковски, откъдето е? Що не отвори газстанция, агроаптека, магазин за строителни материали?“

Други мнения

Местна жителка на Дрангово (АгроПловдив пази името й, но не го посочва, за да я защити) разказа, че при обсъждане на проекта за козефермата, никога не се е казвало от кмета и хората около него, ще животните няма да ползват пасище, че оборският тор ще се депонира и че ще се отворят 10 работни места. Инвеститорът никога не е бил канен на тези събрания (няколко, по думите на жената), за да опише инвестицията.

Другите ферми

Някои от другите ферми са по-близо до селото. За тях обаче местните и кметът казват, че са „заварено положение“. Кравефермите и паткарниците са съвсем до санитарно-охранителната зона на местния водопровод. Но това също е „заварено положение“. Кметът Прасков не знае нито колко са патиците, нито колко са кравите. Те не го интересуват, защото са „заварено положение“, пък и тогава, когато са се правили, не е бил кмет. За кланицата в Брезово общинският кмет Радньо Манолов обяснява, че мястото й наистина не бива да е в Брезово, но пък предприятието има пречиствателна станция и измерванията на РИОСВ за шум, миризма и други, показват, че са в норма. Пък и тя е „заварено положение“.

Царят дава, пъдарят не дава

Кметът Петър Прасков обжалва разрешенията за изграждане на козефермата на Романов, като се базира на общинска наредба от ноември 2004 г. „за отглеждане на селскостопански и други животни на територията на Община Брезово“. В Приложение 1 на норматива е посочено, че овцеферми с над 1000 броя трябва да са на отстояние от 1000 метра от жилищната зона. Текстовете в общинската наредба са базирани на националното законодателство към момента. Отстоянията са съобразени с посочените метри в Наредба №7 от 1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда.

През 2011 г. обаче Наредба №7 е отменена и решението за това е публикувано в брой 38 от 25 май 2011 г. на Държавен вестник.

След отпадане на наредбата упражняването на държавен здравен контрол от Министерството на здравеопазването (Регионалните здравни инспекции – РЗИ) се извършва чрез процедурите по екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда, с които са ангажирани Регионалните инспекции по околна среда и води (РИОСВ).

В конкретния случай с проекта за козеферма край село Дрангово, Регионалната здравна инспекция (с писмо до РИОСВ-Пловдив изх. № 1287/25.02.2016 г.) е определила, че „отчитайки местоположението и при спазване на нормативното законодателство не се очаква да възникне здравен риск от реализацията на инвестиционното предложение.“