Ял съм чесън, извинете

Нашето село е болно, нищо, че Financial Times хвали зърнопроизводството ни

Георги Петров

Тези дни небезизвестният  Financial Times написа, че селскостопанският сектор в България се развива в положителна посока. Експортно ориентираната агроиндустрия в страната се оказа правилният път,  твърди маститата медия. И аргументира твърденията си: „ Аграрната промишленост  на страната се фокусира върху зърнопроизводството, особено в Добруджа, която  е житницата на Европа от хиляди години.

България изнася около 2.5 милиона тона жито годишно,

което не е е никак зле за малка държава. Земеделието генерира продукция за 3.64 милиарда лева или около 5.6 процента от БВП на страната през 2011 година.”

Как да не му вярваш на най-сериозния световен бизнес и финансов ежедневник, издаван в Лондон в повече от половинмилионен тираж?! Да, ама пък с очите си виждаш, че  българският селянин живее повече от мизерно в погиващите български села, а не между розовите страници на упоменавания вестник.

Пазил ни господ да твърдим, че Financial Times лъже, просто гледната му точка е друга. И тя май  не е длъжна да се съобразява с щастието или нещастието на нашия селянин.  Ако  пък вие се съмнявате, че нашето село е тежко болно, вижте колко много пустеещи къщи има примерно в Пловдивското село Милево. Само преди две-три десетилетия   то бе наричано Милионерово, заради добрите печалби, които оранжерийнтие зеленчуци носеха на жителите му.  Докато не се появи  субсидираната вносна продукция. Сега сме в ЕС и на Европа ѝ е нужно да произвеждаме зърно. Едва ли иначе Financial Times щеше да нарече скромната ни Добруджа хилядолетна житница на Европа. По тази причина

у нас  преди всичко чужди капитали масово изкупват и арендуват земята.

Модерни, мощни и многофункционални машини орат, сеят и жънат.  Наскоро един от факторите в Съюза на зърнопроизводителите каза, че голяма част от произведеното у нас жито изнасяме за Испания. За да си го купим след това на много, много по – висока цена  от Испания  като основна съставка на комбинирания фураж. Освен  шепата механизатори, обслужващи  въпросните  машини, останалите  ни селяни живеят в 19 век. Блъскат с мотиката, за да напълнят бурканите със зимнина.

Иначе концентрирането на земята в ръцете на едрия капитал не е само българска беда. Според амстердамското специализирано  издание „Transnational Institute” половината от аграрната земя в Европа е в ръцете на 3 процента от селскостопанските фирми.Чиято основна цел е непрекъснато нарастващата печалба. Това, а не толкова изчерпващите се възможности на планетата, е основната причина човечеството да бъде  изхранвано със всичко друго, само не и с чистите  плодове на земята.

Капиталите, които притежават земята, са започнали с притежаването на мощностите, произвеждащи изкуствените торове и  химията, които форсират количеството на селскостопанската продукция за сметка на нейните хранителни качества.  Същите  тези капитали сега развиват и

технологиите, бълващи генно модифицирани храни.

Техни са и фармацевтичните гиганти,  произвеждащи  лекарствата срещу  масовите  болести,  причинени на човечеството от спекулативната  подмяна на храната му. Изложените тук твърдения носят единствено  експертните претенции на твърдящите ги. Ние  ги събрахме в опит да си обясним защо  по-възрастните българи  пазим  между най-красивите  спомени от детството си и  този  за  вкуса на някогашните ни родни зеленчуци и плодове.

Пак в мрежата може да се прочете, че българското село е  излишно и не трябва да се жали за погиването му.   Защото … е изтъкано единствено и само от мизерия. Хората в него живеят в 19 век, болни, неуки, необразовани и прости. Друго нещо е в града!  Където…

Учителка попитала децата в един от началните класове,

къде растат зеленчуците?

По стелажите на хипермаркета, отговорило веднага най-будното дете. Което, като пораснало, написало в социалните мрежи по- горните твърдения за селото. Които пък твърдения, за съжаление, не са далеч от истината. Светлият лъч тук е, че не навсякъде по света селото е синоним на мизерия. Примерно в Швейцария селското стопанство  е с гордо вдигната глава. В тази кипра държавица и  селяните имат  тежката си дума по всички въпроси, засягащи и политиката,  и икономиката, и социалните дейности, и културата. Може би защото, без да е член на ЕС,  само с договор, сключен с него, Швейцария ползва облагите му, като не понася негативите му.  Навремето  бивша Югославия, заради ролята й на медиатор между великите и т.нар. трети свят, беше в такива отношения с комунистическия ни СИВ / Съвет за икономическа взаимопомощ/. Тито обичаше да казва : „Ми сме као муде!” Защото участвали, без да  влизат. Днешната такава далаверка , между многото и други подобни,  се е отворила на Швейцария, защото  в  нея  се утаяват, отцеждат  и се пречистват мръсните пари на най-мащабната европейска и световна  корупция. Дали е за сметка на това или не, но

селяните им са щастливи.

Може да  е, защото кравите им учат света  на нежност. А най-вероятно е,  защото земята е притежание на тези, които я обработват. Което пък според  учените от цитираното по-горе холандско издание е разковничето в  борбата срещу монополите.

Споменаваме всичко това в опит да докожем, че и у нас не всичко още е изгубено.Земите ни са в подчинение на световните монополи все още повече чрез арендатори. Все още не е кюретирана  напълно възможността да се родят  и у нас еманципирани фермери. Освен това… Имаме пустещи земи и бездействащи хора. Отец Иван от Нови хан закупи изоставеното монтанско село Якимово с намерението там да научи десетки бездомници и аутсайдери как  да  помагат на земята да ражда. Не ви ли е чудно как на фона на този  пример и при  положение, че у нас има пустеещи земи и планински пасища, държавицата ни принуждава изтощените до краен предел българи в работоспособна възраст да изхранват, освен децата, пенсионерите, болните и службашите, и десетките хиляди затворници. Ами стотиците хиляди пенсионери, в добро здраве и със селски корен, защо блуждаят в задъхания град? Веднъж

да бяха отишли на опера поне.

Не си мислете, че препоръчвам концлагери  и силово екстрадиране  на третата възраст  към родните им села и рушащите се бащини им къщи.  Разбира се, че е свещено правото на всеки сам да избира как да доживява живота си. Ние нямаме възможностите на пенсионерите,  поданици на британската корона, да обикаляме света в луксозни лайнери, но пък у нас старините на чист въздух са си  направо второ детство. Къде на майтап, къдe на истина.

Много е вероятно  по-изтънчените обоняния да усещат някакви не до там приятни дразнения от този текст. Ако е така, то ще  да е или защото съдържа доста спорни моменти, или  защото тази сутрин закуската ми беше  сланина от комшийското прасе и чесън, наскубан  току що от градината и съдържащ  толкова  нитрати и нитрите, колкото  е решил  не Монсанто, а самия господ. И в двата случея моля за извинение.