Бившият председател на НАЗ Ангел Вукодинов зави към етеричните масла

Човекът от Съединение не се отказва от зърното, но сметките му показват, че браншът е на ръба при печалба от 13 лева на декар
Ангел Вукодинов

Ангел Вукодинов

Бившият председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и сегашен член на Контролния съвет Ангел Вукодинов е пред разгръщането на сериозна инвестиция от над 2 млн. лв. за изграждане на цех за медицински и ароматни култури. Дестилерията ще извлича чрез пара маслото в семената от кориандър и от съцветията на лавандула в индустриалната зона на град Съединение. В инвестиционното намерение на „Вуки“ООД е записано, че в обекта ще се произвеждат годишно 6.7 тона масло от кориандър и 900 кг – от лавандула. За целта необходимата суровина от кориандър е 400 тона, а от лавандулов цвят 45 тона.

„Засега инвестицията е само намерение. Очаквам проектът да бъде одобрен по мярка 4.2, тъй като е събрал 60 точки при достигнат минимален праг на първоначално класираните проекти от 55 точки“, обясни Вукодинов пред АгроПловдив. „Вуки“ е кандидатствала с при миналогодишния прием по 4.2 и има всички шансове да получи финансиране. Известният зърнопроизводител се надява производството на етерични масла да стартира до година, година и половина.

Защо масло?

„Очаквам, че маслото от кориандър ще намери добър прием“, поясни фермерът от Съединение. „То е особено търсено в Азия. Използва се в кулинарията, при производството на спирт, във фармацията и в козметиката заради ценните си съставки. Вече имаме предварителни договори с контрагенти. Но няма да крия, че тази дейност ми е почти непозната“, призна Вукодинов. А за качествата на маслото от лавандула няма смисъл да се говори – всеизвестни са. Продуктът е световно признат и България е на първо място по производството му. В стопанството на „Вуки“ няма лавандула, тепърва ще се създават насаждения. Дотогава рафинерията ще изкупува цвят. Суровината от кориандър ще се набавя от собствените полета.

Защо не просто зърно и … толкова?

„В новия програмен период и с новите условия за финансиране зърнопроизводството е обречено. Нито един проект на зърнопроизводител няма шанс да се класира по Програмата за селските райони. За мен това е неправилна политика, тъй като пазарът трябва да определи приоритетите, а не министерството. Не е ясно защо страната ни избра да загърби зърнопроизводителите, които достигнаха до най-високи позиции в световните класации. Тази политика, която продължавам да твърдя, че е грешна, ни принуждава да търсим алтернативи“, обясни първо накратко Вукодинов, а после се обоснова с цифри.

Фермерите, които отглеждат пшеница близо до пристанищата, залагат на фуражните сортове, които са по-високодобивни. Тези, чиито стопанства са в централните части на страната, нямат алтернатива, тъй като превозът до пристанище увеличава себестойността с 3-4 стотинки. Затова засяват хлебно зърно, което се изкупува от мелници и хлебозаводи.

Счетоводната сметка на стагнацията

Счетоводната сметка на Ангел Вукодинов наистина показва, че секторът на зърното е в тежка стагнация. Ето числата на кризата, посочени от производителя:

„Нямам представа с какъв среден добив пшеница ще завършат колегите, но към момента се отчитат 386 кг/дка в Пловдивска област и 430-440 кг в България. Това е силно обезпокоително, защото според интензитета на производство, конкурентните фактори, цените на горива, смазочните материали, торовете, работната заплата, модернизацията на стопанството, кредитите, наемите на земя …, разходите се колебаят между 140-170 лева на декар. На места, в които рентата достига 70-80 лева на декар, себестойността е още по-голяма.

Как формирам тази сума разходи?

Приблизително 26-30 кг семена са необходими за засяването на декар пшеница. Цената на семената е от порядъка на 40-45 стотинки за килограм. Това прави 13-15 лв./дка.

Ще прибавим разходите за гориво, които по методологията на министерството са около 8-9 литра на декар. При средна цена 1.60-1.70 лв./л това прави към 15 лева/декар. Не слагам акциза в сметката, защото той още не е платен за 2015 г. Сумата за него е 70 млн. лв., което грубо сметнато ще намали с 0.17-0.20 лв. разходите. Но така или иначе, ние не разполагане с тази държавна помощ към момента.

Фонд „Работна заплата“ зависи от решенията на фермерите, но средно пресметнато е около 10 лв./дка. С осигуровките се увеличава до 12-15 лева.

Фунгицидите са 15 до 18 лева/декар като имам предвид, че тази година третирахме по няколко пъти.

По всички научни правила за 100 кг зърно са необходими 3 кг чист азот, което прави задължително 10 кг амониева селитра. Ако добиеш 500 кг пшеница от декар, ти трябват 50 килограма тор. Това струва 20-25 лева, но само с азот не става. Необходими са още калий и фосфор. С тях сумата набъбва до 35 лева.

Във всяка нормална фирма 5 лева са разходите за управление, дори стопанинът да е регистриран като ЕТ.

Около 5 лева за разходите за лихви и такси по изтеглените кредити.

Амортизацията на машините при различните стопанства се колебае около 15 лева.

В Пловдивска област наемът на земята е средно към 30 лева, които са 100-120 кг зърно.

От другата страна са приходите.

При добив 500 кг от декар (а това е високо за Пловдивска област число) при цена 0.26-0.27 лв./кг  приходите са 135 лева от декар.

Салдо

Ако извадим от сумата на разходите, които са 150 лева/дка, сумата на приходите, производителят е на минус 15 лева. Като добавим субсидиите от 28 лева на декар, излиза, че секторът работи за 13 лева печалба. Някои може да са малко по-добре от това число, но има и други, които са по-зле. В Северна България добивите са по-високи – 600-700 кг (цената на фуражната пшеница обаче е 0.23-0.24 лв./кг). Да не забравяме обаче, че там рентата е значително по-висока.

За тези числа съм готов да споря с всеки, който не е съгласен.“ 

Ще продължи ли Вукодинов да е зърнопроизводител?

„Разбира се“, не се колебае фермерът. „Етерично-маслените култури няма как да изместят житните, както в България и света, така и в нашето стопанство. Потенциалът на България в отглеждането на полски култури е 25-28 млн. дка. Но смятам да намаля площите с пшеница. Стопанството ми е 17 хил. дка и ще продължа да отглеждам освен пшеница, кориандър и лавандула, още рапица, слънчоглед и царевица за сеитбооборот.“

Поглед отгоре

Производството в световен мащаб намалява, без значение за кое от всички става въпрос. Просперират секторите на финансовите инструменти, на услугите, на борсовите игри, на търговията и на фетишовите стоки, изброява Ангел Вукодинов. Как могат да оцелеят производителите? Като произвеждат повече на по-ниски цени. Трябва да вдигат обемите, което става с модернизация на производството. Малките не могат да оцелеят, не могат да издържат на конкуренцията, защото себестойността на продуктите им ще е висока.

„Лошото е, че земеделското производство не влече младите хора в България. Те искат да живеят близо до мола“, констатира производителят. И там, пред неясното бъдеще, приключи и разговорът с него.

 

1 Comment

  1. Андрей казва:

    Господин вукадинов не се оплакваите ако не ви достигат 100хиляди лв. На година се пробваите да живеете с 300лв.на месец и оставете земята на други които имат желание. И ако искате можем да поспорим за производствените разходи ………

Leave a Comment


− седем = 1