100 г. от рождението на Списаревски – пилотът, пред който врага се поклони

На 19 юли се навършват точно 100 години от рождението на пилота легенда Димитър Списаревски.  Спайч е роден 1916 г. в Добрич в навечерието на отвоюването му като българска територия по време на Първата световна война. Баща му Светозар Списаревски е офицер от запаса, а чичо му е дипломатът Коста Списаревски – и двамата родени в Кюстенджа. Майка му Елисавета е от котелски възрожденски род с красиви, горди, буйни и ученолюбиви хора, наречени от местните „аполоновци“. От същия род са и Неофит Бозвели, генерали, академици, министри, музиканти, съдии, поети.

Още като ученик мечтата на Димитър Списаревски била да стане пилот. След като завършва военното царско училище, младежът печели конкурс за военен пилот. Получава свидетелство за летец през 1936 г. Продължава обучението си в Германия, където завършва като отличник на випуска. Практикува в България в „орляците“, назначен е за старши инструктор, командва свързочна рота в Скопие, където се превръща в знаменитост, когато пленява американски бомбардировач. Отличава се и като командир, но остава завинаги в българската история с последния си подвиг.

На 20 декември 1943 г. Списаревски излита върху бойната си машина, за да спре американски и английски бойни самолети, които летят към София, за да я бомбардират. Общо 36 наши машини се изправят срещу 200 на врага. Той се вдига със закъснение от Летище Божурище, тъй като се е наложило да ползва резервен самолет. После това, което се случва в небето, се превръща в епос.

Битката между машините чудовища е безпрецедентна и … обречена. Заедно с другите пилоти от „орляка“ Списаревски напада многобройната вражеска ескадрила. За две минути свършва боеприпасите, като преди това успява да нанесе тежки повреди на американски бомбардировач. Тъй като не се пази от открития по машината му огън, пилотът се оказва в надупчен самолет и без оръжие. Затова, за да спре врага, Списаревски решава да използва единствените две оръжия, които са му под ръка – себе си и самолета. Пилотът обръща грохналта машина и тръгва срещу водача на бойната формация. Разцепва летящата крепост като светкавица мощен дъб. Задържа се във въздуха и се насочва към опашката на следващия. Реже я и го изпраща в ада. След което … тялото на безумно смелия български пилот е открито при отломките. Героят загива на 27 години. Но смъртта му не е напразна. Бойната група от американски летящи крепости и охраняващите ги английски самолети се връща обратно преди да е стигнала София. Колко българи спасява атаката на Списаревски няма как да се изчисли. Много бомби във вражеските машини не стигат до целта – да подпалят столицата и да убият жителите ѝ.

В същия ден други формации на нападателите обаче успяват да достигнат София и да посеят смърт и разрушения. 113 сгради рухват, но благодарение на смелостта на българските военни летци американската авиация е забавена и повечето хора са успели да се укрили в убежищата. Умират само 64 души, а други 93 са ранени.

След този ден, който историята не може да забрави, очевидецът и като по чудо оцелял американец подофицер Робърт Хенри Ренър, който е бил от екипажа на нападнатия от Списаревски бомбардировач, прави нещо странно. След време се връща в България и моли за среща с майката на Списаревски. Когато вижда жената, ѝ предава своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.

В този ден за Димитър Списаревски е бил първият и последен боен полет. Но той е бил напълно готов за него, свидетелстват хората, които са го познавали. И по-точно – бил е готов да умре. Негови са думите: „..ако някога ми падне насреща противников самолет, ще го изям, па ако ще и с машината да се блъсна в него..“ И още: „Абе ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби!“  

И друго, което е казал: “Аз съм се венчал за България.” “Не ни трябват никакви чужденци – нито хитлеристи, нито фашисти. Ние сме българи и трябва да браним всичко българско. Името на България трябва да стои най-високо и да свети като слънце в сърцето ни.” “Слушайте добре, извънказармените си идеи ще насипете с един вагон нафталин. Не искам в моята рота да се говори за разни Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт, Мусолини… Ви сте преди всичко български войници и нашата единствена идея трябва да бъде България.” “Готов съм да воювам с всички, които посмеят да нападнат България, с руснаците няма да воювам, защото са ни братя, но ако братята решат да ни забият нож в гърба, няма да забравя, че съм Българин!”

Димитър Списаревски е погребан Централните софийски гробища в Алеята на летците.