Напусна ни актьорът с чаровна усмивка Чочо Попйорданов

Чочо Попйорданов ни напусна на Великден

Чочо Попйорданов е починал рано тази сутрин, съобщиха от „Пирогов“. Вчера той падна от 2 метра височина на Боянските гробища и получи тежка мозъчно-черепна травма с недостатъчност на мозъчния ствол. 15 часа лекарите са се опитвали да го върнат към живота, след като са го приели в състояние на кома. Освен мозъчната контузия и двустранното счупване на черепните кости, са били констатирани вътречерепен хематом, счупване на черепната основа, контузия на белия дроб и с едно счупено ребро. Сърдечната му дейност беше поддържана с медикаменти и беше поставенна командно дишане.

На 11 април тази година Чочо погреба майка си, а 24 дни по-късно я последва.

Петър Пойорданов бе сред най-любимите български актьори. Имаше невероятен чар, а усмивката му излъчваше нещо детско и щастливо. Българските зрители го запомниха от „Дунав мост“ – сериал излъчван през 90-те години.

Той е роден на 11 юни 1964 г. в София. Син е на бившият директор на БНТ Иван Попйорданов и лекарката Катя. Родът по бащина линия произхожда от Велес, Вардарска Македония.

Попйорданов завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност актьорско майсторство в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев през 1989 г. Една година учи в Чехия. Играе в трупите на театър „София“, Малък градски театър „Зад канала“, а от 1994 г. и в Народния театър. Най-известните му театрални роли са в постановките „Сън в лятна нощ“, „В полите на Витоша“, „Бурята“, „Човекът, който прави дъжд“, „Кимоно“, „Декамерон“, „Призраци в Неапол“, „Хеда Габлер“.

Освен в театрални постановки, Чочо Попйорданов участва и във филмови продукции, сред които „Вчера“ (1988), „Адио Рио“ (1989), „Любовното лято на един льохман“ (1990), „Вампири, таласъми“ (1992), „Сезонът на канарчетата“ (1993), „Граница“ (1994) „Испанска муха“ (1998), „След края на света“ (1998), „Дунав мост“ (1999), „Сомбреро блус“ (1999).

Попйорданов е носител на множество номинации и награди, сред които номинация за Аскеер през 1996 и награда Аскеер през 1997 г. и награда „Златен Баяр“ в Белгия за най-добра мъжка роля във филма „Граница“.