Гергов най-после на светло. Панаирът отива на борсата

Изложбеният център е на загуба от над 9 млн. лв. за последните 2 години

Новината, че „Международен панаир Пловдив“АД може да се качи на Българската фондова борса – София, всъщност е повече от добра. Все още не е ясно дали това е крайното намерение на правителството, което на 13 декември извади панаира от забранителния списък и внесе предложение в парламента за промяна на Закона за приватизация. Целта на държавата е да продаде своите 49.63% от дружеството, а очакванията са това да се случи чрез емитиране на акции в размер на държавното дялово участие.

Първите реакции на Георги Гергов, сочен за мажоритарен собственик на изложбения център, се движеха от „не може да стане, защото общото акционерно събрание може да не приеме такова решение“ до „не бива да се случи, защото държавата и общината трябва да имат дял в панаира“. Но колелото вече се завъртя и е хубаво да направи пълно завъртане. Струва си един ден да видим съобщение на Агенцията за приватизация, че продажбата стартира. Не къде да е, а на борсата. Много важно е това да се случи точно там, защото само тогава финансовото състояние на панаира ще бъде максимално осветлено.

Фирмите на Гергов без отчети в Регистъра

В момента икономическото здраве на „Международен панаир Пловдив“ е без ясна диагноза. В Търговския регистър липсват финансови отчети от 2007 година до сега. И това е един изумителен пропуск с давност от 4 години. Тази странна празнота обаче бележи може би всички фирми, в които Гергов участва било като представител, било като управител. Финансовите резултати нито на „Слънчев ден“АД, нито на „Пътища Пловдив“АД, нито на „Пълдин туринвест“ и другите фирми, с които той е обвързан, са видими. И все пак в Търговския регистър са публикувани банковите кредити и обезпеченията по тях. При кредитното досие на пловдивския панаир може да се открие и съкратен финансов отчет на дружеството за 2011 г.

Случайно промъкнал се документ

Според заверения от одитор документ, през 2011 г. панаирът е реализирал текущи загуби в размер на 4 945 000 лева. В сравнителната графа за 2010 г. е посочено, че дружеството също е било с текущ отрицателен резултат от 4 658 000 лева. В същото време отчетът не показва увеличение на материалните активи, тоест инвестиции не са правени. Още едно интересно число се вижда в отчета. Като търговски вземания на фирмата е посочена сумата 17 647 000 лева. Как се обяснява тя?

Кредит за 29 милиона лева

На 10 юни 2010 г. пловдивската компания подписва договор за комбиниран банков кредит с УниКредит Булбанк. Той е в общ размер на 14 700 000 евро. Сумата е разделена по следния начин – кредитът за стандартен лимит е до 2 200 000 евро, за револвиращ лимит (тегли, когато иска в произволен размер до определената сума, погасява и пак тегли) е до 11 500 000 евро, а за нереволвиращ лимит е до 1 000 000 евро. Сроковете на изплащане на линиите са за стандартния кредит до 20 май 2014 г., за реворливащия до 30 юни 2013 г., а за нереволвиращия до 30 юни 2014 г.

Версия – Панаирът се източва

Според потърсен за коментар счетоводител, в 99 процента от случаите, когато има изтеглен кредит, няма инвестиции, но има търговски вземания в голям размер, това означава, че полученият заем се прехвърля на други сродни фирми. В случая с панаира, това е форма на източване. „Гергов залага имуществото на нещо читаво като панаира, тегли голям кредит, разпределя го на други свои дружества, а панаирът го изплаща. По този начин предприятието се изтощава – в него не се извършват инвестиции, персоналът се съкращава, разходите за изложби се свиват и въобще, работи тръгват на зле“, обобщи счетоводителят. Според най-лошия сценарий УниКредит Булбанк може да обяви за продажба част от имуществото на панаира в случай, че дружеството не е в състояние да погасява редовно кредита.

Това е и една от възможните причини за решението на държавата да продаде дела си в „Международен панаир Пловдив“. И по-точно – да осребри навреме собствеността си преди да е станало късно.

Изложбеният център ще се изповядва пред пазара

От друга страна, ако държавният дял бъде пуснат на борсата, инвестиционният посредник, който ще трябва преди това да изготви проспект, ще осветли напълно финансовото състояние на пловдивското дружество. Ако панаирът стане публична компания, ръководството му ще е задължено да обявява резултатите си от всяко тримесечие. Дружеството ще трябва да публикува и намеренията си за инвестиции, за кредити, за придобивания и отписвания. Така пазарът ще дава оценка на управлението на фирмата като увеличава или намалява цените на акциите.

Пазарната оценка на „Международен панаир Пловдив“ ще е знак и за изложителите. Един слаб изложбен център би ги отблъснал и обратно.

Добър вариант би бил, ако държавният дял в Панаира се изкупи от чужд инвеститор от изложбения бранш. Което е съмнително, като се знае отсега, че този дял е миноритарен и купувачът, ако е един, не би могъл да определя политиката на дружеството.

За Пловдив панаирът е изключително важно предприятие. Пловдивчани биха преглътнали мега далаверата между Гергов, Чомаков и правителството на тройната коалиция през 2006 г., ако дружеството се управлява добре. Неговата печалба е печалба и за града. Ако панаирът обаче навлезе в период на хронични загуби, ако съкрати още изложбите си, ако продължава да губи изложители, да не говорим пък ако се стигне до осребряване на палатите от страна на кредитора, дълговете на Гергов към Пловдив ще станат неизплатими.

Община Пловдив е пас – както винаги

В момента община Пловдив държи 25 процента в съвместното дружество „Пълдин туринвест“АД и около 12 процента в панаира. При борсова приватизация на изложбеното предприятия, местната власт също би могла да продаде дела си (от който нищо не е спечелила до момента) или да го увеличи. На този етап е много рано да се говори какво означава за община Пловдив решението за продажбата на държавната собственост в панаирното дружество. До момента тя винаги е била „пас“. И дори си е плащала участието в някои от изложбите, нищо че е съдружник.

Ето защо, когато Георги Гергов научи за опцията държавата да се освободи от съдружието с него чрез БФБ, реагира прибързано. Разбира се, че не зависи от Общото събрание на акционерите дали министерството на икономиката ще продаде дела си на борсата или с търг, конкурс или преговори. Ако можеше, Гергов би стопирал тази продажба, би избегнал прожекторите на фондовия пазар, би избрал държавата завинаги да му остане кротък съдружник без решаващ глас в решенията. Ако можеше … Но животът е пълен с изненади, а също и с възможности.