Гергьовден е! Празникът на победителя!

На този ден всяка капка дъжд е жълтица, Българската армия празнува

Гергьовден е денят на храбростта и на Българската армия, който се чества още от 1880 година. Той е празник и на пастирите от 1946 година. Православната църква почита на този ден своя любим светец Георги Победоносец.

В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса. Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и пият роса. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. Вярва се още, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила.

Освен „къпането“ в роса се практикува и обредното къпане в реки и извори. Както при росата, така и при измиването с вода съществува обичаят да се носи в къщи вода (на някои места тя се носи в пълно мълчание – т. нар. мълчана вода), с която се замесват обредни хлябове. Някъде (Разградско, Пловдивско) се вярва че на този ден водата е толкова лековита и даваща сила, че дори мечките се къпят за първи път в годината на този ден.

Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден (както и този на Спасовден) е особено плодоносен – „Всяка капка носи жълтица“.

Свети Георги Победоносец е живял през 3-4 век от новата ера. Бил е войник в Римската империя, който е почитан като мъченик за Христовата вяра. Свети Георги е един от най-харесваните светци в Източноправославната църква. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на България, Грузия, Канада, Каталония, Англия, Етиопия, Гърция, Черна гора, Португалия, Сърбия, градовете Истанбул, Любляна и Москва.

Роден в Кападокия (днешна Турция), на 20 години му е дадена военната титла трибун, след като се проявява като пълководец. През 303 г., по време на управлението на император Диоклециан, е убит, тъй като е защитавал християнската вяра.

На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на бял кон, а в краката му лежи прободена от копието му ламя.

Според преданията той е римски войник в годините на гонения на всички, почитащи Иисус Христос. Бил е в личната гвардия на император Диоклециан. По време на преследванията на вярващите, той се открива като техен брат и критикува заповедите на императора.

Затова разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател.

Преданието разказва, че когато го повели към тъмницата едно от копията на войниците омекнало и се превило на две щом се докоснало до светията. Последвали различни мъчения, на които подложили младия воин – завързали го на дървено колело и стъргали тялото му с железни остриета. Императорът, като го помислил за мъртъв, отишъл да принесе жертва в храма на Аполон, но тогава станало чудо: появил се ангел, който изцерил и освободил мъченика. Последвала заповед да хвърлят светеца в яма с негасена вар за три дни. Св. Георги влязъл сам в ямата с молитва на уста и излязъл невредим.

Един велик на времето си магьосник Атанасий бил повикан от Диоклециан със заповед да сломи вярата на Христовия страдалец, за която цел той приготвил силна отрова. Но св. Георги я изпил без страх и все проповядвал Божието име и разобличавал вярата в идолите. Магьосникът Атанасий като не знаел какво повече да направи обяснил на мъчителя, че Иисус Христос възкресявал много мъртви, та нека накарат и Георги да възкреси някой със силата на Бога, който изповядва. Така завели мъченика при един нов гроб извън града. Там след гореща молитва св. Георги възкресил мъртвеца, който излязъл от гроба, паднал в краката му и започнал да слави Бога.

Самият Христос се явил в светлина на мъченика и утешавайки и подкрепяйки го поставил венец на главата му, с обещание да царува заедно с него в Небесното царство.

И още много легенди има за този светец, включително и тази, как убил змей. Чудото станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца. Страшният змей живеел в езеро, нападал хората, а отровният му дъх също ги убивал. Местният владетел решил да го умилостиви, като всеки ден му предавал в жертва по едно от децата на града. Накрая сред децата останала жива само неговата дъщеря.

Владетелят заповядал на детето си да облече най-хубавата си премяна и да отиде на брега на езерото. Когато змеят излязъл, се появил св. Георги яхнал бял кон и отишъл при девойката. Разбрал от нея за змея и жертвоприношението на града. А когато змеят излязал от водите, светецът-воин препуснал към  него и го пробол с копието си.